Валутата на президента

По-малко от 17 месеца остават до следващите президентски избори, а Румен Радев все още няма яснота за своето политическо бъдеще, след като излезе от „Дондуков“ 2. Тази несигурност го прави уязвим и податлив на инициативи като референдума за еврото. Внушена от външни и вътрешни съветници, тя не ентусиазира особено народа, към когото уж е насочена. След като отправи вечерно обръщение на 9 май и един блед коментар, президентът изчезна от публичното пространство. И проговори в деня, в който отпътува за чужбина, за което се разбра случайно. Радев заминава със съпругата си в Япония, където ще остане до 21 май за участие в Деня на България на Световното изложение ЕКСПО 2025. 

През тези осем дни управляващи и опозиция сключиха пакт за примирие и се обединиха в името на еврозоната, а президентското искане за референдум изобщо не стигна до пленарната зала. Държавният глава не направи обръщение в парламента, а предпочете да коментира от летището, без да допусне журналистически въпроси. Съобщи, че ще сезира Конституционния съд (КС) заради отказа на парламента да разгледа предложението му за всенародно допитване за или против въвеждане на еврото през 2026 г. – както го посъветваха и от „Възраждане“.

В изявлението си Радев повтори опасността от инфлация, каквато имало в други държави, въвели единната европейска валута, приписа си заслугите за избуялите дебати, придържайки се към наратива за „eлитите“ и „народа“, станал негова запазена марка.

Моето предложение вече дава резултати. Най-сетне започнаха дебати за реалната ни готовност да приемем еврото следващата година. Най-сетне чухме от устатата на господата Пеевски и Борисов думите „цени“ и „нужда от контрол“. Твърде късно и под натиск. 

Председателката на 51-вото Народно събрание Наталия Киселова му върна искането за референдум като недопустимо, а в писмена позиция от Президентството определиха действието като „отдалечаване от демокрацията и законността“.

Правните основания за решението на Киселова са следните:

Предложението не беше разпределено [за разглеждане – б.а.], тъй като не е в съответствие с чл. 5, ал. 4 във връзка с чл. 4, ал. 3 и чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 140, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, чл. 3 от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, чл. 5 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори и чл. 9, ал. 4 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Предложението на държавния глава и мотивите към него не са съобразени с мотивите и диспозитива на Решение №3 на Конституционния съд от 2024 г. по к.д. №13/2023 г.

Наистина КС вече се произнесе: референдум за отлагане на приемането на еврото нe може да има. Партия „Възраждане“ предложи всенародно допитване с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“, но парламентът го отхвърли. 

Причината е, че чл. 9, ал. 4 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление забранява с референдум да се решават въпроси, уредени в сключени от България международни договори. Плебисцит е възможен преди ратификацията им – за еврото е бил допустим преди 11 май 2005 г., когато парламентът ратифицира Договора за присъединяване към ЕС. 

Заради решението на КС от „Възраждане“ струпаха животински изпражнения пред институцията, изгориха бали сено и дори подпалиха автомобил. Но освен тези провокации, недопускането на референдума не отприщи по-силни народни вълнения.

Иронично или не, сега именно президентското искане доведе до нещо рядко – обединение на управляващи и опозиция, за да препотвърдят еврозоната като стратегическа цел. Направиха го и синдикати, бизнес, представители на академичната общност. В декларация преподаватели по право от български университети се обявиха срещу референдума. По Нова телевизия доц. Христо Христев от Софийския университет обясни позицията им:

… евентуалното свикване на референдума би означавало суспендиране на установения конституционен модел за вземане на решения в основни институции на България.

Всъщност след изявлението на Радев наистина започна същинската информационна кампания за еврото, при това три седмици преди Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) да излязат с конвергентните доклади. Индикативната дата за тях е 4 юни, а правителството е препотвърдило искането си, както се разбра от еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис:

Не мога да коментирам вътрешни работи, но проведохме разговор с министъра на финансите Петкова заедно с ЕЦБ и президента на Еврогрупата. Посланието на министър Петкова беше много ясно – българското правителство заедно с БНБ подадоха искане за конвергентен доклад. И те се придържат към искането си. В отговор Комисията и ЕЦБ продължават да работят върху изготвянето му и се предвижда работата по него да приключи в началото на юни.

Партии vs. Румен Радев

Защо преподавателката по конституционно право Наталия Киселова не допусна искането за референдум в пленарната зала? Преди това авторитетни юристи като проф. Екатерина Михайлова предложиха същото. „Ако предложението за референдум бъде върнато като недопустимо от Народното събрание, президентът няма какво да изпрати на КС“, обясни по Нова телевизия проф. Михайлова. 

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов публично предложи правна помощ на екипа на президента, за да поиска тълкувателно решение от КС за отказа на Киселова. Което Радев и направи.

Ако неговият екип има проблеми с написването на подобно искане до Конституционния съд, и ние, и всеки един от не особено добрите юристи в страната може да помогне.

Това иронично-подигравателно отношение от съмишленик към съмишленик е доказателство, че на Радев вече гледат като на „колега“, бъдещ играч на партийния терен. Парадоксално – човекът, който винаги е назидавал партиите за тяхната неефективност, унижавал е парламентарната република, обмисля партиен проект. Само че така и не събира смелост да го направи. 

С действията си обаче президентът предизвика ситуационно обединение на политически сили срещу себе си. Изключение правят „Величие“, които бранят позициите му и даже вредния за българските национални интереси договор с „Боташ“, и „Възраждане“, но те ревнуват, понеже са убедени, че имат патент върху битката срещу еврото. 

ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ, двете ДПС-та и дори БСП обявиха, че ако искането за референдум влезе в пленарната зала, ще гласуват против. „Има такъв народ“ – партията, която първа подкрепи Радев за втори мандат, е за референдум (предвид своя генезис). Но както обясни Тошко Йорданов, в случай че има такъв, ще агитират за еврото. 

ГЕРБ–СДС и „Демократична България“ видяха откровен саботаж в искането на президента. Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов президентът е решил в последния момент „да бламира България и да не можем да влезем в еврозоната“: 

Никой не казва, че е срещу еврозоната, а започват да определят някакви дати – сиреч да излъжат избирателите си. Просто него го е яд, че правителството и парламентът се справиха и си изпълниха критериите. Единственият начин да бъдем спрени от еврозоната е да покажем нестабилност.

Съпредседателят на „Да, България“ (от обединението ДБ) Ивайло Мирчев определи хода на президента като „част от неговия политически проект“.

Безпрецедентното изявление на президента Румен Радев за референдум за еврото е саботаж срещу влизането ни в еврозоната, няма по-грубо и безотговорно действие срещу националния интерес.

Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев нарече инициативата на Радев „провокация“.

Последните няколко месеца върви една изключително агресивна дезинформационна кампания, която да плаши хората, че ще им вземат парите, влоговете… Чухте, даже вицепрезидентът Йотова каза, че това е лъжа. Но на тази лъжа последните проучвания показаха, че 40% от българите са ѝ повярвали.

Лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски смята, че целта на президента е да всее раздор и противопоставяне в обществото с предложението си.

Изказването на Радев от 19 часа в Деня на Европа е толкова несъстоятелно, че заради институцията, не заради персоната с неосъществени мераци, трябва снизходително да се престорим, че не се е случило.

„Потъпкват демокрацията…“

За да се подгрява темата, публични говорители, свързвани с Радев, излизат с рефрена, че е потъпкана демокрацията с недопускането на референдума. Самият държавен глава даде тон за този разказ в единствения коментар, преди да замине за Япония. Но същността на искането му е да спъне България по пътя към еврото, опаковано като допитване до народа.

Инициативата на президента ще всее допълнително недоверие в разделеното българското общество, силно облъчвано с дезинформационни кампании и руска пропаганда. Но дали ще изцеди обществено недоволство, което да го направи народен трибун, по-голям от проруските евроскептици Костадинов, Михайлов и Василев, взети заедно? Радев започна втория си мандат с 58,5% доверие и с недоверие от 32,1% и макар последни проучвания да показват лек спад – 47% доверие срещу 31% недоверие, той остава единственият с позитивен нетен рейтинг. 

В първия си мандат Румен Радев печелеше симпатии с позиционирането си срещу статуквото и беше възприеман от гражданите като символ на борбата срещу задкулисието и корупцията, а също и за „морален съдник за правителството“, както го определи проф. Милена Стефанова. Забрави се неизпълненото му обещание да предложи законопроект за промени в Конституцията.

Онова, което ще се запомни от неприключилия втори мандат, е противопоставянето му по две ключови теми, знакови за европейската принадлежност и европейска интеграция на България: подкрепа и помощ за Украйна и единната европейска валута. Наклонът към руския агресор, демонстриран от Радев и от служебните му правителства, поставиха България редом до Орбанова Унгария в ЕС и нанесоха репутационни щети. Към тези „заслуги“ се прибави и вредният 13-годишен договор с турската компания „Боташ“, сключен от служебен кабинет на президента. Тази договорка влошава финансовото състояние на „Булгаргаз“ – за 2024 г. компанията е на загуба с 280 млн. лв., а към 31 март 2025 г. дължи на „Боташ“ 250 млн. лв.

По контракта „Булгаргаз“ плаща около един милион лева дневно на „Боташ“ за капацитет, който не ползва, защото цената на газа ще е твърде висока. Почвата за сключването му подготвиха разговори на Радев с турския президент Реджеп Тайип Ердоган през есента на 2022 г. Скоро след това се подписа и споразумението за запазен капацитет за внос на 1,85 млрд. куб.м годишно на турските терминали, а най-скандалното е, че не може да бъде развален, освен ако не се плати цялата сума от над 4 млрд. лв. 

Сметката може да достигне и 6 милиарда, обясни в парламента енергийният министър Жечо Станков, извикан на изслушване от депутатите. Чуха се отново факти, известни още от заседания на временната парламентарна комисия от миналата година, свикана, за да ги изясни – например че договорът не е бил представен на министерствата, през които е минал за съгласуване, но има одобрението на Министерския съвет.

Именно във втория мандат пролича най-силно властолюбието на Радев чрез извършените от служебните му кабинети поголовни смени на ръководствата на служби, в държавните дружества и по институциите под контрола на изпълнителната власт. По Българското национално радио проф. Стефанова заяви, че президентът не може да бъде алтернатива на управлението, както не може да бъде и опозиция.

Нормалните президенти някак си излъчват кабинет и не се бъркат в работата му, докато Радев много обичаше да се възпалява като глава на правителството, само дето не можеше да се окичи и с това да е премиер.

Тревогите – зад гърба, страховете – у хората

Фискалният съвет се зае да разбива слуховете за висока инфлация, настъпила в държави, приели еврото. „Този въпрос, който хвърли в голяма тревога демократичната общност в страната, вече е зад гърба ни“, заяви премиерът Росен Желязков след решението на Киселова. 

Дали? 

„Възраждане“ реши да рестартира битките си срещу еврото с призив към граждани да се съберат пред НДК на 16 май, където в зала 1 ще се обсъждат „превантивни мерки срещу насилственото вкарване на България в еврозоната“.

Преди да отлети за албанската столица Тирана за Срещата на върха на Европейската политическа общност, премиерът благодари на онези 171 народни представители, подкрепили декларацията, подписана от него и от управителя на БНБ Димитър Радев, потвърждаваща решителността на България да приеме еврото от 1 януари 2026 г. Желязков благодари и на бившите премиери Иван Костов и Бойко Борисов и даде обещания:

Отиваме към увеличаване на конкурентоспособността на българската икономика. Когато получим положителната оценка на доклада, ще излезем с редица мерки, за да се изпълнят принципите за въвеждане на еврото – защита на потребителите, информираност и ефективност; ще предложим промени, които трябва да внесат успокоение в българското общество; ще въведем контролни механизми, които ще дадат възможност ефективно да се спазва законодателството и да не се допускат спекула и спекулация.

Страховете на хората обаче не са зад гърба на политиците, съвсем реални са – те са валутата на популизма. Румен Радев си отваря сметка именно в тази валута.