Ще се вика ли силно „Оставка“?

Арестът на кмета на Варна Благомир Коцев разпали обществен гняв, но не предизвика силни трусове, които да съборят правителството. Засега инициаторите на протестите заедно с политическите сили, които ги подкрепят – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, залагат повече на силна обществена мобилизация и натиск. Но на улицата има и активисти и симпатизанти на „Величие“, МЕЧ и други по-малки политически сили и от тези среди вече се чуват гласове за предсрочни избори.

На протестите за независимо правосъдие в София, Варна, Русе и още четири европейски града – Лондон, Мюнхен, Брюксел и Берлин, българските граждани отново се обявиха срещу задкулисието, превзетите институции и модела на управление, в който прокуратурата служи не на закона, а на политически и олигархични интереси. Но не прозвуча високо и отчетливо „Оставка!“, така както кънтеше всяка вечер на продължилите близо 400 дни протести ДАНСwithme срещу кабинета на БСП–ДПС (май 2013 – август 2014 г.). „Оставка!“ се чуваше и от изпълнилите площад „Независимост“ през 2020–2021 г. 

Въпреки хилядите хора, излезли по улиците, се усеща умората, че в България политическият цикъл води винаги към едно и също задкулисие. Същите лица, същите „бухалки“, същите зависимости и обръчи на влияние надживяват политици, партии, обещания за реформи – като вирус, срещу който няма ваксина. Предишните протести имаха своите популярни говорители и силна медийна подкрепа. Но те станаха политици, извършиха свои грешки, влязоха в порочни съюзи и сега липсват лидерски фигури или обединяващ фронт, който да трансформира енергията в политическа сила, в натиск с ясна цел или в трайна промяна.

Протестите остават гневни, но фрагментирани. 

Искат да бъдат отстранени „бухалките“ – какво значи това? Нова прокуратура? Но конституционната промяна претърпя крах, а Борислав Сарафов остава и.ф. главен прокурор и след 21 юли с решение на прокурорската колегия на ВСС. 

Избор на ново ръководство на Комисията за противодействие на корупцията (КПК)? В момента една и съща тричленка начело с Антон Славчев и в състав Антоанета Цонкова и Пламен Йоцов е едновременно КПК и комисия за конфискация, получават по две заплати и търсят корупция при лица, свързани с точно определена политическа сила. Съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов заговори за закриването на структурата. На заседанието на парламентарната Комисия за контрол над службите, която той временно ръководи, станаха известни някои факти. Например в КПК работят 212 души със средна заплата 4513 лв.; за 2024 г. в качеството на обвиняеми са привлечени 79 лица; няма данни за осъдени. 

КПК е паразитна структура, дублираща функциите на икономическа полиция, ГДБОП, ДАНС и прокуратурата. Това е орган, използван с оглед политическата конюнктура като инструмент за разправа. Смятам, че подобно на специализираните прокуратура и съд, и КПК трябва да бъде закрита, вместо да искаме оставката на председателя ѝ, а бюджетът на Комисията трябва да бъде пренасочен там, където обществото наистина има нужда – за обучение, специализация и достойното заплащане на младите лекари и специализанти.

Но нали разследващите функции на Антикорупционната комисия бяха приети и обсъждани в хода на съдебната реформа, за да се създаде ефективна институция за борба с корупцията по високите етажи на властта? Законът, който даде разследващи правомощия на КПК, беше приет от Народното събрание през юли 2023 г. с подкрепата на ПП–ДБ, ГЕРБ и Пеевски a.k.a ДПС, а Комисията остана орган под политическо влияние. 

Сега ПП инициира подписка, за да събере необходимите 80 депутатски гласа за освобождаването на Антон Славчев – втори опит, след като преди година първият беше неуспешен, а вероятно и този ще бъде. Славчев е временно изпълняващ длъжността от 2022 г., когато предишният шеф на комисия „Антикорупция“ и бивш главен прокурор Сотир Цацаров подаде оставка и се върна като прокурор. Събирането на подписи върви заедно с откритата от парламента процедура за избор на председател и членове на КПК. На ход е номинационната комисия, с чиито препоръки за състав обаче парламентът може да не се съобрази.

Предсрочни кметски избори във Варна?

След почти 10-часово заседание Апелативен съд – София окончателно потвърди постоянното задържане под стража на кмета на Варна и на общинските съветници Йордан Кателиев и Николай Стефанов – и тримата избрани от квотата на ПП. Безпрецедентно заседание в зала, препълнена с политици, граждани и представители на три посолства – френското, британското и нидерланското. Ситуацията предизвика заместник-председателя на съда Александър Желязков да призове да няма политическа дейност, която трябва да се върши на други места – в парламента например.

Ако политическата дейност се намеси в съдебната зала, правото излиза през прозореца.

А къде отива правото, когато в съдебната зала се намесят „Осемте джуджета“, Пепи Еврото, Мартин Божанов – Нотариуса, Красьо Черничкия и цял низ от неизвестни (засега) търговци в храма на Темида? Тогава правосъдието спира да е институция и се превръща в услуга по ценоразпис.

Тримата, които остават в ареста, са обвинени за участие в организирана престъпна група (ОПГ) за престъпления по служба, приемане на подкупи и пране на пари, действала от юли до ноември 2024 г. Четвъртият обвиняем Ивайло Маринов беше пуснат срещу подписка. 

Според обвинението Коцев, Стефанов и Кателиев са поискали сума, равняваща се на 15% от малко над милион и половина лева, които са стойността на обществена поръчка за приготвяне и доставка на храна за дом за пълнолетни лица в неравностойно положение във Варна.

Съдът не се съгласи с възражението, че делото не е трябвало да се гледа в София. То е в столицата заради данни за участие на депутат, макар и неустановен. Апелативните магистрати казаха, че това е правомощие на прокурора, което не подлежи на съдебен контрол.

По обвинението за ОПГ съдът смята, че е правилно преценено, че има данни за такова. А показанията на собственичката на фирма за кетъринг Пламенка Димитрова, която твърди, че ѝ искали подкуп, били потвърдени от още двама свидетели. Те дали доказателство за по-мащабна престъпна схема.

Докато върви разследването срещу кмета на Варна, ще продължат да излизат записи от анонимни лица, които да го уличават в корупция, преди още да са произнесени присъдите. Това ще отнема от обществената енергия за протестите, независимо от усилията на АЛДЕ, чийто член вече е „Продължаваме промяната“. А председателят на АЛДЕ Свеня Хан поиска с официално писмо до европейския комисар за демокрацията, правосъдието и върховенството на закона Майкъл Макграт спешна среща.

През последните месеци станахме свидетели на обезпокоителен модел на политическа намеса в съдебната система, нарастваща употреба на прокурорската власт за таргетиране на опозиционни фигури, както и законодателни инициативи, които подкопават демократичните механизми за контрол и баланс. Тези събития не само застрашават демократичните институции в България, но поставят под въпрос и ангажимента ѝ към основните ценности на ЕС.

Дали обществената енергия ще спихне, билбордовете със снимката на Благо Коцев ще се приберат и политическите акции на ПП ще оредеят, или ще има презареждане, зависи от много фактори. 

Първо, от капацитета на партията, която пое толкова удари и репутационни щети, започнали още със снимките с пачките и пудела, арестите на бившата вече шефка на митниците Петя Банкова и на лица, сочени за контрабандисти, и продължили с нова сила сега. 

Второ, от „Демократична България“, с която са обвързани в коалиция, и от тяхната подкрепа за политическите инициативи, които ще предприемат.

Трето, от това дали протестната вълна ще роди нови лица и послания, които да вдъхновят отвъд партийното говорене и да върнат усещането за автентичност.

Четвърто, от способността на ПП–ДБ да разграничат каузата за справедливо правосъдие от защитата на конкретни свои представители, замесени в скандали – иначе рискуват протестът да бъде възприет като партиен щит.

Пето, от това как ще реагират самата прокуратура и съдебната власт – ще има ли още арести и показни акции, които могат да разпалят недоволството, или ще се стремят да не загасне огънят под варненския случай.

И шесто, от това дали управляващото мнозинство ще продължи да действа като тефлонова коалиция – устойчива на обществен натиск, или ще се пропука отвътре, принуждавайки Борисов и Пеевски да търсят изход чрез предсрочни избори. Като така ще освободят и напрежението.

ГЕРБ партньор ли е, или враг?

Преди избори ПП–ДБ, заедно или поотделно, е добре да (си) изяснят къде стои ГЕРБ, възможни ли са разговори с най-голямата политическа сила и ако не с нея, с кой друг. През 2013–2014 г. активисти и привърженици на ГЕРБ бяха в редиците на протестиращите. Сега Бойко Борисов управлява заедно с Пеевски.

Но „предсрочни избори“ отново е в политическа употреба. Лидерите на „Възраждане“ и „Величие“ Костадин Костадинов и Ивелин Михайлов прогнозираха такива, а идеологът на „Исторически парк“ даже е съвсем сигурен:

100% вече съм сигурен, че отиваме към избори. Реториката в Народното събрание се превърна на предизборна и отново започнаха лъжите и черната кампания, която наблюдавахме в предното Народно събрание. Мисля, че на някои от следващите вотове на МЕЧ или „Да, България“ – „Продължаваме промяната“ правителството ще падне. Вчера Бойко Борисов ви го каза, че е готов да се преброим.

Да, каза го. В бравурно соло изпълнение за успехите на управляващите – „каца мед“, в която лъжичката катран бил арестът на Коцев – Борисов вкара и темата за изборите (в отговор на въпрос):

Ако сега не е за избори, тогава ние да кажем, че сме за избори. Но ако продължат така, най-добре е да се преброим пак.

С избора на омбудсман парламентът вече е готов с новия състав на „домовата книга“, от която ще се посочи служебен премиер. Пакетирана с „Произведено от Борисов/Пеевски“. Броилката си върви. „Алфа Рисърч“ преброи осем партии, ако изборите бяха днес. След ГЕРБ, ПП–ДБ са втори, Пеевски е плътно зад тях. За да има предсрочни избори, ГЕРБ и Борисов трябва да напуснат мнозинството или Пеевски – ДПС да спре да го подкрепя. 

Кой ще мигне пръв? Кой ще плати цената? Кой ще обере дивидентите?

На улицата, освен протестите за справедливо правосъдие, наесен ще има и други – срещу цените и срещу еврото (по подразбиране). А Борисов, както е известно от едни други протести за цената на тока, има опит в самосвалянето.