Българското европредседателство отмина. Тези 6 месеца бяха мъчителни за кръжеца по нормотворчество, наречен Правна комисия на Народното събрание. Видимо отдалечени от важните за икономически и политически силните на деня (и на прехода) поръчители на закони, членовете на Комисията се упражняваха върху базисните за едно общество норми.

Какво предшестваше Европредседателството?

През есента на 2017 г. Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) претърпя няколко изменения. От една страна, НПК бе прекроен така, че да бъде по мярка на прокуратурата и грешките на етап досъдебно разследване и формулиране на обвинението да бъдат прехвърлени като вина на съда, без да се държи сметка за потенциалното опорочаване на цялостния съдебен процес. Като малък, но основополагащ детайл бе организиран и специален трибунал на властта с характера на извънреден съд. Съд, в който и съдиите ще се ползват със специален режим на възнаграждение спрямо общите съдилища. Множеството отрицателни становища не бяха отчетени.

Законодателството в 44-тото Народно събрание се превърна от процес по търсене на обществено приемливи закони в диктат на мнозинството, без отчитане на аргументите. Конституционният съд също подмина аргументите и угодно потвърди волята на властта. За да запазим приличие, можем да приемем, че са силни правни позитивисти, споделящи разбиранията за право на довоенна Европа. Кланят се на Ханс Келзен (и на други също се кланят).

Търговският закон, Кодексът на труда и Гражданският процесуален кодекс съвсем не бяха подминати. От целта да не се прехвърлят фирми, без да са изплатени заплатите на работниците, се стигна до невъзможност да се прехвърлят фирми, без това да има ефект върху заплатите.

След края на привидната евроориентация и демократичните алабализми

Медиите са гарант за създаването на критичност към властта, а през медиите обществото се превръща в критична публика на управлението. Публика, която на избори се трансформира в жури, четящо присъда над политиците. Гласът на избирателя е публичното изпълнение на присъдата. Така живее помирено следвоенна Европа.

В България все по-трайно се завръща култът към личността на силния на деня политик. Наборът от божества се определя в медиите на успелия млад българин. Държащият в ръцете си политическия пантеон е виден законотворец и обединител и на управляващи, и на мнимата опозиция.

Така само дни след края на Европредседателството на първо четене бе приет Законът за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Законът привидно предлага разпространителите и издателите да разкриват кой е действителният им собственик. Недобре прикритата идея е всички издатели и разпространители на печатни издания, получили безвъзмездно финансиране, да бъдат заклеймявани от медийните бухалки като чуждестранни агенти и врагове на народа. Негативно становище по закона на надпартийния вожд са си позволили да изразят от Министерството на културата. Разбира се, никой не го е чел и взел под внимание, затова сигурно културата все още си има министър и правен отдел.

Ориентацията на десните партии си личи по създаването на добра бизнес среда. Дясната партия ГЕРБ пробутва под диктовката на коалиционния си партньор законопроект за горивата, който да отстрани от пазара дребния и средния бизнес. Накрая ще имаме един основен производител на горива в страната и няколко разпространители. Култът към личността се трансформира като култ и към бизнеса на едрата олигархия.

Спорът с акцизите на бездимните тютюневи изделия очевидно цели да облажи местен производител на тютюневи изделия. Питайте министъра на земеделието на какво основание проявява специално отношение към някои чужди инвеститори у нас. После поискайте да покаже националната стратегия за тютюна, защото такава не се приема от 2014 г. насам, за да няма предвидимост кое и как ще се прави.

В нормалния модел държави законът, за да е поне минимално легитимен пред гражданите, трябва те да са поне базисно съгласни да се съобразяват с него. Очевидно когато обществото излъчва политици, предпоставящи интереса на група олигарси (медийни, строителни, хазартни, производители на горива), то сърдити не трябва да има. С това можем да кажем, че тиранията е взела превес над всичко останало. А българският гражданин не го е еня за конкуренцията, той явно не е потребител на стоки и услуги. Сигурните пазари за близките до властта капитали дават сигурност и на самия модел. Ако изчезнат доволните от модела местни деребеи, ще се наложи да изчезнат по естествен път и настоящите политици.

Също няколко дни след очаквания с нетърпение край на Европредседателството ще се види и краят на нормалността в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Административното правосъдие има за цел да защитава гражданите от незаконосъобразните действия на изпълнителната власт. Ще защитава, но ако гражданите стигнат до съд, а промените в АПК целят точно това да възпрепятстват. Призваната да брани гражданите адвокатура няма становище по въпроса.

Обстановката се разведрява от това, че и извънпарламентарната опозиция е заета с правни въпроси от лятото на 1990 г. относно това да има или не лустрация. Хайдушкото опозиционно антикорупционно сборище няма нито един изстрел по важни съдоустройствени законодателни инициативи. Силите стигат до някое и друго становище кое как не се прави, но не посочват кое и как се прави.

За какво да тръпнем в ожидание

След бурното изпращане на Европредседателството съвсем скоро очаквам в Народното събрание да се върнат на дневен ред текстовете на Наказателния кодекс за корупцията в частния сектор. До пълното обособяване на свободната стопанска инициатива само за посочени от властта лица.

Държавата придобива всички контури на социалистическото общество – фасадна гостоприемност към чужденците и мракобесна среда и отношение към собственото население. Това показва законотворчеството. Но ако се пишеха свестни закони, трябваше да се организира и изпълнителна власт, която да ги прилага. Тогава и самата законодателна власт трябваше да държи изпълнителната власт отговорна за това как прилага законите. Много сложно става, зор и пот ще иска. И така си е добре.

Заглавна снимка: MrPanyGoff

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни