Европис за отличници

Нова година – нова валута, казва народът. Поговорката, както знаем, е за деня и късмета, но защо да не погледнем малко по-ведро на промяната и ей така, за разнообразие да загърбим страховете, песимизма, инерцията, отгръщайки ненаписаната още страница на 2026 година.

Еврото вече е в портфейлите ни, в банковите сметки, монетите подрънкват в джоба ни – и да, все по-често ще присъства и в официалната, и в разговорната реч. Затова да видим на какви затруднения може да се натъкнем при употребата на тази, а и на други думи от финансовата сфера.

Има ли евро форма за множествено число?

Дори и от филолози ще чуете, че няма такава форма. Това според мен е некоректен отговор и бих призовала колегите поне малко да се замислят, преди да кажат категорично „не“. Всеки, който владее добре български, веднага може да образува тази форма – евра. Тя обаче не е приета в книжовната реч и

когато говорим или пишем публично, трябва да употребяваме формата за ед.ч. във всички случаи: едно евро, шест евро, няколко евро, много евро.

Добре е да обясним и защо мнозина са склонни да грешат в тези случаи. Причината е в системността на езика. Повечето съществителни нарицателни имена имат количествено измерение и съответно форми за единствено и множествено число¹. Това се отнася и за названията на повечето валути: лев – левове; долар – долари; паунд – паунди; крона – крони. Ето защо е логично да имаме и евро – евра².

В книжовната реч обаче сме ограничени и според мен е възможно за това решение да е повлиял и английският модел: (one) euro – (many) euro, макар логиката и в този език да предполага разлика във формите: (one) euro – (many) euros. Интересно е, че отделните европейски книжовни езици се справят по различен начин с приспособяването на думата към граматичната им система. Немският, италианският и полският например се държат като английския и българския – обща форма за двете числа, но френският, испанският и португалският в по-голяма степен са интегрирали съществителното и формите за ед. и мн.ч. се различават.

Докато сме все още на тази граматична тема, е добре да обърнем внимание на една грешка, за която мнозина дори не подозират, защото на практика е почти нормализирана. Изрази като ресто в лева, плащам в лева, сметка в лева са неправилни. Формата лева е бройна и най-общо се употребява след числително бройно име (по-просто казано, след число), както и след местоименията колко, няколко и николко: 20 лева, колко лева, няколко лева, николко лева. В останалите случаи се използва обикновената форма за мн.ч.: ресто в левове, плащам в левове, сметка в левове. Тези употреби – съответно и грешките – ще намалеят по естествен път, но в преходния месец януари със сигурност ще ги срещаме често.

Символът €

Дори и онези българи, които не са пътували много-много из Европа, вече би трябвало да са свикнали с него и да го разпознават – от половин година е на етикетите с цените на стоките в магазините. Допреди няколко дни не бях проучвала символиката на знака € и го асоциирах с първата буква на евро, а допълнителната хоризонтална черта – с пресечната черта в символите на други валути: $, £, ¥ (юан, йена). Оказва се, че в основата на € е гръцката буква ε (епсилон), а двете успоредни линии символизират стабилност.

При употребата на знака трябва да внимаваме за две неща.

Първо, поставяме € след, а не пред цифрите, с които означаваме сумата. Второ, оставяме интервал между цифрите и €.

Ето примери за правилна употреба: 25,73 €, 400 000 €. Вариантите €25,73, €400 000, 25,73€, 400 000€ са грешни.

С прилагането на тези две правила е лесно да се справим, но известни затруднения ще срещнем при самото изписване на знака. На мобилните си телефони би трябвало да имате € на клавиша за $, ако сте избрали като регион държава от еврозоната (вкл. България).

На компютрите е малко по-трудно. В интернет ще намерите съвети с различни начини за изписване на €, които не са универсални, за съжаление. Ако сте под Windows, пробвайте по следния начин: 1) уверете се, че сте на латиница; 2) активирайте нумлоковата част на клавиатурата (групата клавиши с цифри най-вдясно); 3) натиснете левия Alt и задръжте клавиша; 4) наберете 0128 на нумлоковата част; 5) пуснете левия Alt. Вече би трябвало на екрана да се е появил символът €.

Работещите под MacOS може да използват клавишната комбинация Option + 1 (ако са на кирилица) или Option + Shift + 2 (ако са на латиница).

А как да съкращаваме евро и евроцентове?

Съкращенията лв. и ст. ни вършеха много добра работа, защото бяха общоприети, но по отношение на новата валута все още се чудим дали да пишем евро, €, евроцент, цент, или да съкращаваме думите.

Ето какви начини за съкращаване посочва Институтът за български език на БАН в отговор на запитване на Министерството на образованието и науката:

евро – е.
цент – ц.
евроцент – е.ц.
стотинка – ст.

Не смея да прогнозирам как и доколко тези съкращения ще се установят в езиковата практика. Все пак ще отбележа, че това е. ми е доста странно – може би защото глаголната форма е се среща често в писмени текстове и поне в началото (ако изобщо съкращението е. започне да се употребява) би било озадачаващо да виждаме например Блузата струва 34 е. Всякак бих предпочела € пред е., ако опрем до краткостта.

Ще наблюдавам установяването на съкращенията с интерес, също както и борбата между центовете и стотинките – кой кого? От една страна, възможно е да оставим подразделенията на лева в миналото поради неразривната им връзка с предишната валута, но от друга, кой знае, може я носталгията, я пуризмът да заговори у нас, а защо не и да се вгледаме в нашите евромонети и да си кажем: ама тук си пише стотинки! Препоръката на ИБЕ е за назоваване на монетите с номинал, по-малък от 1 евро, да се използва тъкмо тази дума, а не (евро)центове.

Няма да е излишна още една препоръка в раздела за означенията и съкращенията на евровалутата. Международно приетият код е EUR и наред с USD, GBP, CHF, TRY той ни е познат поне от таблата за курсовете „купува“ и „продава“ на обменните бюра. Добре е обаче употребата му да остане тъкмо във финансовата сфера и в съответните документи, специализирани текстове, таблици и т.н. В публикации, предназначени за широка публика, е препоръчително да се избягва.

Правописни неволи с други „финансови“ думи

С евроцентовете правим плавен преход към слятото и разделното писане на евронещата. По-голямата част от тези думи се пишат само слято – еврофонд, европрограма, еврокомисар, тъй като първата част е съкращение на прилагателното европейски. При евроцент, евровалута, еврозона ситуацията е друга – първата част представлява съществително име, което се употребява самостоятелно и пояснява втората част, също съществително име. В тези случаи е позволено думите да се пишат и слято, и разделно: евроцент/евро цент. В езиковата практика обаче по-често се среща слятото писане, вероятно под влияние на първия тип думи, които са по-многобройни и се пишат само по този начин. Ето защо ви препоръчвам да не се занимавате с тънки разграничения, а да пишете евродумите слято³.

Покрай евровалутата се сещам и за криптовалутите, които имат немалко почитатели, а самото съществително име се пише единствено слято. Използването на средства от еврофондовете пък често върви със съфинансиране. То може и да означава същото като co-financing, но английският правопис не бива да ни въвежда в заблуждение, защото в нашата дума съ- е представка и затова не се отделя с дефис (малко тире).

Рискувам да обидя четящите тази статия с бележката, че съществителното финанси се употребява само в тази форма и тя е за мн.ч. Да, редица думи, като лекции, технологии завършват на -ии в мн.ч., но срещу тях стоят лекция, технология в ед.ч., а финансия категорично липсва в българския език, така че финансиите няма откъде да се вземат. Факт е също така, че в граматично отношение съществителното е „дефектно“ – липсва му форма за ед.ч., подобно на еврото в книжовния език, което си няма специфична форма за мн.ч. Изключенията предразполагат към грешки и с това далеч не оправдавам грешащите, а се опитвам да разбера причините.

Останаха не една и две „финансови“ думи с колебаещ се правопис, но е време да си пожелаем безпроблемно обращение (не обръщение) на еврото в България, винаги да има какво да превеждаме (не да привеждаме) от своите сметки в други, тоест да сме платежоспособни (не платежноспособни), а най-малката купюра (не купюр) в портмонето ни да е от 100 евро!

Езикът може да е вкусен и извън блюдото – онзи, българският език, на който говорим от малки и на който около 24 май се кълнем в обич. А той в същността си е средство за общуване и за да ни служи добре, непрекъснато се променя. Да го погледнем в неговата динамика и да се опитаме да разберем какво става и защо, кои са движещите механизми и как те са свързани с обществените процеси. И тъй като задачата не е лека, ще го правим постепенно – на порции.