Мълчанието на Румен Радев струва злато, както показват социологическите проучвания от началото на 2026 г. до момента. Той мълчи и се изкачва нагоре по стълбицата на общественото одобрение.
Последното изследване – на Центъра за анализи и прогнози, сондира, че Румен Радев ще получи 33,7% от тези, които смятат да гласуват. Агенция „Мяра“ му даде 33,3%. А „Маркет Линкс“, които първи се осмелиха да публикуват данни за 2026 г. – 25,6%.
Ескалацията на резултатите, изглежда, се дължи на екзалтация на избирателите.
Но каква е причината? От щаба на Радев не изтича и бит информация за водачи на листи и „подкрепа от интелектуалци и изявени спортисти“ (често използвано политическо клише).
Доскорошният президент обеща, че на 4 март, когато изтича срокът за регистрация за предсрочните избори на 19 април, ще внесе в ЦИК документите за „коалиция с ясно име“.
Докато политиците се надпреварват да избухват с постинги, изявления и позиции по разни горещи теми, бившият президент остава мълчалив. А резултатите му растат.
Това мълчание е тактическо – създава напрежение сред политическите опоненти, увеличава интереса на медиите и оставя обществото в напрегнато очакване. Така Радев не се обвързва с конкретни решения или обещания, които могат да намалят популярността му. Социологическите проучвания отразяват не само одобрение, но и очакване.
Мълчанието като власт
Светът днес е пълен с невъобразим информационен шум от всякакви хора, организации, партии – заклеймяващи, обещаващи и самовъзхваляващи се – и онзи, който говори рядко, тежи повече. Обществото се изморява и обърква от логореята и желанието на всеки да бъде чут и оценен. Когато другите политици спорят или се компрометират, мълчанието на Радев се възприема като рационалност и независимост. Символно той създава имидж на дистанциран и извисен над ежедневните скандали.
Когато дълго мълчи, всяка дума, която евентуално ще произнесе, има значителен ефект. Това увеличава усещането за неговата сила и влияние. Още повече че така избягва и каквито и да било пресечни точки с другите политически сили, а и възможни атаки. Всички те в момента напомнят дебютантки на бал, които чакат покана за първи танц.
Никой не дръзва да атакува сочения за победител на предстоящите избори. Аферата „Боташ“ отдавна не се споменава от никого. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов атакува вяло ПП–ДБ, а олигархът и санкциониран за корупция Делян Пеевски избягва публичността, въпреки че допреди два месеца се изтъпанваше пред журналисти всеки ден.
Емилия Милчева
Единствените „остриета“ в парламента са депутатите от „Има такъв народ“ и „Възраждане“, които са насочили огъня към ПП–ДБ заради случая с шестте трупа на Петрохан и Околчица. Част от черната кампания стана и изслушването в парламента на служебния министър на вътрешните работи Емил Дечев, както и на висши полицаи, дали им е оказван натиск да работят по този случай.
Има ли „консенсус срещу мафията“?
Тази седмица лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев предизвика Румен Радев да се включи в протеста „СарафOFF“, организиран от „Правосъдие за всеки“.
Първоначално той изрази очакване Радев да подкрепи акцията и „с действия, а не само с думи“ да покаже, че ще се бори срещу Борисов и Пеевски. Впоследствие тонът му стана по-категоричен:
Румен Радев, който каза, че ще бори мафията, вече втори ден мълчи дали подкрепя протеста за свалянето на Сарафов.
Разбира се, никой не очаква бившият президент да се появи на протести, в които няма да е главно действащо лице. Но темата за легитимността на и.ф. главен прокурор е тест – има или няма воля за разграждане на модела.
Досега кандидатът за изпълнителната власт Радев е назовал поименно Борисов–Пеевски като символ на задкулисие, но не и Сарафов, не и символите на търговията с правосъдие, като аферата „Осемте джуджета“ например, кукловода (ѝ) Пепи Еврото и Нотариуса. На форум за съдебната система преди година, от позицията на президент, призова да бъдат осветени сенчестото правосъдие и случаи като „Осемте джуджета“.
Какво мисли политикът Радев за осрамотяващия днес българското правосъдие избор на европейската прокурорка Теодора Георгиева? Служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов определи решението на Европейската прокуратура като „поредния тежък удар върху имиджа на българското правосъдие“.
Това отново ни дава основание да смятаме, че трябваше да бъде направено повече за разплитане на мрежите за паралелно правосъдие в България, една от които е „Осемте джуджета“.
Срещу Теодора Георгиева беше образувано дисциплинарно производство от Европейската прокуратура заради действията ѝ по делото за разширяването на българското газохранилище „Чирен“. Георгиева беше и временно отстранена от длъжност. Тя е обвинена в сериозно нарушение и не е изключено да бъде освободена от длъжността европейски прокурор.
Когато Радев напусна президентската институция, обяви, че „консенсусът срещу мафията трябва да бъде материализиран на изборите“. От една страна, тази формулировка предполага широко обществено съгласие за промяна чрез вот. От друга, подобен консенсус неизбежно преминава и през конкретни публични позиции по теми като отчетността на прокуратурата и съдебната реформа. А Радев досега ни ги спестява.
Емилия Милчева
Едно от възможните обяснения е, че тази кауза е ключова за активизма на ПП–ДБ, а като „нов“ на политическата сцена той ще има нужда от своя кауза, която да го отличава.
Вероятно изчаква и резултатите от изборите, за да реши с кои партии ще си подели бъдещия Висш съдебен съвет, а оттам и избора на нов главен прокурор. За избора на парламентарната квота е необходимо мнозинство от 160 гласа.
Преговори с Русия, несъмнено
За тези близо 40 дни от напускането на „Дондуков“ 2 Радев се е изявявал девет пъти, без да дава пресконференция, отдавайки предпочитания на еднопосочната комуникация.
Εдна реч на икономически форум.
Εдно интервю на живо в предаването „Панорама“ на БНТ.
Пост във Facebook срещу намаляването на изборните секции в чужбина.
Следващ пост с поздрав за президента Йотова за изборa на служебен кабинет и критика как „в последните си часове кабинетът „Борисов–Пеевски“ хариза една четвърт от пътническите превози на държавната железница на частна компания“.
Реч пред българска общност в Берлин.
После критика във Facebook към служебния кабинет, че бил „с ярко изразени партийни и политически ангажирани лица“.
После видео за „Петрохангейт“ с настояване „причините за убийствата да бъдат изяснени в най-кратки срокове“.
Следва поклон пред паметника на Апостола.
И интервю за германското издание Berliner Zeitung, чийто проруски уклон не е тайна в Германия. Издателят му – източногерманският бизнесмен Холгер Фридрих, се е включил в подписка срещу предоставянето на военна помощ за Киев от страна на Германия. Фридрих е разкрит и като сътрудник на ЩАЗИ – тайните служби на ГДР. Фокусът на интервюто е външнополитически и в него ясно прозвучава тезата на Радев за възстановяване на диалога с Русия.
Останалите теми на деня не съществуват за най-новото партийно попълнение. Той не коментира скандалните договори за милиарди на Агенция „Пътна инфраструктура“, сключени в последните дни на кабинета на ГЕРБ–СДС, БСП, ИТН и ДПС – Ново начало. Мълчи и за американските самолети на летище „Васил Левски“. Също и за заплахата за арбитражно дело, отправена от собственика на „Лукойл“.
Като статуя до 4 март
Докато останалите политически играчи се изтощават в непрекъснати схватки, Радев се е вкаменил като статуя. Не поема рискове, не влиза в директни сблъсъци, не формулира политики, които могат да бъдат атакувани.
Но мълчанието носи дивиденти само докато е обвито в очакване, докато симпатизантите му проектират надеждите си върху него. Един иска юмрук срещу корупцията, друг – ред и дисциплина, трети – равнис по Москва. Мълчанието позволява всички тези образи да съществуват едновременно.
Но в момента, в който коалицията с „ясно име“ бъде регистрирана и листите станат публични, ще трябва да слезе от „президентските теми“ – външна политика, национален интерес, „диалог“ с Русия – към по-прозаични.
Дотогава ще си трупа златото.
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни