„Стегни се.“ Особености на женското психично здраве

Пандемия. Война. Политическа криза. Институционална криза. Икономическа нестабилност. 

В последните години външните предизвикателства към спокойствието и устойчивостта ни нарастват и се натрупват към личните трудности и тревоги, които засягат всеки от нас в различна степен. 

Психичното здраве е дълбоко подценяван аспект на здравето ни. Можем ли да бъдем здрави, ако умът и душата ни страдат? Въпросът е риторичен и всички знаем отговора. 

Историческата стигма и съвременните предразсъдъци относно женското психично здраве водят до съзнателните ни (а и несъзнателни) убеждения, че за жените е по-присъщо „да не са добре“. Макар все по-често учените да споделят съмнението си, че всъщност става дума за стереотип, данните все още не са оборили стереотипа. Ползата от това е, че ни дава възможност да погледнем женското психично здраве по-детайлно и да търсим решения.

600 000 000 жени

В началото на септември Световната здравна организация (СЗО) публикува доклад с последни обобщени данни за състоянието на психичното здраве на хората навсякъде по света.

Повече от 1 милиард души живеят с психични разстройства. Около 600 млн. от тях са жени.

Разстройствата на настроението от типа на тревожност и депресия са широко разпространени във всички страни и общности, като засягат хора от всички възрасти и нива на доходи. 

За нетренираните ни балкански възприятия „разстройство на настроението“ звучи като състояние, което се лекува с чаша вино след работа или в краен случай с уикенд извън града без децата. В действителност, ако имаш депресия, това може да наруши нормалния ти живот колкото и ако ти ампутират крак. Тази група разстройства увеличава разходите за здраве на засегнатите хора и семейства, като същевременно причинява значителни икономически загуби в световен мащаб.

Новите данни са извлечени от два доклада – „Психичното здраве в света днес“ и „Атлас на психичното здраве 2024“. Първият показва, че макар различните психични разстройства да засягат в различна степен мъжете и жените, жените изглеждат по-силно засегнати като цяло. Тревожността и депресивните разстройства са най-често срещаните психични разстройства както сред мъжете, така и сред жените. 

В зависимост от начина, по който се проявяват, симптомите на психичните заболявания могат да се разделят на интернализирани или екстернализирани разстройства. Интернализираните се характеризират с мисли и емоции в самия човек, а екстернализацията означава предимно действия във външния свят. 

По данни на Европейския институт за равенство между половете жените в Европейския съюз имат трайно по-високи нива на интернализирани разстройства спрямо мъжете – например депресия, тревожност, фобии, суицидни мисли и опити за самоубийство и самонараняване. Мъжете, от друга страна, съобщават за два пъти по-високи нива на екстернализирани разстройства, като злоупотреба с алкохол, ADHD и поведенчески разстройства, както и разстройства, свързани с употребата на наркотици. 

Някои от тези констатации обаче в последното десетилетие са поставени под въпрос. Съвременни изследвания установяват, че разстройства, за които се е смятало, че се характеризират с екстернализирани прояви и са дълбоко присъщи на мъжете, всъщност изглеждат по много различен начин при жените и поради това са оставали неразпознати. Такива са например разстройството с дефицит на вниманието (ADHD) и разстройствата от аутистичния спектър (ASD).

Докато момчетата с ADHD обикновено проявяват по-видима хиперактивност и импулсивност, при момичетата по-чести са невниманието, разсеяността и тревожността. При аутизма пък момичетата често проявяват по-добри социални умения, развити чрез имитация и т.нар. masking – съзнателно или несъзнателно прикриване на трудностите чрез имитиране на поведение на връстници. В резултат диагнозата при тях се поставя значително по-късно или изобщо не се поставя, което повишава риска от съпътстващи състояния, като тревожност, депресия и хранителни разстройства.

В различните държави между 12 и 20% от жените някога в живота си са преживявали психично разстройство, като делът на засегнатите е по-висок в страните от Западна Европа в сравнение с Източна. 

Причините за тези разлики са комплексни. Все по-често обаче се споменава, че е възможно в някаква степен да се дължат на по-високата склонност на жените в западноевропейските държави да търсят помощ и подкрепа за психичното си здраве в сравнение с мъжете въобще и с жените в останалата част на Европа. Стигмата, културните особености и не на последно място достъпът до квалифицирана помощ вероятно влияят на оценката на дела на засегнатите.

Проучването на глобалната тежест на болестите от 2019 г. сочи, че депресивните разстройства засягат жените в ЕС 1,7 пъти по-често, отколкото мъжете, а тревожността – 2,1 пъти по-често. Най-голяма е разликата обаче при хранителните разстройства – засегнатите жени са три пъти повече. В абсолютен брой това са над 300 000 души. Според други изследвания жените съставляват близо 90% от всички засегнати от хранителни разстройства. 

Тревожна е статистиката за посттравматичното стресово разстройство (ПТСР). Изследване, публикувано през 2017 г. в European Journal of Psychotraumatology, показва, че жените изпитват ПТСР два до три пъти по-често от мъжете.

Жените, които в някакъв период от живота си до момента на изследването са имали епизод на ПТСР, са 10 до 12%, в сравнение с 5 до 6% при мъжете.

Тази разлика според проучването се дължи отчасти на факта, че жените и мъжете преживяват различни травми, и то в различни моменти от живота си. Жените например обикновено са изложени на повече междуличностни и силно въздействащи травми, като домашно или сексуално насилие, и то в по-ранна възраст от мъжете. Една на всеки три жени преживява сексуално насилие в живота си.

„Женските“ психични страдания и причините за тях

Психичното здраве има общи измерения за всички хора, но при жените се открояват и някои специфични уязвимости, които науката описва. Част от тях са пряко свързани с биологията – хормоналните цикли, бременността, раждането и менопаузата. Други са резултат от социалната роля на жените, възложена им от обществото и културните традиции. Част от нея са и грижата за другите, икономическата зависимост, насилието и дискриминацията. Тези два пласта – биологичен и социален – често се преплитат.

Сред психичните разстройства, които са характерни почти само за жени, е следродилната депресия – тя засяга 10–20% от майките през първата година след раждането. Състоянието е резултат от резките хормонални промени, но често за отключването ѝ съществено допринасят социалната изолация и липсата на нужната подкрепа.

Подобно на следродилната депресия, предменструалното дисфорично разстройство (premenstrual dysphoric disorder – PMDD) – тежка форма на предменструален синдром – се среща при около 3% от жените в репродуктивна възраст. При някои то е толкова силно, че води до депресивни епизоди и дори до суицидни мисли. Симптоми на по-леко предменструално обостряне имат до 50% от жените. 

Биологичните детерминанти обаче не изчерпват факторите, които стават причина за психични страдания при жените. Именно психосоциалните фактори обясняват значителна част от по-високата честота на депресия при жените. Изследвания показват, че жените по-често развиват ниско самочувствие и негативна представа за тялото си, особено в юношеска и ранна зряла възраст – период, когато обичайно се увеличава проявата на депресивни епизоди. 

Всички тези фактори показват как социалните роли, културните норми и ежедневният натиск върху жените се превръщат в невидим, но постоянен източник на уязвимост. В същото време обаче жените са по-склонни да създават общности и да се свързват помежду си, както и да търсят помощ – два фактора, които са благоприятни за психичното здраве и са по-рядко срещани при мъжете. 

Самоубийства

Самоубийството е една от най-тежките последици от влошеното психично здраве. Според анализ на СЗО само през 2021 г. приблизително 727 000 души сами са отнели живота си. Самоубийството е сред водещите причини за смърт сред младите хора (15–29 г.) във всички страни и във всеки социално-икономически контекст. 

Междуполовите разлики обаче са повече от забележими. Данните сочат, че макар в световен мащаб нивото на смъртност от самоубийства сред жените на възраст 15–29 години да е около два пъти по-ниско, отколкото при мъжете, все пак именно те са втората поред причина за смърт в тази възрастова група след състояния, свързани с усложнения при бременност и раждане. Разделението по ниво на доходите показва, че обичайно жените в държави с ниски доходи по-често посягат на живота си, отколкото жените в страни с високи доходи, докато при мъжете е точно обратното. Обяснението на този феномен е свързано както с психичноздравни, така и със социокултурни фактори. В България броят на жените, които сами отнемат живота си, сравнително устойчиво намалява през годините, като през 2023 г. самоубийствата на жени са били 108.

И какво от това?

Логичният въпрос, който можем да си зададем в отговор на всички тези данни, е: какво от това? Какво правят правителствата и обществата, за да подкрепят момичетата, жените, своите дъщери, съпруги и майки? Какво прави всяка една от нас, за да се предпази, и как (и дали) търсим помощ, когато проблемът възникне? 

Най-краткият отговор на въпроса „какво от това“, ако задаващият е жена в България, е „Е, нищо“.

По данни от 2022 г. 70% от хората с психични проблеми у нас не получават никаква грижа, а делът на тези, които имат достъп до продължителна подкрепа в общността (модерно позната като „терапия“), е още по-малък. Повечето психиатрични услуги извън 12-те държавни психиатрии се заплащат от джоба на нуждаещите се и са концентрирани в по-големите населени места. 

Това, което всеки от нас може да направи, е да отдели внимание на собственото си психично здраве и да бъде подкрепата, от която някой от близките му може да се нуждае. 

Когато близките забележат, че една жена се бори с продължителна тъга, тревожност, че се самоизолира, или видят притеснителни промени в личността ѝ, е важно да подхождат с търпение и емпатия, без да омаловажават преживяванията ѝ. Вместо назидания и характерния за нашата култура призив „стегни се“, по-полезно е насърчението да се ползва професионална помощ, да се предложи подкрепа във всекидневието или в дейности, които в момента представляват свръхтежест. Ако се появят признаци на риск от самоубийство, незабавно трябва да се потърси специалист, а жената в риск да не бъде оставяна сама. 

Вместо мъдро заключение ето няколко от най-популярните съвети за укрепване на собственото психично здраве: 

1. Движение като лекарство

Редовната физическа активност доказано намалява симптомите на депресия и тревожност. Дори 20 минути на ден могат да повишат нивата на „хормоните на щастието“.

2. Връзка с другите

Социалната подкрепа е защѝтен фактор. Разговор с приятелка или общност, в която се чувствате приети, може да има терапевтичен ефект.

3. Здравословен сън и рутина

Опитайте се да заспивате и да ставате по едно и също време. Липсата на сън повишава риска от депресия и тревожност, а регулярният ритъм укрепва психиката.

4. Ограничаване на екранното време

Макар влиянието на преживяванията ни в онлайн среда тепърва да се изследва, вече е установено, че интернет е най-лесното място, където да „се скрием“ от проблемите си, но същевременно и да станем жертва на самоизолация, на онлайн тормоз, на засилено излагане на съдържание, което подсилва мрачните ни мисли. Въведете дигитални паузи, за да се предпазите от негативното влияние.

5. Време за себе си без вина

Дори кратка пауза – чаша чай, медитация или просто тишина – е важна. Жените често се чувстват виновни, когато поставят себе си на първо място, но това е ключово за психичното здраве.

6. Потърсете (или си създайте) група за взаимопомощ

Подкрепата от други жени със сходни преживявания създава усещане за общност и разбиране. Това може да са жени, които като вас са се сблъскали със следродилна депресия или с хранителни разстройства, а може и да са просто най-близките ви приятелки.

7. Малки дози природа

Гледайте „зелено“ и „синьо“. Времето на открито има доказан ефект върху понижаването на стреса и подобряването на настроението.

8. Не пренебрегвайте медицинската помощ и професионалната психологическа подкрепа

Женските психични страдания често са свързани с хормонални промени и фактори на средата, които могат да бъдат променени. Не се срамувайте да потърсите помощ. 

„Анатомия на пола: Жена“ разглежда здравето на жените като неразривна част от обществото, историята и културата. В поредицата изследваме как са се променяли нагласите към женското здраве, как медицината е възприемала специфичните потребности на жените и какви процеси са повлияли на достъпа им до качествени здравни грижи. Вглеждаме се в научните открития, но и в културните митове; в официалните политики, но и в личните истории на жени, борещи се за правото си на здраве и достойнство.