Защо няма лидерски дебати?

Влезли в едно студио Радев, Борисов, Пеевски, Мирчев, Божанов и Асен Василев… 

Невъзможно. 

Липсата на лидерски дебати в България не е инцидент, а устойчив модел на политическо поведение. Културата на правенето на политика тук ги изключва като кулминация на предизборна кампания, която по-често е миризлива, отколкото дръзновена.

А именно дебатите са инструментът, който може да издигне българската политика на нивото на визия и реформи, защото сега е фиксирана върху скандали и краткосрочни политически сметки. Дебатите дават възможност да бъдат сравнени алтернативи, да се противопоставят идеи и също така да се покаже лидерство, тоест най-полезни са за избирателите от всички останали инструменти на кампанията. Това е най-прекият тест за компетентност и способност за вземане на решения в реално време. 

Някои са се самоизключили

Ако бъдат проведени анкети сред аудиторията какво е разбрала от петте предизборни дебата по bTV в рамките на 55 минути по темите „Здравеопазване и социални грижи“, „Икономика и доходи“, „Външна политика“, „Регионално развитие и инфраструктура“, „Правосъдие и сигурност“, полезното съдържание ще се ограничи до отделни изказвания. Форматът се свежда до засичане с хронометър на минути и секунди и до шумни лични нападки, заместващи съдържанието. От студиото отсъстваха онези, които реално вземат решенията. 

В България някои лидери високомерно са се самоизключили от дебати. Бойко Борисов, Румен Радев и Делян Пеевски например. Вместо да влизат в преки сблъсъци те предпочитат да се договарят.

Тези договорки зад камерите са истинската сцена на политиката – без публика, без въпроси, каквото се разберат бащиците на партиите.

В утвърдените демокрации дебатите, особено при президентски избори, са или ясно институционализирани, или са се превърнали в устойчива политическа традиция. (Впрочем в България също имаше президентски дебат между Румен Радев и Огнян Герджиков през ноември 2021 г., когато бившият президент се кандидатира за втори мандат.) В страни като Франция централният дебат между двамата финалисти е неизменна кулминация на кампанията, а в САЩ той се организира от Commission on Presidential Debates, която гарантира регулярност и участие на водещите кандидати. 

В Мексико президентските дебати са регламентирани със закон и се провеждат от независим орган, който определя правилата и формата. В парламентарни системи като германската и британската дебатите също заемат централно място, макар и да се организират чрез договорки с медиите, а участието на лидерите се очаква и отказът има политическа цена.

На този фон България изпъква не с липса на формати, а на политическа воля – защото тук дебатът не е нито институция, нито традиция, а изключение, зависещо от моментната изгода на участниците.

На много места по света дебатите са между първите двама в социологическите проучвания, но в България биха могли да включват и лидерите на първите три политически сили.

Защо партиите отказват?

Дебатите няма да променят позициите на първите две формации в социологическите проучвания – „Прогресивна България“ (ПБ) и ГЕРБ. Теоретично могат да скъсят разстоянието и да донесат известни загуби в момент, в който всеки глас е важен за партиите. 

Доскорошният президент Румен Радев влиза в ролята на фаворит и има повече да губи, отколкото да печели от една публична дискусия. Пред обществото той демонстрира добра физическа форма – достатъчно е да си свали сакото и без особени усилия прави коремно възлизане на успоредка и коремни преси. В политическите си движения обаче остава предпазлив, бавен и строго церемониален. 

А дебатът изисква точно обратното: бързина, реакция и риск.

Формацията на Румен Радев води убедително и затова избягва директни сблъсъци – биха ѝ донесли повече рискове, след като към момента прогнозираната вълна от гласове не изглежда възможна. В листите си ПБ има доста бивши от други партии, а спортистите в лицето на известния волейболист и настоящ спортен мениджър Владимир Николов вече допуснаха някои медийни гафове. В своя изява той повтори слогана на „Демократична България“ – „За силна България в силна Европа“, аргументирайки колко проевропейски са ориентирани в „Прогресивна България“.

ГЕРБ продължават да са стабилно втори. С дебата рискуват всички останали да отворят фронт срещу тях. 

Борисов предпочита контролирани участия и режисирани предизборни прояви, на които да говори каквото намери за добре, без да бъде прекъсван (както и почти всички политици).

Така че когато фаворитът няма какво толкова да печели, а вторият има повече да губи, сблъсък няма как да се осъществи. 

Най-голям интерес за дебат има коалицията „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, за да атакува директно опонентите си и да покаже експертност. Нейните лидери настояват най-силно за дебати, но ако срещу тях не се изправят лидерите на първите коалиции в социологическите проучвания, дали си струва да участват?

Струва си. 

Според различни изследвания ефектът от дебатите е най-силен върху колебаещите се избиратели, които в България са значителен дял. 

Към момента актуалните данни са различни, но поне една трета не са решили за кого да пуснат бюлетина. Силно представяне в дебати може да даде начален импулс на тези хора да отидат до урните и да гласуват за партията/коалицията, чийто кандидат ги е впечатлил.

В момент като сегашния, когато инфлацията създава натиск върху бюджета и несигурност за домакинствата, лидерски дебат би изяснил какви конкретни мерки предлагат първите три формации.

bTV и наскоро създадената платформа „Извън ефир“ обещават такъв формат на 14 април. Съществен е въпросът за регламента, но най-важното е ще има ли лидери. 

Рийлове със сигурност ще има.

А Радев, Борисов и Пеевски могат да влязат където и да е другаде, само не и в едно студио. Не защото не могат да говорят един с друг, а защото не са свикнали да го правят публично.