Три стъпки на Андрей Гюров

Какъв пост ще заеме Андрей Гюров при едно редовно правителство, след като приключи с дейността си като служебен премиер, е още рано да се каже. Сигурно е, че ще продължи, засега на преден план е усмивката му, след като президентката Илияна Йотова го номинира за служебен министър-председател.

Безспорно Гюров е доволен от новото стъпало в кариерата си, след като беше депутат, председател на парламентарната група на „Продължаваме промяната“, и подуправител на Българската народна банка за управление „Емисионно“. 

„Не съм член на „Продължаваме промяната“, заяви обаче Гюров, след като получи папката с мандата за съставяне на правителство. Тази седмица се чуха прогнози, че може да мине и към проекта на доскорошния президент Румен Радев. 

Ако г-н Гюров се справи с провеждането на изборите, мисля, че той може да бъде припознат от новата партия на Румен Радев, 

заяви по БНТ политологът Теодор Славев.

Обаятелен и владеещ чужди езици, той е много различен от председателя на Сметната палата Димитър Главчев, заявил готовност да потрети на „Дондуков“ 1. 

Нов и.ф. главен прокурор?

Сега Гюров с облекчение ще напусне БНБ, където изкара една година, а е в неплатен отпуск от година и седем месеца. Причината е правният казус, заплел се, след като закритата вече Антикорупционна комисия установи несъвместимост заради участието му като съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД и в управата на две сдружения с нестопанска цел. БНБ опита да го освободи, той обжалва, а Върховният административен съд спря делото и по искане на защитата на Гюров се обърна към Съда на ЕС за тълкуване по казуса, след което ВАС ще се произнесе. Развитието на тези събития няма да попречи на Андрей Гюров да изпълнява функциите на служебен премиер. При позитивен за него изход от съдебното дело ще получи и възнагражденията си от БНБ за периода на отстраняване.

Следващата седмица той ще представи състава на кабинета си и се заема с управлението, но най-напред с главния прокурор, МВР и вероятно със службите. Андрей Гюров вече отбеляза колко важна е ролята на бъдещите министри на вътрешните работи и на правосъдието. За първия смята да е човек от системата, а за правосъдния – че трябва да се заеме със смяната на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, чиято легитимност се оспорва не от вчера.

ПП–ДБ отдавна настояват правосъдният министър да предложи на прокурорската колегия на ВСС да назначи друг изпълняващ длъжността вместо Сарафов. Разбира се, кадровиците може и да не се вслушат, но кой знае… Това е в правомощията на министъра на правосъдието, но настоящият – Георги Георгиев, така и не постави за обсъждане подобна точка в дневния ред на ВСС. 

Но Сарафов би могъл да изненада и сам да се оттегли. Със сигурност си дава сметка, че времето му в това кресло е изтекло. Главните прокурори в България винаги са функция на политическите трусове – справка: предшественикът му Иван Гешев беше освободен в разгара на политическите договорки за т.нар. сглобка между ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ (накрая и ДПС на Делян Пеевски). 

Амбицията на Румен Радев и на кръга около него е ясна – да имат тежката дума при избора на следващия обвинител №1. Неизвестното е с кой коалиционен партньор (или партньори) ще споделят новия състав на ВСС, който да направи възможен този избор. Преди обаче да се стигне дотам, има по-близка и не по-малко важна задача – провеждането на изборите.

МВР, службите, изборите

МВР отново ще се разпердушинва, за да се демонстрират контрол върху купения вот и мобилизация, която да респектира. Както преди всички нови избори ще се сменят шефове на областни дирекции.

Паралелно с това вниманието ще бъде насочено и към службите за сигурност. Там премиерът има по-голяма свобода на действие чрез Министерския съвет, особено по отношение на координацията и кадровите решения, когато законът го допуска. 

Какво може да направи Гюров по отношение на службата, около която най-много се шуми в последните дни – Държавна агенция „Национална сигурност“? 

Миналата есен мнозинството, което доминираше в 51-вия парламент – ГЕРБ, ДПС – Ново начало, БСП и „Има такъв народ“, отнеха на президента думата при назначаването на шефа на ДАНС. Неговият указ вече не е необходим, решава парламентът. 

В момента ДАНС е с и.ф. шеф Деньо Денев, свързван с Пеевски. Денев има двама заместници, креслото на третия е празно. Има спекулации, че парламентът може да го запълни, преди депутатите да излязат в предизборна кампания. Идеята е, че този трети заместник би могъл да стане и следващият и.ф. „титуляр“. По закон заместник-председателите на ДАНС се определят с решение на Министерския съвет за срок от 5 години по предложение на председателя на Агенцията.

Интересна подробност е, че макар кабинетът на Росен Желязков да внесе в парламента предложение Денев да бъде избран за титуляр на поста и даже беше изслушан, то така и не влезе в дневния ред. 

Правителството на Гюров няма да е първото, което ще прави промени в службите. През 2024 г. служебният кабинет на свързания с ГЕРБ Димитър Главчев освободи от ДАНС един от заместник-председателите – Петър Петров, бивш депутат от ПП.

Предишният шеф на ДАНС Пламен Тончев беше избор на президента, тъй като получи поста при един от служебните му кабинети. По предложение на служебното правителство на Стефан Янев през 2021 г. беше освободен Димитър Георгиев и назначен Тончев, ръководил дотогава регионалното звено на Агенцията във Враца.

Случаят „Петрохан“

В контекста на трагедията с шестте трупа от случая „Петрохан“ промените в службите изглеждат неизбежни. Откритите тела на мъртвите „рейнджъри“ и свързването им с близки до ПП–ДБ фигури взриви и обществото, и политиците, поляризирайки всички оценки. 

За Гюров това е двойно предизвикателство. От една страна, всяка смяна в ДАНС или в ръководството на МВР ще бъде тълкувана политически – като опит за овладяване на системата преди изборите. От друга страна, липсата на реакция би изглеждала като съгласие със статуквото. Балансът между демонстрация на контрол и избягване на политическа чистка ще бъде доста крехък.

Представянето на служебното правителство ще съвпадне с датата 19 февруари, когато американският президент Доналд Тръмп свиква първото заседание на Съвета за мир. България и Унгария са единствените страни членки на ЕС сред учредителите и засега липсва яснота ще има ли представител на България. Правителството на Желязков остави ратификацията на договора за следващия парламент.

Това, върху което се обединихме с Президентството, е, че в служебния кабинет не трябва да има хора на конци, сламени фигури, заплюти територии. Ще работим по най-важните задачи пред държавата, за да има едно плавно предаване на управлението към следващото мнозинство, да се справим с всички кризи, които биха се изправили пред нас, и да осигурим спокойствие.

Андрей Гюров

Осигуряването на спокойствие обаче изглежда трудно постижимо на фона на развихрилите се страсти покрай случая „Петрохан“. Истерията около трагедията достигна такива върхове, че общественото внимание е изцяло погълнато от обвинения, спекулации, лъжи и опити за окалване. На този фон прави впечатление мълчанието на двамата влиятелни политически играчи, срещу които бяха декемврийските протести – Бойко Борисов и Делян Пеевски. Мълчание продължително и многозначително, което често означава изчакване на удобния момент, а не липса на позиция.

В такава среда Андрей Гюров ще трябва да доказва, че служебният кабинет не е временен буфер, а гарант за стабилност. Скоро ще се разбере.