Цивилизационният избор

Пукнатините в коалицията, която представлява част от демократичната общност в 51-вия парламент – „Продължаваме промяната“–„Демократична България“, се превръщат в разделителни линии. В момента, в който ДБ (ДСБ, „Да, България“) се присъедини към петицията „Време е за проевропейски демократичен президент на България“, ПП обяви едностранно инициативата си за вот на недоверие към коалиционното правителство на Росен Желязков (ГЕРБ). 

ДБ са резервирани към подобни действия през юли, а ПП – към общата президентска кандидатура. 

Напрежението между двете политически сили расте точно когато на България ѝ предстоят съдбовни предизвикателства – още няколко крачки до пълноправното членство в еврозоната от 1 януари 2026 г. и до същинския разговор за стратегическите цели на държавата след еврото, както и ключови президентски избори. Конвергентните доклади на Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка за готовността ни да приемем единната европейска валута са положителни, но окончателното решение ще дойде на 8 юли, когато Еврогрупата ще приеме законодателните решения за присъединяването на България към еврозоната.

Те са общо три: две от тях може да бъдат приети с квалифицирано мнозинство, а законодателното решение за фиксирането на обменния курс – с единодушие на 20-те държави в еврозоната плюс България. На 30 юни ЕК ще предложи обменния курс, който ще е известният на всички фиксинг 1 евро = 1,95583 лв. 

Вотът на раздора?

„Продължаваме промяната“ обяви преди два месеца, че ще поиска вот на недоверие срещу правителството, след като излязат резултатите от конвергентните доклади, и с този аргумент не подкрепи двата неуспешни вота срещу кабинета, инициирани от eвроскептичния и проруски блок в парламента – „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“. Не ги подкрепи и партньорът на ПП „Демократична България“. За ДБ септември е по-подходящ за внасяне на вот на недоверие – или пък „точният момент се уточнява впоследствие“.

След като президентът Радев обяви инициативата си за референдум за еврото, председателят на ДСБ Атанас Атанасов обеща подкрепа за правителството до фактическото влизане на България в еврозоната на 1 януари 2026 г.

Ние от „Демократична България“ заявки за вот на недоверие не сме дали. Трябва да мислим, преди да предприемем какъвто и да било ход. Да мислим дали има повод за нещо подобно. Да се държим като конструктивна, а не истерична опозиция.

Ивайло Мирчев, съпредседател на „Да, България“

В парламентарната демокрация вотът на недоверие е най-силният инструмент на опозицията, стига да бъдат набелязани ясно целите, които да постигне. Предишните два, внесени в 51-вото Народно събрание от „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“, бяха използвани за шумна антиевропейска пропаганда, включително срещу приемането на еврото, въпреки че формално бяха заради външната политика и корупцията. „Възраждане“ са подготвили мотивите и за трети – за финансовата политика, също и „Величие“ – по темата екология заради незаконните сметища. 

Актът на внасяне на вот на недоверие непосредствено след огромен национален успех [еврозоната – б.а.] по същността си е девалвация на вота на недоверие.

Йордан Иванов, депутат от ПП–ДБ

Вотът на недоверие е средство за реактивиране на електората и в този случай разграничаване от ГЕРБ и ДПС, с които ПП–ДБ управляваха в кабинета сглобка. Но освен несигурните политически дивиденти, в момента има и политически рискове, като разцепление на общия фронт с ДБ, а при провал на вота – и загуба на политически авторитет, който може да настъпи още с неуспеха да се съберат необходимите 48 гласа за внасянето му. Едва ли ще се стигне до разпадане на коалицията, тъй като и двете страни разбират огромните рискове и електорален спад, с които ще се сблъскат. Но напрежението остава.

Трябва да инициираме вот на недоверие, иначе ще бъде тиха подкрепа за управление на Пеевски.

Кирил Петков, съпредседател на ПП

В крайна сметка от ПП заявиха, че след 9 юли ще започнат да събират подписи, за да внесат вота. „След тази дата, когато членството в еврозоната става необратим процес, ще започнем работа по другата ни голяма цел – да чистим корупцията“, заяви Петков. ПП разполагат със 17 депутати, а изискването за внасяне на вот на недоверие е за 48 – минимум ⅕ от народните представители. ПП ще се обърнат най-напред към ДБ, а след това и към националпопулистките и проруски формации, чиито вотове на недоверие досега не подкрепяха, както и към ДПС–ДПС на Доган. 

Председателят на МЕЧ Радостин Василев прогнозира политическа нестабилност след потвърждението за еврото и заяви, че подписи просто така не дават:

Очаквам да дойдат, да кажат на каква тема ще е вотът, ако можем да направим общ вот на обединената опозиция.

От „Възраждане“ засега не дават надежди за съгласие за третия вот на недоверие към кабинета „Желязков“. 

Ние ще подкрепим всеки внесен вот на недоверие, но няма как да си сложим подписите с лицата от ПП, към които изпитваме, меко казано, отвращение.

Костадин Костадинов, лидер на „Възраждане“

За да бъде съборено правителството, е необходимо абсолютно мнозинство от 121 народни представители. ПП, ДПС–ДПС, МЕЧ, „Величие“ и „Възраждане“ разполагат с 89. Тоест за да падне правителството, трябва да гласуват и от ДБ, и от ДПС – Ново начало. Ако партията на Пеевски не подкрепи вота, тъй като лидерът олигарх често повтаря мантрата, че работи за стабилно правителство, ПП ще застане до Радев и „Възраждане“, както отбеляза и Бойко Борисов. 

Ако мине вотът на недоверие, те трябва да се притесняват. Защото ако успее, ПП ще се наредят до „Възраждане“, „Величие“, МЕЧ. И до Радев. С кое е допринесъл [Кирил Петков – б.а.]? Че тревожи Брюксел, че може да падне правителството и внася вот на недоверие? Това звучи гротескно. Кирил Петков остава зад борда. Той трябва да обясни на своите хора защо трябва да падне това правителство, за да има преформатиране и да дойде „Възраждане“ или Радев.

Ходът на ПП би имал здрав смисъл само при обща стратегия на коалицията, в която участва, че предсрочни избори са по-добър вариант от статуквото, и когато партиите са изяснили кои биха могли да бъдат техни партньори в управлението и при какви условия. В случай че бъдат предизвикани избори наесен, те ще са доминирани от кампанията срещу еврото точно преди финала на процеса. А с обещания контрол върху спекулативни повишения на цените ще трябва да се заеме едно служебно правителство, оглавено, защо не, от председателката на парламента Наталия Киселова.

В последните месеци различията между ПП и ДБ ясно се проявяват. Например в реакциите им към референдума за еврото, предложен от президента Радев на 9 май. От страна на ПП, чиито лидери бяха министри в служебен кабинет на президента, коментарите бяха сдържани. Кирил Петков определи искането за референдум като „една голяма грешка“, Асен Василев избра технократския стил на говорене в подкрепа на еврото, не и атаки към Радев. 

В ДБ бяха значително по-критични. Запитаха дали инициативата за референдум не е заради разследването по аферата „Боташ“, с която България губи милиарди долари, и критикуваха държавния глава в опит за дестабилизация и действия срещу националните интереси.

Президентът междувременно намекна за политически проект и така катализира инициативата за предварителни избори за кандидат-президент на демократичната общност 17 месеца преди вота за държавен глава. 

Проевропейски президент. Възможен ли е?

ДСБ бяха първи с предложението за първични избори, но в името на общественото начало идеята получи гражданственост сега. Ползите са значителни – стига първичният вот да успее да излъчи кандидат с потенциал за по-висока подкрепа от тези 400 000–500 000 гласа, които може да мобилизира демократичната общност. (Тези гласове, както отбеляза политологът Огнян Минчев в коментар във Facebook, ще се окажат недостатъчни дори за класиране на общия кандидат за балотаж.) Активността на президентски избори е значително по-висока, отколкото на парламентарни. На балотажа за държавен глава през 2016 г. гласуваха над 3,5 млн. души, а през 2022 г. бяха с над 780 000 по-малко, спечелен за втори път от Румен Радев и Илияна Йотова. 

Тоест ако се стигне до общ проевропейски кандидат, той се нуждае от почти двойно повече гласове от присъщите на общността. Това означава, че партийната идентификация е (почти) изключена.

Първо, издигането на общ кандидат ще създаде по-голямо доверие и емоционална връзка с избирателите. Част от тях са разочаровани от разпадналата се вече сглобка с Пеевски–Борисов. Други очакват ясна алтернатива и смелост за противопоставяне на статуквото.

Второ, ще заздрави, но и ще контурира известната с фрагментацията си демократична общност. Кой е част от тази общност, идеологията включена ли е в критериите, или принадлежността се определя според моментна политическа целесъобразност, ситуационни съюзи и врагове?

Трето, в стратегически план ще зададе тон и платформа за бъдещи (коалиционни) партньорства. На последната си национална конференция „Да, България“ вече заяви своите намерения за изграждане на ясна проевропейска и реформаторска сила, готова да води, а не просто да участва в обединения. Настоящето с ПП се нуждае от надграждане.

Напрежението между ПП и ДБ няма да повлияе позитивно на процеса.

В обращение е хипотезата, че ПП държат на бившия премиер Николай Денков за свой кандидат и не биха се съгласили с ДБ. Но през 2022 г. ПП прие предложението на ДБ за обща кандидатура за кмет на София, което донесе победа (макар и трудна) на Васил Терзиев на балотажа. 

Трябва да имаме максимално обединение на демократичните общности и там, където е възможно – един кандидат. Там, където може с ДБ и други обществени и партийни организации, които изповядват нашите ценности.

Кирил Петков, 19 ноември 2022 г., Нова телевизия

Възможно ли е да бъде повторен успехът от 1996 г., когато излъчените от Обединените демократични сили Петър Стоянов – Тодор Кавалджиев спечелиха балотажа? В своя резолюция ДСБ отбелязват, че именно „успехът от 1996 г. показва, че този подход носи реална мобилизация и висока обществена легитимност“. Но този успех се дължеше не само на обединението, а и на тоталния крах на управлението на БСП – зърнената криза, причинена от безконтролния износ, банковите фалити, инфлацията, грабежа и тоталната липса на законност, протестите. 

Разбира се, роля изигра също и профилът на неизвестния дотогава юрист Стоянов – европеец по възпитание и изказ, с умерен и почтен политически образ, далеч от партийния цинизъм на Прехода. Той беше фигура, способна да въплъти вярата в ново начало, без да поляризира. Подкрепата му беше не само партийна, а и социална – обединена около идеята за цивилизационен избор и категоричен отказ от онова, което олицетворяваше властта на БСП. 

Близо 30 години по-късно България е постигнала мечтите на онази демократична общност – член е на ЕС и НАТО, а от 1 януари 2026 г. предстои да се присъедини и към еврозоната. Сега заплахите са други, а енергията – колкото е останала в застаряващото българско общество – лесно се манипулира и насочва в посоки, чужди на националните интереси . Методите са известни – дезинформация, външно (руско) влияние и вътрешна апатия, които подкопават доверието в институциите и демократичния процес.

Големият въпрос пред демократичната общност е каква да бъде формулата за бъдещия кандидат – с по-изразен либерален профил или по-приглушен, предвид трудната задача да бъдат мобилизирани поне един милион избиратели, загрижени за европейското бъдеще на България. Срещу него ще има поне двама кандидати на консервативната вълна – на русофилите патриоти от „Възраждане“ и сие и на народняците от ГЕРБ и присъдружията им. Кого ще подкрепи ДПС – Ново начало, е рано да се каже, въпреки че сега е лесно да се направи, предвид схватките на Пеевски с Костадинов и предложението му да се свалят имунитетите на четиримата депутати от „Възраждане“, вандализирали Дома на Европа в София. 

Формулата за успех вече не може да почива само на негативното обединение срещу „лошите“.

Демократичната общност не може да си позволи лукса да търси кандидат просто „анти-Радев“ или „анти-Костадинов“. Нужно е лице, което вдъхва надежда, интегрира отвъд партийното ядро, комуникира ясно европейската посока и не се страхува да назове опонентите си.

Ако някога е имало момент, в който залогът е бил повече от избор на президент, това ще е през есента на 2026 г., когато ще се решава дали България ще се придвижи напред по европейския път, или ще бъде подложена на още по-дълбока ерозия отвътре.