Борисов и Пеевски. Разхерметизация?

„Когато падне Пеевски, не искам аз да съм отдолу…“, пееха протестиращите през декември. Падне ли Пеевски, Бойко Борисов е отдолу. Освен ако не е успял да се разкачи преди това.

Реална ли е обаче такава хипотеза? В този случай олигархът Пеевски, санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания, би изгубил не само ракетата носител, а и съдружника в архитектурата и ползването на сегашния властови модел. Оставката на кабинета на Росен Желязков, подкрепян от ГЕРБ–СДС, БСП, ИТН и ДПС – Ново начало, не означава, че Борисов–Пеевски са паднали, нито че моделът е разрушен. Но е добро начало. Следващата стъпка са честни избори и висока активност.

По време на почти едногодишното управление на кабинета „Желязков“ не беше тайна, че влиятелният и непопулярен Пеевски тежи на лидера на ГЕРБ. И ако някой се катери на гърба на Борисов, както често обича да казва самият той, това е Делян Пеевски. Колкото и да му се иска обаче да се откопчи от „Д“, толкова се и опасява дали ще остане цял, ако се случи. 

Безкръвно? Абсурд!

Борисов и Пеевски са съюзници по необходимост. Единият носи електорална легитимност и международна „приемливост“, другият – контрол върху институции, медии, прокуратура и компромати. Политическата операция с разделянето е сложна и не е възможно да се осъществи безкръвно. Двамата са като космически модул, херметично свързани системи с общо налягане и общи ресурси. Както в Космоса, така и в политиката при разкачване херметичността е въпрос на живот и смърт. 

Когато през 2014 г. олигархът Пеевски се разкачи от Корпоративна търговска банка и от мажоритарния ѝ собственик Цветан Василев, квазисистемната банка фалира.

Олигархът забогатя още повече, Василев се укри в съседна Сърбия, където е и до ден днешен, делото се заблати, щетите останаха за данъкоплатците. А разследващият прокурор Иван Гешев се издигна до главен прокурор и едва преполовил мандата си, през юни 2023 г. със завидно мнозинство от 16 гласа Висшият съдебен съвет го отстрани от поста, когато той се осмели да каже истината, макар и не цялата:

Ясно кой е политическият боклук в Народното събрание.

Но такава е ориста на пешките. И в шаха, и в политиката тях ги жертват най-лесно. Наред е изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов, който се „радва“ на 4% одобрение, по-ниско и от това на Пеевски, който има резултат от 5,6% според проучване на „Алфа Рисърч“. През юни 2023 г., когато се създаваше кабинетът на ПП–ДБ и ГЕРБ с подкрепата на ДПС, Сарафов замени Гешев и нямаше опит да се оспори изборът му – макар да е част от статуквото, владеещо държавното обвинение. А сега стана излишен и аргументът е, че легитимността му е спорна.

Причината – не е освободил поста след 21 юли 2025 г., когато изтече ограничителният 6-месечен срок по Закона за съдебната власт (ЗСВ), в който може да е и.ф. главен прокурор. Не го освободи, защото прокурорската колегия на ВСС реши, че този срок не се отнасял за Началника им – било заварено положение. Ситуацията изглежда абсурдно: временният главен прокурор също като предшественика си Гешев пробва да се закрепи на поста дори прегазвайки закона.

През октомври миналата година Върховният касационен съд отказа да възобновява дела по искания, идващи от Борислав Сарафов, тъй като по закон той не може да изпълнява функциите на главен прокурор. А тази седмица и Апелативен съд – Варна попита Конституционния съд (КС) дали Сарафов е легитимен на поста и може ли да иска възобновяване на дела. Председателката на КС Павлина Панова даде 14 дни на варненските магистрати да прецизират въпросите си. „Капитал“ разкри, че КС де факто е показал, че Сарафов е нелегитимен – по което де юре не може да се произнесе, игнорирайки неговото становище по конституционно дело. Причината е, че то е изпратено след 21 юли, когато е изтекъл ограничителният срок по ЗСВ.

Дори и Сарафов да се оттегли като изпълняващ функциите, той ще продължи да бъде заместник главен прокурор и шеф на Националната следствена служба, докато няма нов ВСС и избор на нов главен прокурор, който да предложи и свои заместници.

Настоящият ВСС е с изтекъл мандат от 2023 г., а изборът на членове на ВСС от парламентарната квота се извършва с мнозинство от 160 гласа за всеки член. То се оказа непосилно за сглобените мнозинства, но изборът на нов ВСС остава сред ключовите политически приоритети заедно с избора на Инспекторат, чиито членове са с изтекли мандати още през 2020 г. Така че този възел ще се разсече не от съдебната система, а от политиците. 

Протестите срещу Сарафов – инструмент на статуквото, са и част от протестите срещу завладяната държава, така както през 2020–2021 г. гражданското недоволство беше срещу Иван Гешев.

След като Гешев беше отгърмян, къщата в Барселона, златните кюлчета в едно нощно шкафче и другото мръсно бельо бяха покрити. В края на същата 2023 г. стана ясно, че разследването за евентуална съпричастност на Борисов към историята с къщата в Барселона е приключило и не е установено той да има нещо общо. 

Докато симбиозата Борисов–Пеевски работи, прокуратурата ще функционира като санитарен кордон около тях и като сопа за противниците им. Всеки потенциален скандал се неутрализира.

Случаят „Барселона“ е показателен: не че истината беше разкрита, просто темата беше закрита.

Дотук всичко, застрашаващо Борисов, Пеевски или някой от тяхната кохорта, е старателно почиствано от държавното обвинение: няма доказателство – няма проблем. Но ако Бойко Борисов направи опит да се измъкне от Пеевски, го грози компроматен гръм. 

Възможен ли е разлом?

Известният с бруталност, отмъстителност и мрежа за събиране и съхраняване на компромати Пеевски изглежда съмнително спокоен. Протестите и оставката на коалиционния кабинет унищожиха надеждите му за пълно и трайно утвърждаване в управлението на държавата с превръщането му от задкулисен фактор във формален властови стълб. (Както и за евентуално отпадане на наложените му от САЩ санкции по Глобалния закон „Магнитски“.) 

Упадъкът му може да бъде ускорен, ако нито една партия не го пожелае за партньор – скрит вече не може да остане, а за преговори наяве едва ли някой ще се осмели. Вече си партнира с ПП–ДБ, с ГЕРБ са в отдавнашна сглобка, а когато и да се появи партийният проект на президента Румен Радев, едва ли ще се съюзи с Пеевски. Подчинените на олигарха в институциите са хора, които по кучешки ще сменят една ръка, която ги бие и храни, с друга.

Но и предизборната кампания още не е започнала. Преди това трябва да се извърши безплодната въртележка с връчването на мандатите – на първата, втората и избраната от президента трета политическа сила. Първите две – ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, вече декларираха, че няма да участват в правителство в рамките на този парламент, следователно която и трета партия да избере Румен Радев, финалът е предопределен. 

Неизвестните

Неизвестните са дали изборите ще са в края на март, или през първата седмица на април, по какви изборни правила ще се проведат и как ще се казва служебният премиер. От името му зависи и чие ще е служебното правителство – на ПП–ДБ, ако на този пост е подуправителят на Българската народна банка (БНБ) Андрей Гюров, или на Борисов–Пеевски, ако е всеки друг от „домовата книга“. До момента е известно, че предложението за служебен премиер няма да приемат председателката на парламента Рая Назарян (ГЕРБ), предложената от ГЕРБ и избрана за омбудсман Велислава Делчева, както и гуверньорът на БНБ Димитър Радев.

Съдът на ЕС обаче още не е излязъл с решение по казуса на Гюров, свързан с освобождаването му от БНБ. А след Съда в Люксембург и българският Върховен административен съд ще трябва да се произнесе по решението на Управителния съвет на БНБ да освободи Гюров заради „участието му като съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД, както и във връзка с осъществяваната от него дейност като член на управителен орган на юридически лица с нестопанска цел: Сдружение „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“ и Сдружение „Голф-клуб Благоевград“. Междувременно Европейската централна банка подкрепи Андрей Гюров пред Съда на Европейския съюз по делото му срещу БНБ, като допусна политически натиск и изрази съмнение в независимостта на българската Антикорупционна комисия, писа „Дневник“.

Ако президентът избере Гюров за служебен министър-председател, този жест би могъл да се тълкува и като политически маньовър за общи действия с ПП–ДБ в бъдеще. 

Докато новият политически сезон още не е открит, Борисов направи скромен опит да елиминира протестите като фактор, обяснявайки в интервю пред Явор Дачков как властта е паднала заради самонадеяността на всички, „включително и Пеевски“. Също и как той бил казвал много пъти, че след 1 януари ще има промяна.

Ситуацията ни направи да зависим от него [Пеевски – б.а.], защото другите се дръпнаха. Когато всички прекалиха, включително и Пеевски, нищо не задържаше ГЕРБ в това правителство, в това мнозинство.

Разбира се, никой не вярва на тези обяснения, защото те звучат като закъснял опит за пренаписване на общата биография. Интервюто по-скоро маркира първия етап на контролирано дистанциране, засега вербално. Дачков се опита да помогне с въпрос коментар, че протестите май били насочени по-скоро към Пеевски, отколкото към Борисов. Но на този етап е невъзможно двамата да бъдат отграничени един от друг. 

Какво значи да падне Пеевски?

Как си представяме разкачването на Борисов и Пеевски: и двамата падат, оцелява само единият или става въпрос само за формално контролирано дистанциране? 

По-важният въпрос обаче е съдбата на схемите, които изградиха и усъвършенстваха през годините. Проблемът не е в персоните.

Проблемът е в механизмите на власт, които оцеляват след политически катастрофи и бързо приспособяват към себе си нови лица, често по-симпатични, по-образовани и по-добре опаковани, но функционално идентични.

Разрушаването на тези схеми минава не през падането на един или двама политически играчи, а през разглобяването на институционалната среда, която ги прави възможни: зависима прокуратура, безконтролни регулатори, обслужващи спецслужби и медийна екосистема, която заменя разследването с внушение. Без това всяко „разкачване“ ще бъде само техническа маневра – смяна на екипажа без промяна на курса.

Борисов и Пеевски са върховните представители на контролираната българска демокрация и разбират, че и двамата ще пострадат при конфликт помежду си. Председателят на ГЕРБ няма да се осмели да го направи сам, а Пеевски не може да натисне спусъка, без да пострада. Той е санкциониран, токсичен и все по-малко търсен. Един открит конфликт би ускорил политическата му смърт, особено в контекста на заплахата от протести за всеки, който го „приюти“ в съюз. Съдбата му е да се върне обратно в подземието.

Истинското предизвикателство е не дали Борисов ще се откопчи от Пеевски, или кой ще падне отдолу, а дали обществото ще успее да наложи правила, които да направят невъзможно възпроизвеждането на същия модел. В противен случай ще наблюдаваме как след краткотрайното морално възмущение и многохилядни протести следващото ново управление е изградено върху старите зависимости.

Тогава въпросът няма да е кой е отдолу, а докога всички ще сме там.