Независимо дали детето учи в класна стая, или вкъщи, гаранция за неговата сигурност няма. Така излиза, защото системата реагира избирателно, а родителите все по-често търсят алтернативи. Накрая държавата се оказва изненадана от всичко, което сама е допуснала.
За нищо на света не трябва да позволяваме децата да се чувстват добре в училище. Както сме го минали ние и ей ни на – нищо ни няма, така ще го минат и те. Светла Енчева с ироничен коментар върху гласуваните наскоро на първо четене образователни промени.
Как протече първата дискусия от поредицата „Тоест разговаряме“, в която ви срещнахме с Донка Дойчева-Попова, водещата на рубриката ни „Възможното образование“. И бонус: неин отговор на още един въпрос от публиката.
Двойните стандарти, с които благовидно и почти богоугодно се загъваме в пашкула си, няма да доведат до раждането на красива пеперуда. Те са необходимото обществено обездвижване, за да можем групово да се затътрим към все по-неизбежната авторитарност. За религията в училище – от Светла Енчева.
Много личен и също толкова важен текст на Светла Енчева за това, че с омраза едни към други и към себе си няма да стане. Наистина няма да ни се получи. Най-много да прогоним децата си някъде, където не им обясняват, че съществуването им е грешка и/или грях.
Някои размисли за пробойните в образователните системи в САЩ и в България, както и за спешната нужда от въвеждането на предмета медийна грамотност. Коментарът е на Яна Хашъмова, която е преподавателка в държавен щатски университет повече от 30 години.
Дискалкулията е сравнително непознато понятие в България. У нас повече говорим за мързеливи или глупави ученици. Какво е добре да знаем за дискалкулията и защо е толкова важно да говорим за нея без срам и без да се правим, че не я виждаме.