Ако се чувствате като в абсурдистка пиеса, не сте сами. Подадени и оттеглени оставки, пудели и пачки, прокуратура, която охотно разказва пред медиите кой ѝ е таен свидетел и какви показания е дал…

На тази тема е и тазседмичният политически коментар на Емилия Милчева „Кал, чистки и избори“. Според последните проучвания на общественото мнение ГЕРБ уверено води пред ПП–ДБ. Отиващото си 49-то Народно събрание продължава да произвежда комисии, а новият служебен кабинет на Димитър Главчев вече започна с чистките. Работата с пачките, кюлчетата злато, кутиите за обувки, пуделите и т.н. прилича на трилър, но нискобюджетен. За да си кажем „всички са маскари“ и да спечелят онези, които ни прожектират трилъра.

Друг изпитан предизборен трик е да се посочи враг, вторачването в когото да измести вниманието от истинските проблеми. Бежанците не за първи път са поставени в тази роля, а агресията срещу тях ескалира. Свидетели сме на поредица от случаи на ксенофобско насилие с предизборно-полицейски привкус. В статията си по темата разказвам за няколко от тях, в които полицията или не е реагирала адекватно, или е в ролята на агресора.

В края на 80-те и началото на 90-те години по площадите се пееше „Как ще ги стигнем американците“ на Тодор Колев с мелодията на песента Let it be на The Beatles. 35 години по-късно и американците си имат сериозни проблеми. Превръщат ли се САЩ в геронтокрация?, пита Йоанна Елми. Кандидатите за президент Байдън и Тръмп са родени съответно през 1942 и 1946 г. И проблемът не е просто че са стари, а че не представляват населението на страната си, което е на средна възраст 38 години. То има много различни приоритети и проблеми от тези на бейбибумърите, които упорито не пускат кокала.

Но да се върнем в Европа, защото Светла Стоянова ни поднася Гренландия в чиния. Тя е работила в ресторант с две звезди Мишлен на северния остров и ни разказва за някои от ястията, сервирани в него. Имайте предвид обаче, че описанието им може да прозвучи скандално на повечето българи. Например сос от боровинки, извадени от воденичките на яребици, сервиран като гарнитура на шиш, който е направен от крилото на яребицата (барабар с перата). Но пък представяли ли сме си преди 30 години, че ще даваме пари, за да ядем сурова риба?

Воденичките се водят субпродукти, както и бъбреците. Представяли ли сте си също така, че един свински бъбрек може да влезе в човек по по-възвишен начин от ястие, чиято миризливост бива силно мразена и любена? В новата порция научни новини Михаил Ангелов ни разказва за ксенотрансплантациите, тоест за прехвърляне на органи между представители на различни видове. Миналия месец беше извършена първата трансплантация на бъбрек от прасе на човек. За тази цел гените на прасето донор са модифицирани. От статията може да научим също, че „Вояджър“ има проблеми с паметта, птичият грип вече ходи по виметата на крави и заразява работници, а екокожа за дрехи и обувки може да се прави и от бактерии.

Знаете си, че няма да ви оставя без препоръка. Скъпият на сърцето ни Стефан Иванов, автор в рубриката „На второ четене“ в „Тоест“, има нова стихосбирка – 10 години след последната. Тя се казва „Без мен“ и е на новосъздаденото издателство „Кота 0“. В една стихосбирка най-важното са, разбира се, стиховете и авторът. Но в „Без мен“ също толкова важен е редакторът и автор на предговора, който е… Марин Бодаков. Не, Марин не си е отишъл – още е тук с написаното, с общуването, с прегръдките. А комбинацията от Стефан и Марин е гаранция за поезия с най-висша степен на човечност. Ако искате новата стихосбирка на Стефан Иванов, пишете на страницата на издателство „Кота 0“ или направо на автора.

Приятно четене, общуване и пролетни удоволствия!