Изборите, които нямаме

Представете си, че трябва да избирате между две алтернативи.

Първата е либералната демокрация – зачитане на човешките права, съблюдаване на международното право, защита от дискриминация, свобода на изразяване и пр. Нямате гаранция обаче, че властта ще е имунизирана от корупция.

При втората алтернатива приоритет е борбата с корупцията, но без гаранции за демократично управление. Властта може и да е някаква форма на диктатура – от позициите на силата, с цензура, ограничаване на човешки и граждански права и т.н.

Трябва да изберете само една от тези алтернативи – не може и двете. Коя ще посочите?

Всъщност този въпрос беше само едно интелектуално упражнение, провокиращо към ценностно самоопределение и размисъл. Отговорът ви няма особено практическо значение. Поне не за предстоящите на 19 април парламентарни избори. Защото никоя от политическите сили, състезаващи се за вашия глас, не си поставя за основен приоритет защитата на либералната демокрация.

Борци с корупцията срещу… борци с корупцията

Ако предпочитате втората алтернатива, имате богат избор между политически сили, които поставят борбата с корупцията като свой приоритет и по всяка вероятност ще намерят място в следващия парламент.

„Прогресивна България“

Според всички социологически агенции, представили резултати от изследвания на електоралните нагласи на българските избиратели, новият политически проект на Румен Радев води убедително. Доскорошният президент влезе в политиката на гребена на антикорупционната протестна вълна от края на 2025 г. В публичните си послания той говори повече срещу олигархията, отколкото срещу корупцията, вероятно защото корупция е по-експлоатирано понятие. Но едното не изключва другото, напротив – разграждането на олигархията е важно условие за ограничаването на корупцията.

В предизборната програма на „Прогресивна България“ думата корупция и нейни производни се срещат 21 пъти, а олигархия и производните ѝ – 32 пъти.

ГЕРБ

Партията на Бойко Борисов, наред с личността на Делян Пеевски и оглавяваната от него партия ДПС – Ново начало, за много хора в България символизира корупцията, в която са се оплели всички власти – и законодателната, и изпълнителната, и съдебната. Към редакционното приключване на настоящата статия ГЕРБ няма актуална предизборна програма на сайта си, но вярвате или не, в платформата от 2024 г. за корупция става дума точно 32 пъти. Олигархията не се споменава.

„Продължаваме промяната – Демократична България“

И преди появата на „Продължаваме промяната“ партиите от „Демократична България“ бяха обичайните борци срещу корупцията. И все някой им измъква изпод краката килимчето на електоралната протестна енергия.

Два дни след като Христо Иванов и Иво Мирчев щурмуваха „сарая“ на Ахмед Доган в „Росенец“ и акцията им вдъхнови протести, Румен Радев излезе на площада, размаха юмрук и се провикна: „Мутри, вън!“, с което стана любимец на протестиращите и си подсигури втория мандат. На крилете на същата протестна енергия „Има такъв народ“ спечели изборите година по-късно. ПП–ДБ бяха формалните организатори на безпрецедентните в масовостта си протести от края на 2025 г., но електорално от тях печелят не те, а Радев. Протестите бяха против проектобюджета, но с антикорупционен акцент – чрез проекта за бюджет корупцията ставаше доста явна и дори официализирана.

Към приключването на статията коалицията не е публикувала актуална обща предизборна програма, но в тази от 2024 г. корупцията се среща 22 пъти, а борбата „с корупцията и несправедливостта“ е изведена като приоритет. Олигархията не се споменава.

„ДПС – Ново начало“

Колкото и да е трудно да се повярва, корупцията се споменава дори в предизборната програма на партията на Делян Пеевски, и то два пъти. Като един от приоритетите на Новото начало в областта „Сигурност и обществен ред“ се посочва „противодействие на организираната престъпност и корупцията“, а за управлението на държавната собственост се предлага „антикорупционен щит“. Самият Пеевски впрочем обича да обвинява политическите си противници в корумпираност, говорейки например за „пудели“ и „пачки“.

„Възраждане“

Освен че е проруска и евроскептична, партията на Костадин Костадинов се позиционира и като антикорупционна, а нейни представители и избиратели вземат участие в протести против корупцията. Досега „Възраждане“ няма участие във властта, поради което успява да запази антикорупционния си ореол за пред своите избиратели. И все пак според предизборните проучвания немалко от тях мигрират към Румен Радев, новия антикорупционен „спасител“. В програмата на „Възраждане“ корупцията се споменава 11 пъти, а олигархията – 4.

БСП

Според някои агенции Столетницата, оглавявана отскоро от Крум Зарков, има шанс да прескочи 4-процентовата бариера. Актуалната ѝ програма е по-кратка в сравнение с тези на партиите и коалициите, представени дотук. И все пак в нея корупцията е намерила място 8 пъти, а олигархията – 5.

Ако приемаме предизборните програми за чиста монета, излиза, че сред досегашните парламентарно представени партии, които имат шанс да влязат и в следващото Народно събрание, най-големите борци срещу корупцията са в ГЕРБ. Но и в политиката важи поговорката „Не ме слушай какво говоря, а ме гледай какво върша“.

Липсващата либерална демокрация

Споменатата поговорка важи със същата сила и за либералната демокрация. По-скоро би важала, ако либералната демокрация изобщо беше приоритет на основните политически сили.

В програмите на пет от шестте партии и коалиции не се споменава нито веднъж дума, свързана с либералното, в политически контекст, тоест като характеристика на демокрацията. Сред тях е и ПП–ДБ, макар една от партиите в коалицията – „Продължаваме промяната“, да е част от „Обнови Европа“, групата на либералите в Европейския парламент.

Можете ли да предположите чия е програмата, в която се говори в прав текст за либерална демокрация, и то два пъти? 

На „Възраждане“. 

И двете споменавания са в негативен контекст и в съчетание с постмодерността, също схващана като нещо лошо: „опасна за националното здраве утопия – тази на либералната демокрация от постмодерен тип“ и „постмодерната либерална демокрация“, в която се оспорва, че България е на българите. Що се отнася до икономическия либерализъм, на едно място става дума за „либерализираната търговия с Украйна“ и още веднъж за „неолибералния еднополюсен модел“, все в негативен контекст.

В програмата на „Прогресивна България“ всичко на всичко на едно място се говори за икономическа либерализация – призовава се за „отговорна либерализация на пазара за бита“. Тоест либерализацията не е представена еднозначно като нещо лошо, но все пак като нещо, към което трябва да се подхожда с особено внимание.

В програмата на БСП цели 15 пъти става дума за икономическия неолиберализъм, все в негативен контекст – „неолиберална(та) държава“ (10 пъти), „неолибералния(т) модел“ (3 пъти), „неолибералния икономически ред“, „неолибералните реформи“ (има се предвид промяната след 10 ноември 1989 г.) – по веднъж.

Изобщо, в предизборните програми отношението към споменаването на либералното във всичките му смисли е обратно на това към покойниците. Тоест или лошо, или нищо.

(Не)либерални политически действия

И все пак, макар в предизборните програми либералната демокрация да не се споменава с добро, а с едно изключение да не се споменава и изобщо, в известен смисъл някои от тях изглеждат по-либерално от политическото поведение на субектите, на които принадлежат.

В програмата на „Прогресивна България“ например три пъти става дума за човешки права, а веднъж – за конституционни права. Говори се за бъдещето на България като „свободна и суверенна европейска демокрация“ и за „ясни демократични ценности“. Думи, производни от Европа, се споменават цели 64 пъти, а от Русия – нито веднъж.

Всичко това обаче не отменя пропутинската и евроскептична политика, която Румен Радев водеше, докато беше президент. Доскорошният президент беше категорично против ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция. Той се включи в съмнителна инициатива в защита на семейството заедно с двама евроскептични президенти – на Унгария и Сърбия. Радев последователно е отстоявал проруски позиции, например отговора на въпроса „Чий е Крим?“ и твърдението му, че „Украйна настоява да продължи да води тази война“, а за изброяването на всичко има нужда от поне една отделна статия.

ГЕРБ се позиционира като консервативна партия, но по-скоро тип Орбан (макар и не толкова евроскептична и проруска) или Тръмп, отколкото като Европейската народна партия, към която формално принадлежи.

Показателни са думите на Бойко Борисов:

Ако трябваше да приемем да няма майка и татко […], тогава аз няма да съм евроатлантик.

В същото си изказване той разкритикува европейското си политическо семейство, което според него се оприличавало „на зелените, на либералите, на социалдемократите“. Докато ГЕРБ е „консервативна, народна, дясна партия […], партията на Мартен[с], на Кол, на Меркел. Трябва да сме тези, които бяхме.“ Фактът, че тъкмо по времето на Ангела Меркел Германия узакони еднополовите бракове, за Борисов явно е пренебрежим детайл.

От ПП–ДБ в най-голяма степен може да се очаква да защитават принципите на либералната демокрация. Платформата за парламентарна прозрачност „Стража“ публикува политически компас, а попълнилите го могат да видят кои партии се застъпват за едни или други политики. ПП–ДБ е посочена като единствената партия или коалиция, която застава зад либерални политики, като правното признаване на еднополовите двойки или намаляването на наказанията за притежание на малки количества марихуана.

Представители на коалицията обаче никога не са внасяли в парламента предложение за легализиране на еднополовите съжителства, да не говорим за еднополови бракове. От „Стража“ правят твърде свободно тълкуване, като асоциират тази тема с гласуването на коалицията против забраната на „пропагандата на ЛГБТ“ в училище (което впрочем показа сериозни ценностни различия в нея), както и с вота им относно дефиницията за интимна връзка в Закона за защита от домашното насилие. Тогава по предложение на БСП се прие тази дефиниция да включва само хетеросексуалните двойки, а ПП–ДБ бяха против. Неизключването им от дефиницията обаче не би било равносилно на правно признаване.

Ала ПП–ДБ вкупом гласува за популистки и антилиберални политики, като публичния „регистър на педофилите“, превръщането на сексуалните отношения на деца до 16-годишна възраст в престъпление и закона за лобизма, който може да се използва за репресия срещу неправителствени организации и активисти.

От останалите партии и коалиции, които имат шанс да влязат в парламента, няма особени очаквания, че ще защитават либерални ценности. По времето на Ахмед Доган ДПС беше либерална партия поне на хартия, но в ръцете на Пеевски премина в консервативния протръмпистки и какъвто-е-изгодно-в-момента-лагер. „Възраждане“ си е откровено антилиберална партия. Такава беше и БСП по времето на Корнелия Нинова и Атанас Зафиров. Макар новият ѝ председател Крум Зарков да се ползва със симпатиите на продемократичния „лагер“, засега той не е демонстрирал жестове в посока либерална демокрация.

Някой би репликирал: ами извънпарламентарните партии? От тях Зелено движение последователно се е застъпвало за правата на ЛГБТИ хората и за декриминализацията на марихуаната например. В настоящата предизборна кампания обаче то е в коалицията „Антикорупционен блок“, редом с „Единение“, „Ние идваме“ и „Средна европейска класа“. Тоест наред с либерали като Николай Хаджигенов, Зелено движение се явява на изборите в компанията и на политици като Константин Бачийски, чиито хомофобски позиции бяха предизвикали разкол между ПП и ДБ в Бургас, и Мая Манолова, непримирима срещу демонтажа на Паметника на Съветската армия.

Изборите, които имаме

Накратко, на 19 април няма да можем да гласуваме за и против либералната демокрация, защото никой не ни я предлага. Сред българските политически сили тя има само противници и в предизборните програми няма нито една добра дума за нея.

Изборът ни ще бъде между три основни варианта. Първият е борба с корупцията, съчетана с евроскептична ориентация – било привидно по-умерена (Радев) или откровено пропутинска („Възраждане“). Вторият е борба с корупцията, съчетана с проевропейска геополитическа (но не и ценностна) ориентация. А третият – запазване на корупционното статукво.

След изборите (или след следващите избори, ако предстоящите не произведат правителство) е доста вероятно да се стигне до коалиционно управление, при което все на някоя политическа сила ще ѝ се наложи да направи компромис. Било с геополитическата ориентация, било с корупцията. И избирателите ѝ ще се почувстват предадени. И така до следващите избори.

А всъщност, колкото и да е недолюбвана, либералната демокрация в най-голяма степен може да противодейства на корупцията. Не защото при нея корупция няма, а защото тя прави съпротивата възможна. Но човек често не оценява това, което има, докато не го загуби.