С настървено старание – сякаш се отдължавам – непрестанно попълвам ведомостта с малките изпитания. Спешното на „Токуда“, ступорът пред разританите в антрето чехли, нелепото падане на заледения тротоар, леденият игнор на всевластните анонимни сенки, безсилният, всепомитащ плач на детето ми всеки ден, всяка нощ…...
Пространството което иска да те изяде времето което те изпива прегръщаш някого потъваш в него с плахата надежда че ако сте двама...
Пс. 8:5 Какво е човекът – маймуна, която говори и може да ходи предимно на двата си крака в изправена поза и...
Как изглежда „отечеството ни любезно“ отвън, очуднено, по Шкловски? И възможна ли е все още постмодерната игра, експеримент, мистификация в литературата? Зорница Христова разсъждава по тези въпроси през новите книги на Димитър Кенаров и Кирил Мерджански.
Във всяка къща имам тайници, места за желания, а вътре – подводни костюми в куфари, пуловери от чиста вълна, книжа и нерешени кръстословици....
от високото капе мед в короната на дъба дивите пчели се роят и не им пука особено дали някой ще им вземе...
В сърцето ми има стихотворение, в главата ми има бомби, в енергоспестяващ режим съм, изпитвам тежък криндж, гледам театър в кавички, в...