Дали между политическите парадокси, с които, щем – не щем, свикнахме да живеем, ще се намери някакъв „хак“ за реално работещо решение за правителство? Някой трябва да разшифрова възможните варианти за бъдещето, за да не влезем в поредната системна грешка.
Преговорите за съставяне на правителство подозрително приличат на танцова забава, в която партньорите не се стараят да са в синхрон, а да се опазят от болезнено настъпване. А има и такива, които се правят, че нямат никакъв интерес към дансинга, докато всъщност трепетно очакват да ги поканят на танц.
Защо българската политическа класа и висшите ни магистрати изпадат в религиозни откровения и умиление, които, освен че звучат лицемерно, изглеждат и опасно?
Изтече първата работна седмица след петите парламентарни избори за последните две години. Очертава се съвсем скоро да има шести. Никой не смее да го каже, но действията на политическите партии говорят за това. Анализ на Емилия Милчева
За пореден път след поредните избори се чудим защо българите в чужбина – тази тъй митологизирана група хора – гласуват за „Възраждане“. Марина Лякова прави анализ кои са българите в чужбина, които реално гласуват, и когато го правят, защо вотът им изглежда тъкмо по този начин.
Кого обиждат изображенията на Пророка Мохамед, създавани както в ислямски контекст, така и извън него? И редно ли е университетите да цензурират програмите си и да „изкривяват“ културно-историческите сюжети, за да са в синхрон с определени религиозни догми?
Чисто нов коментар от Светла Енчева за чисто новите избори, който след 2 часа може и да е остарял – изборите също, защото всичко е предпоследно.