Отечеството е в опасност и аз идвам да го спася. Това е поантата в обръщението към нацията на 19 януари, с което Румен Радев прекрати предсрочно президентския си мандат и сложи край на залаганията кога ще слезе да се бие като равен с партиите.
Предстои ни битката за бъдещето на Отечеството и вярвам, че ще я водим заедно с всички вас – достойните, вдъхновените и непримиримите.
След девет години той напуска „Дондуков“ 2 със слогана си „Готови сме, можем и ще успеем!“, а мандата ще довърши Илияна Йотова, негова вицепрезидентка, за която се предполага и че ще бъде в предизборна кампания за поста. Кандидатурата ѝ все още не е официално обявена, нито е публично известно кои политически сили ще застанат зад нея.
След седем служебни правителства, пет от които с кадри, избирани от Радев и съветниците му, има видими резултати за „моженето“: назначенията в службите и попълването на квотите от президентски назначения. Неизгодният контракт с турската компания „Боташ“ не може да бъде предоговорен, но политическата отговорност остава. Като политик Радев ще се бори за парламентарно представителство и изпълнителна власт. Получи ли ги, договорът ще е негова грижа. Ако смята, че е полезен, нека намери място на бившия си енергиен министър Румен Христов в листите.

Патриотично вричане по вазовски
С последната си президентска реч Радев постъпи като Симеон Сакскобургготски – маскира личните си политически амбиции като морална необходимост. „Отечеството“ не се управлява, а се пази. Не че иска власт, дългът го зове. Влиза в политиката, защото е мисия, а не цел. Точно това се опитваха да внушат неговите говорители и оракули, докато обработваха обществото с „Кой, ако не той!?“.
От няколко месеца Радев отново беше назоваван „Генерала“, военния, за когото дългът е над всичко и не може повече да търпи беззаконието, корупцията и извършеното от политиците „в компромиси с олигархията“.
Радев се обърна към разочарованите аполитични избиратели, към онези, които имат ниско доверие в институциите и търсят силна фигура, а не програма. Той говори като призван водач с мисия, не като политик, който напролет ще се бори за 52-рия парламент.
„Отечество“ е обединителна дума за хора без идеологическа самоидентификация – това е, като да рецитираш Вазов. Повечето от тези хора не очакват платформа и приоритети, те искат Спасител и ще си го получат.
Политолози и социолози са единодушни, че избирателната активност ще се повиши (дали ще стигне 3 милиона?), а някои партии ще се изпразнят от избиратели. Към Радевия политически проект ще прииждат от БСП, „Величие“ и МЕЧ, както и разочаровани от „Възраждане“. Обезкървяването откъм електорат ще остави някои от тях извън бъдещия парламент. Четири формации от коалиционните партньори на БСП вече напуснаха обединената левица.
Тежко̀ им на позитанци! Имат незначителни шансове да прехвърлят четирите процента, ако съумеят да изберат нов лидер на конгреса си през февруари и инстинктите им за самосъхранение заработят.
Някои, като бившия председател на БСП Михаил Миков, са още по-крайни:
Проектът на Румен Радев може да приключи 130-годишната история на БСП.
До момента партийното зачатие на Радев е приветствано като „възможен съюзник“ от МЕЧ, БЗНС „Александър Стамболийски“, а „Величие“ пожела и мъдри решения. Бившият хазартен бос Васил Божков, част от списъка с българи, санкционирани по „Магнитски“, ще гласува за него като „единствената алтернатива“, отбелязвайки с пост: „Достоен Президент. Крайно време беше. Успех.“
По подобен начин го описа и руската държавна агенция ТАСС, която, позовавайки се на анонимни експерти, съобщи, че „едва ли не е единствената възможност за изход на страната от кризата“.
Но нищо не може да се сравни с изблика на някогашния почетен председател на ДПС Ахмед Доган, очевидно оценил жеста на Радев да връчи на малката му парламентарна група третия проучвателен мандат.
Поздравления, г-н Президент! Само Вие сте решаващият фактор за образуването на антимафиотски фронт срещу превзетата ни държава! Ние, от Алианс за права и свободи, сме безрезервно с Вас! Предстои ни много работа. Но с общи усилия, координация и заедност можем да мобилизираме всички поколения за демонтирането на „дълбоката държава“ и да зададем рестарт на демокрацията.
Ако един от бащите на „дълбоката държава“ ще участва в рестарта на демокрацията, процесът е обречен. А под юмрука на един о.з. генерал, профилиран от путинския режим, трудно може да се роди повече демокрация.
Но Доган и Радев не са си чужди, освен че ДПС го подкрепи с гласове на президентските избори за първия мандат, а частично и за втория – макар и не официално. И двамата са близки с бившия вицепрезидент на „Мултигруп“ и собственик на „Минстрой холдинг“ Николай Вълканов. През ноември 2022 г. с президентски указ той получи най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“. Негова фирма плати през 2008 г. хонорара от 1,5 млн. лв. на Доган за консултантски услуги по хидроенергийния проект „Цанков камък“.
Кои други бизнесмени са зад Радев, освен разкрилите се досега? Националотговорни капиталисти. По всяка вероятност братя Бобокови, единият от които беше задвижил с няколко есемеса самото Президентство, Георги Гергов, оръжейният търговец Емилиян Гебрев. Преди време имаше спекулации и за Петър Манджуков, Валентин Златев и др.

Обикновено политиците избягват въпросите за голямото финансиране. За предстоящата предизборна кампания Радев обаче не може да се измъкне с обяснения за множество малки дарения от симпатизанти – нужна е по-правдоподобна версия.
За всеки по нещо
Докато не се е позиционирал, бившият президент предлага бонбонче за всеки. За проевропейските партии – обществен консенсус срещу мафията; за евроскептиците – отхвърления референдум за еврото; за русофилите и антинатовците – че „някои политици поставят на карта мирния живот на българите в условията на опасна война“ наблизо; за Gen Z – бъдеще в България. Консерватор и православен е като ГЕРБ, не така радикален в проруските си тези като „Възраждане“, но като всички тях, че и като БСП – противник на „джендъризма“. С този местен жаргон са обозначени либерални ценности, като защита на правата на ЛГБТИ хората.
Тоест всеки може да открие в посланията на Радев свое основание за подкрепа. Някои наричат това „центризъм“. В интервю за „Сега“ журналистът и анализатор Петко Георгиев казва, че „Боташ“, „Южен поток“ и „Турски поток“ „слагат Бойко Борисов, Делян Пеевски и Румен Радев логично в един и същи пакет“:
... представители или проводници на един и същи тип геополитически и икономически интереси. И затова за мен е абсолютно парадоксално, че това лице [Румен Радев – б.а.] се опитва да се представи сега като борец срещу модела.
Две са червените линии за бъдещия партиен проект, на който от месеци се предрича ефектът на Халеева комета:
- какъв Европейски съюз отстоява;
- какви възгледи за съдебната реформа има (защото Радев така и не представи обещания в първия си мандат проект за конституционни промени).
Повече лоялност към Тръмп или по-силен ЕС, защото в момента традиционното за българската политика „приклякване“ не е възможно? Радев се измъкна от Президентството, преди да отговори на този въпрос. Оказа се, че Тръмп му е изпратил покана България да се включи в изобретения от него Съвет за мир и това е станало, преди държавният глава да обяви оттеглянето си.
Допреди седмица въпросният формат включваше само рамка за развитие на палестинската територия Газа и беше част от плана за примирие между Израел и „Хамас“, който управлява Газа. Но амбицията е да се заеме и с други конфликти.
За мен е огромна чест да Ви поканя като президент на Република България да се присъедините към мен в исторически критично и невероятно усилие да затвърдим мира в Близкия изток и същевременно да предприемем смел нов подход към разрешаването на глобалните конфликти!
България е в менюто
България се оказа в менюто, което американският президент си поръча за участие в Съвета за мир – формат, определен от Τhe Conversation като „частно ООН с един-единствен акционер“ – самия Тръмп.
Форумът в Давос, на който президентът на САЩ обяви инициативата си, ще се запомни с речта на министър-председателя на Канада Марк Карни.
Средните сили трябва да действат заедно, защото, ако не сте на масата, вие сте в менюто. Великите сили могат да си позволят да действат сами. Те имат размера на пазара, военния капацитет и лостовете да диктуват условия. Средните сили – не. Но когато преговаряме само двустранно с хегемон, ние преговаряме от позиция на слабост. Приемаме това, което ни се предлага. Състезаваме се помежду си кой ще бъде по-отстъпчив. Това не е суверенитет. Това е инсценировка на суверенитет, докато се приема подчинение.
Унгарският премиер Виктор Орбан, близък с Тръмп и поддръжник на руския президент Путин, и българският министър-председател в оставка Росен Желязков единствени от ЕС приеха поканата, заставайки редом до петролни шейхове, автократи от бившите съветски републики, лидери от Латинска Америка и Азия. Европа бойкотира инициативата, Китай отказа, Русия обмисля.
Българското правителство в оставка тайно е взело решението за включване, без медийно огласяване, без точка в публикувания дневен ред на заседанието на Министерския съвет, след което Желязков и външният министър Георг Георгиев заминаха за Давос. В рамките на 24 часа Георгиев промени позицията си на 180 градуса. Преди да бъде взето решението, той заяви публично, че „българските граждани имат право да знаят къде се намира страната ни, какви позиции защитава, каква политика провежда и към кое ценностно и цивилизационно пространство принадлежи“.
Правителството на Република България, ръководено от министър-председателя Росен Желязков, последователно и отговорно ще продължи да изпълнява своите ангажименти в рамките на конституционния си мандат, отстоявайки европейската идентичност на България, принадлежността ѝ към ЕС, както и ролята ѝ на надежден партньор в трансатлантическото пространство и съюзник в НАТО.
В Давос обаче Георгиев заговори за мира и сигурността в Близкия изток като „предпоставка за сигурността и безопасността в Европа“, нямаше и помен за европейска идентичност и цитираше Тръмп.
Единствено ПП–ДБ от парламентарно представените политически сили определиха като опасно и нелегитимно вкарването на България в Съвета за мир. Съпредседателят на „Да, България“, част от коалицията ДБ, Божидар Божанов, коментира, че мястото на страната ни е в сърцето на Европа.
Това не е просто едно решение, това е пробив срещу общата политика на ЕС. Това, че България се превръща в троянски кон и застава заедно с Орбан – единствения представител на европейска държава там, е много тревожно. България не бива да има място там, особено преди това да бъде обсъдено и да бъде взета обща позиция на ЕС.
А тя вече е факт – Европа продължава сама. „Знаем, че трябва да работим като независима Европа“, заяви председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен след над 4-часовото заседание на европейските лидери. „Няма връщане назад“, беше тяхното послание.
България сателит на Тръмп ли остава, или част от Общността? Този въпрос е не само към управляващите в оставка, но и към всички останали политически сили.

По чие нареждане Желязков присъедини България? Лидерът на ГЕРБ Борисов мълчи, докато олигархът и санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски призова преди два дни поканата да се внесе за обсъждане в парламента. След подписаното от премиера споразумение в Давос обаче за парламента остава само да ратифицира присъединяването към частен клуб, в който еднолично председателят му Тръмп ще решава, изключва и налага вето. Но ако мнозинството се пропука, както се получи с промените в Изборния закон, може и да не се случи.
Орбан има своите основания да е там. САЩ разреши на унгарската компания MOL, близка до Орбан, да купи дела от 56,2% на „Газпром“ в Naftna Industrija Srbije, която попадна под санкции на САЩ през октомври. По-рано Тръмп освободи от санкции по глобалния закон „Магнитски“ един от най-приближените до Орбан – Антал Роган, шеф на кабинета му. Впрочем MOL има апетити и към българската рафинерия на „Лукойл“, което обяснява честите визити на унгарския външен министър Сиярто в България и срещите му с президента Радев.
На 12 април обаче Орбан може да изгуби изборите, тъй като опозиционната партия ТИСА на бившия му съпартиец Петер Мадяр има преднина от 9% пред ФИДЕС. Придобитото остава.
Какви са основанията на Желязков?
Официалните: прави го заради отпадането на американските визи за България, дерогацията за „Лукойл“, която съвсем не беше неочаквана, и някакво имагинерно участие на български фирми във възстановяването на Газа. (Нали Николай Младенов е назначен за върховен представител на Съвета за мир за Газа…)
Предположенията обаче са, че зад този ход стои неистовото желание на един олигарх като Пеевски да се освободи от санкциите по „Магнитски“ в последните дни на управление, в което доминира.
Къде ще са в следващото управление днешните играчи на политическата сцена, зависи от пренареждането, което ще донесат пролетните избори. Там ще има много защитници на „Отечеството“. Най-трудното е да се разбере кой е за европейска България в независима Европа.
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни

