Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? Тук отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. „На второ четене“ е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“, но изборът на заглавия е изцяло на Стефан Иванов, Севда Семер, а от 2023 г. – и на Антония Апостолова. За тази рубрика медията е отличена с Националната награда „Христо Г. Данов“ (2025) за принос в представянето на българската книга.
След като се завърнахме от пътешествието из Малайзия с Петя Кокудева, Антония Апостолова ни запознава с първата малайска книга, преведена на български. Цветна, луда, вдъхновяваща човешка въртележка от истории, които ще ни се сторят учудващо близки.
За един нидерландски роман с женско име за заглавие и трагична развръзка, роман, вдъхновен от Толстоевата Анна, Гьотевия Вертер и Ибсеновите „Призраци“, роман, който Кафка би харесал, ни разказва Стефан Иванов.
Истории, които превръщат психическите разстройства в метафори на човешката ни крехкост и уязвимост, на самотата ни, на вътрешните ни разпади. В рецензията на Антония Апостолова отекват гласът и позицията и на самата авторка Виолета Златарева.
Имате поща! За това как един на пръв поглед подвеждащо лек, „холивудски“ сюжет може да добие плътност и дълбочина и да ни потопи в бистрите води на японската поезия и култура на емоциите, ни разказва Антония Апостолова.
Изчезването на един баща, разказно в роман. Завръзка без развръзка. Възел от безизходна болка. Но и „урок по стоицизъм, търпение и любов насред всекидневната бруталност“, твърди Стефан Иванов за романа на Хишам Матар.
„Кои сме след пандемията? Кои ще сме и след края на войната?“ – пита Стефан Иванов и настоява колко важно е да се разказва настоящият миг, за да се осмисли бъдещето.
Един от най-големите израелски писатели Давид Гросман пише роман за лагерите, но не за нацистките, а за комунистическите. Разтърсващо четиво, в което Антония Апостолова вещо ни въвлича.