След обзорния текст за кинофестивала в Сан Себастиан Нева Мичева ни представя шест филма, попаднали в допълнителните фестивални селекции на ново испанско и латиноамериканско кино. Сред тях има и добри филми, и не чак толкова...
Какво се случи на Сансебастианския кинофестивал тази есен? От мястото на събитието ни пише Нева Мичева, а според нея наградите са разпределени „максимално балансирано и смислено“. Идеален момент да се подготвим, защото част от филмите ще гледаме след малко повече от месец в рамките на „Киномания“.
От 3 до 12 юни в Дома на киното в София ще бъде прожектирана селекция от нови филми, които засягат трудностите и радостите на ЛГБТИ хората, но и свързват специфичното с всеобщото. Избрахме три от заглавията в нея – „Сали“, „Физика на невидимото“ и „Любовници в космоса“, – за да я представим.
Какво не му е наред на българското кино и къде се чупят нещата още на законово равнище? Какво може да се направи, за да започне Националният филмов център да подпомага създаването на качествени филми? На тези въпроси дава своите отговори Борислав Михайловски.
„Всичко е политика.“ Лина Кривошиева тества това разпространено твърдение на 75-тото „Берлинале“ и установява, че светът живее със сходни грижи. В четири отлични филма от Румъния, Сърбия, Китай и Лесото тя намира както задънените улици на глобалното съвремие, така и една упорита надежда.
Може ли филм, номиниран за „Оскар“, да прилича на създаден от изкуствен интелект и да има твърде фриволно отношение към реалностите, за които се отнася? Според Анета Василева може. А филмът е „Бруталистът“.
Защо българските филми, създадени с държавно финансиране, привличат шест пъти по-малко зрители, отколкото тези с частно? По темата разсъждава Борислав Михайловски, обобщавайки анализите от страницата си „Има ли филм?“.