Ами какво да ви кажа. Политически блокаж, блокаж, и като тръгне… Само че тръгва не защото политическите сили са постигнали съгласие, а защото ново мнозинство се е формирало на тъмно.

Столичният общински съвет (СОС) избра свой председател от осмия опит. Цветомир Петров се оказа най-малкото общо кратно между различните групи в СОС. Той хем е от най-голямата група в него – на ПП–ДБ–„Спаси София“, хем е бил от ВМРО, които пък бяха партньори на ГЕРБ и в момента имат един общински съветник. С националистическата си окраска ВМРО бекграундът е привлекателен и за БСП, за „Синя София“ и дори за част от съветниците от „Възраждане“.

Едва-що избрало председател на СОС, новото мнозинство си разпредели и комисиите в него, изолирайки съветниците от ПП–ДБ–СС. Арх. Любо Георгиев от организацията „Екипът на София“, която беше сред издигналите кандидатурата на Васил Терзиев за кмет, се отказа от поста на негов съветник, защото не намира подкрепа за реализацията на идеите си.

Софийски проблеми, ще си кажете, но не съвсем. Контролът върху столицата е важен политически залог. Освен това разцепването на „Възраждане“ на общинско ниво пък отекна и на национално – с изключване на трима депутати от парламентарната група.

Все по-уютно е преди ротацията на правителството, пише Емилия Милчева в тазседмичния си политически анализ. Тя цитира Бойко Борисов, който твърди, че кабинетът му се е превърнал в място за всекидневни приятелски и уютни разговори между него, Кирил Петков, Атанас Атанасов и Делян Пеевски. Според нея скандалите между некоалиционните партньори са по-скоро пиротехнически ефекти, а те всъщност се разбират много добре и се договарят на тъмно. Пеевски пък създава впечатлението, че е заобичал Петков, колкото Борисов. А на нас ни остава само да гадаем как ще се излъчват номинациите за регулаторите.

От договорките на тъмно минаваме към дълбоките технологии и сигурността на Запада. Александър Нуцов ни разказва за усилията на НАТО за повишаване на сигурността на фона на дълбоките технологии, чиято роля става все по-значима, и за значението на бизнеса и стартъпите в този процес. Както има стоки с двойна употреба, така има и дълбоки технологии с двойна употреба. Ако едни ги използват за забавление, други могат да влияят на политическите процеси посредством тях.

И докато технологиите напредват с бясна скорост, в новата си статия „Библиотеката във Варна – рестарт или предизвестен край?“ Анета Василева ни обръща внимание, че в Морската ни столица комай вече 9 години не започва строежът на новата сграда на Регионалната библиотека. Проектът за нея е спечелен в конкурс, какъвто рядко има в България – с 370 предложения от 66 страни и с възможност и млади, неутвърдени архитекти да участват. Тази година разрешението за строеж на библиотеката изтича, а той още не е започнал. Намесват се и архитектурни популисти, които не искат той да се реализира. Изобщо, от няколко години насам идеята за прогрес изглежда напълно изчезнала в обществото ни.

Прогресът е свързан с мисълта за бъдещето, а то пък се символизира от малкия голям човек – детето. Донка Дойчева-Попова ни припомня, че макар на теория децата да имат права, те са изложени на всевъзможни видове насилие, но не получават същото човешко отношение като възрастните. Защото на насилието продължава да се гледа като на възпитателна мярка, вместо с детето да се поговори и да се прояви търпение към него. А в училище го карат да зубри и да се страхува от критика, което не му помага по-късно в живота. Дори в университета младите хора не получават нужното уважение.

Затова пък правителството предложи идеята за премахване на студентските такси. За да станело висшето образование по-достъпно, всеобхватно и качествено, а младите хора да остават в България. На гол университет – чифте отпаднали такси, мисля си аз. Да, така университетите ще станат по-достъпни за младежи в затруднено финансово положение, но качеството в тях е трагично, а студентите отиват в чужбина не защото е по-евтино, а именно заради качеството. Нужна е цялостна реформа в образованието, за каквато няма политическа воля.

И докато образователната ни система е застинала нейде в индустриалната епоха, човекът се превръща все повече от Homo sapiens в Homo digital, предупреждава ни Анастасия Орманджиева. Зависимостта към интернет е с мащаб на глобален здравен проблем, а от 20 години има и термин „интернет пристрастяване“. Дори са установени изменения в мозъка „благодарение“ на зависимостта към глобалната мрежа. Затова става все по-актуален въпросът как да запазим психичното си здраве в дигиталната епоха.

Макар „Тоест“ да е в дигиталното пространство, четенето му е полезно за психичното здраве. В тази връзка – едно важно съобщение. Ако сте дарители на „Тоест“ по банков път (включително месечни, но без тези по Stripe), моля да имате предвид, че вече сме с нова дарителска сметка – BG17UNCR70001525611108, BIC: UNCRBGSF. Старата ще е валидна още един месец, след което ще я закрием.

Задава се 14 февруари и ви препоръчвам да празнувате каквото ви е на сърце – Свети Валентин, Трифон Зарезан или и двете. Или изобщо да не празнувате, ако не ви е на сърце. Тъй де, празниците не са задължителни. Важното е човек да се чувства ОК със себе си, а не да се напъва да празнува, за да отговори на обществените очаквания.

Тук ми идва на ум филмът „Диада“, който доста късно се сещам да ви препоръчам, ако още не сте го гледали. Но за мен е един от най-силните български филми, правени през последните 30 години. Яна Титова е безмилостно смела, а младата Маргарита Стойкова прави роля на световно равнище. Та се сетих за „Диада“ по повод на двойния празник 14 февруари, защото след филма човек си мисли колко много има, ако дори само едно човешко същество на света го обича. И му идва да си сипе.

Приятно четене, гледане, обичане и (с мярка) – пиене!