Първата разходка из вкусната страна на нещата ни отвежда на едно поле с аспержи – зеленчук, отглеждан доста време в България, преди да бъде обявен за „упадъчен“ и „буржоазен“. Чило Попов ни среща с Виктор, потомствен земеделец, който се грижи за насаждения с аспержи.
Всяка монета има две страни – твърди Светла Стоянова и ни вкарва в кухнята на ресторанта на края на света. Там всичко продължава да изглежда прекрасно, но нито толкова устойчиво, колкото предполага „зелената звезда“, нито пък достъпно за местните хора.
Как изглежда едно звездно похапване с местни гренландски продукти – атлантическа камбала, арктическа мащерка, овцебик, гренландски рододендрон? Светла Стоянова ни отвежда на пътешествие в ресторант на края на света.
„Черна от пипера, пъстра от нахута“ и пълна с предизвикателства е кухнята на средновековните араби. Сами ще се убедите, ако пробвате рецептите в края на този гъделичкащ (не само апетита) текст с продължение.
„Черна от пипера, пъстра от нахута“ е кухнята на средновековните араби, а днешните ѝ възстановки по литературни текстове или рецептурници е мисия тежка, почти академична, но не и невъзможна.
Любима Нева, Винаги съм се чудила дали любовта към храната има пряка връзка с любовта към живота. Джулия Чайлд е казала, че...