Тоест разговаряме – епизод 7

В седмия епизод на видеопоредицата „Тоест разговаряме“ с Михаил Ангелов коментирахме границите и възможностите на съвременната наука – от генетичното редактиране с CRISPR до бъдещето на храните и добива им. Той обясни как новите биотехнологии вече дават реални решения за лечение на тежки заболявания и по-устойчиво земеделие, но същевременно поставят сериозни етични въпроси. Разговорът ни се отправи и към космическите изследвания и завръщането на хората към Луната чрез мисията Artemis II. Обсъдихме как научните пробиви не са чудеса, а резултат от многогодишни усилия, работа, проверки и корекции.

Засегнахме и темата за недоверието към науката, митовете около ГМО и ваксините и защо несигурността е естествена част от научния процес, а не негов дефект. Обобщихме, че писането за наука, също както заниманието с наука, е бавен процес, който изисква търпение, създава условия за натрупване на знания, за критично мислене и разумен обществен диалог.

Гледайте целия епизод в нашия YouTube канал:

Може да го чуете и като аудиозапис в SoundCloud:

След разговора помолих Михаил да отговори тук на още един зрителски въпрос, който ограниченото ефирно време не ни позволи да обхванем:

В следващите десет години как ще се промени начинът, по който отглеждаме храната си и се храним? Предвид все по-големия натиск (основателен) да преминаваме преобладаващо към растителна диета… С други думи, как и къде ще си гледаме зеленчуците и плодовете?

С промените в климата най-вероятно ще има изместване на „традиционните“ култури от едни в други географски зони и преминаване към отглеждане на закрито – било то в оранжерии с използване на слънчевата светлина или в напълно затворени пространства със специализирани осветителни тела. Мисля, че преминаването към отглеждане на растения без почва ще се превърне от сравнително нишово във вече наложително решение.

Отглеждането в изкуствена среда (торене и осветление) има потенциал за по-високи добиви и по-малък риск от загуба на продукцията, което означава и по-високи приходи. Разбира се, органичните продукти ще останат търсени и отглеждането им по традиционни методи ще продължи. Предполагам, че това (особено в дългосрочен план) ще става все по-скъпо поради промените в климата, нуждата от повече пространство за отглеждане на същото количество продукция и труда, свързан с отглеждането им.

Преминаването обаче към растителна диета не е задължително. Ако успеем да прескочим предубежденията си, в момента има опция да включим в менюто си и протеин от насекоми. Той има значително по-малък екологичен отпечатък и може да предостави достъп до животински протеин на огромен брой хора, които в момента се хранят основно с растения. В още по-оптимистичен план, ако производството на месо от клетъчни култури се наложи по-масово, се създава предпоставка проблемът да се реши в голяма степен, стига потребителите да приемат продукти, сходни с кайма и кренвирши, вместо пържоли.

Каквото и да се случи, по всичко изглежда, че тенденцията земеделието да става все по-технологичен сектор, който се отдалечава от „градината на баба“, ще се засили.

Преди срещата ви помолихме да отговорите на кратката ни анкета. Ето и резултатите от нея:

Михаил Ангелов е биолог, агроном и магистър по растителна защита. От повече от десет години работи в сферата на растителната молекулярна генетика и селекция. Има няколко специализации, последната от които е в един от водещите европейски центрове за растителни изследвания – Института по растителна системна биология (VIB–PSB) към Университета в Гент, Белгия. В момента работи върху докторантура, свързана с абиотичния стрес при растенията. Основните му интереси са възможностите за редакция на генома, предоставени от новите геномни техники (напр. CRISPR), съвременните селекционни подходи, както и производството на различни биотехнологични продукти с помощта на прецизни ферментации.

Следващата среща на „Тоест разговаряме“ ще бъде с арх. Анета Василева и ще се проведе на живо в YouTube Live на 7 март, събота, от 16:00 ч.

В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.