Промяната продължава (ли?)

Какво е бъдещето на „Продължаваме промяната“, е въпросът на въпросите след корупционния скандал в Столичната община и лидерската оставка, отключили вътрешен срив в партията. Единствения верен отговор ще дадат изборите, но дотогава обществото ще е свидетел как изчезва парламентарно представена партия – също като НДСВ, която изгря, управлява и залезе за четири години. 

Нейни кадри обаче станаха бащи на други партии, чиято продължителност на живота е впечатляваща – Бойко Борисов създаде ГЕРБ, Делян Пеевски превзе ДПС. За сравнение – подалият оставка Кирил Петков обяви, че приключва с политиката. 

Защо Борисов обаче е непоклатим на поста си въпреки десетките афери, записи, разкрития, обвинения и протести, а един предварително сготвен скандал изхвърли Петков извън политиката и стартира разпад в „Промяната“? 

Скандалът

избухна с напускането на ПП на кметовете на двата най-големи района в София – „Младост“ и „Люлин“, и на двама общински съветници заради системен натиск от високопоставени лица в партията за „манипулиране на обществени поръчки, проценти и пренасочване на средства към партийната каса“. Кметовете Ивайло Кукурин и Георги Тодоров и общинските съветници Димитър Шалъфов и Драгомир Драгомиров дадоха да се разбере, че са сигнализирали ръководството на ПП, но без резултат, и публично обясниха схемите:

Всичко започва така благовидно, под формата на експертна помощ [за обществени поръчки – б.а.]. Вкарва се троянски кон, който след това почва да ходи, да обикаля по фирмите, да договаря проценти и да опитва да манипулира крайния изход от поръчките, включително като предлага и ресто на районните кметове за тези услуги.

Димитър Шалъфов

Трябваше да подпиша вече готов протокол с решения за избора на изпълнител [за ремонт на детска градина за 5 млн. лв. – б.а.]. Аз отказах и заявих, че няма да бъда превърнат в гумен печат и да подписвам чужди решения. Тогава се направи опит да ми се предложат проценти, които аз да разделя между мен и партията, и това нещо за мен наистина преля чашата…

Ивайло Кукурин

И четиримата заявиха, че очакват институциите да се самосезират. Институциите светкавично го направиха. На следващия ден обискираха кабинета на заместник-кмета на Столичната община Никола Барбутов и той беше задържан. А в „потвърждение“ на изявленията на напусналите се появи и запис, разпратен до електронните пощи на медиите от неизвестен човек, подписал се с името Κiril Kirilov. В записа двама мъже говорят за схема как се печелят обществени поръчки от близки на партията фирми срещу 5–6% от сумата, които бизнесът връща на партията чрез дарения през НПО или с услуги като плащане на кампания например.

Кметът на „Люлин“ е потвърдил съдържанието на записа, заявявайки, че не знае кой е записвал, а за другия участник се допуска, че е Барбутов. Бившият вече заместник-кмет остава в ареста, постанови съдът, чието решение не е окончателно, а заедно с него под стража остава и соченият от прокуратурата за съучастник Петър Рафаилов. Не са били използвани специални разузнавателни средства в разследването, тоест записът не е направен от прокуратурата, която ще проверява дали не е манипулиран. Според БНТ аудиото е направено от Антикорупционната комисия.

Последствията

На 29 юни „Продължаваме промяната“ свиква Национален съвет, за да реши как да излезе от кризата. А тя изглежда твърде дълбока и не може да бъде обяснена само с външните врагове „Пеевски – Борисов“. Четирима общински съветници в Добрич смениха групата на ПП с тази на ГЕРБ, а партията напуснаха и бившият заместник-министър на финансите Георги Клисурски, преподавателят по конституционно право Стоил Моллов, политологът и доктор по история Емил Соколов, зам.-кметът на „Младост“ и областен координатор на ПП Даниел Михалев, както и зам.-кметът на „Люлин“ Мирчо Стоянов. 

Всички те споделят разочарованието си от отстъплението от принципите, привлекли ги преди четири години. Основните проблеми, за които говорят, са капсулиране на ръководството, липса на чуваемост за сигнали при нередности в партията, игнориране на решенията на местните структури, прегласувания, „докато резултатът не отговори на очакванията“. Впрочем последното беше потвърдено в запис на онлайн заседание на Националния съвет на ПП, разпространен от Радостин Василев през март 2023 г. Василев, присъединил се тогава към ПП по покана на Кирил Петков, след като напусна „Има такъв народ“, заяви, че е против правителство с ГЕРБ, а от записа ще се запомнят няколко неща: „службите са наши“, „правителството изглежда като коалиционно, но ще казваме, че е само Мария Габриeл“, „направихме ала-бала с президента“.

Истината е, че цялата схема, която направихме, през всички тези години, интелектуалците са 7%. Направихме ала-бала през президента. Ако пуснеш народа да се презентира, ние трябва да сме 10% с ДБ и с всичко.

Последствията от корупционния скандал обаче не са само напускането на хора и репутационните щети за ПП – това са видимите ефекти. Сериозният отлив ще е на избиратели, които ще се насочат към очаквания нов „спасител“ – партия, зад която е президентът Румен Радев. А това означава, че ще бъде сериозно засегната и „Демократична България“, която е в коалиция с ПП. Обезличаването на парламентарно представените либерални формации, изградили бранда си върху противопоставяне на Борисов – Пеевски и на корупцията в битка за законност и морал в политиката, ще извади на политическия пазар друга сила. И тази сила също е срещу Борисов – Пеевски и е за социална справедливост, но също и срещу еврото с аргумента, че „трябва да бъдат питани хората“ и че държавата е безсилна срещу спекулативния натиск върху цените.

ДБ са в трудна ситуация – партньорите от ПП се превърнаха в бреме, но няма как това бреме да бъде отхвърлено, без да понесат още щети. Скандалът обаче стопира намеренията за излъчване на общ кандидат-президент на демократичната общност – инициатива, в която ПП–ДБ имаше водеща роля. На този фон идва предложението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за общ кандидат поради геополитически съображения – и защото без ГЕРБ нямало как да имат президент, но също и без ДПС – Ново начало.

Този разпад е показване на истинската същност на тези хора. Догодина за президентските избори случващото се в това „евроатлантическо“ пространство може да ни изиграе много лоша шега. Това са стотици хиляди разочаровани, излъгани хора и надали, ако догодина се предложи кандидат на цялото евроатлантическо общество, ще има достатъчно гласове да го подкрепят.

Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев очаква от ПП „да дадат ясен и категоричен отговор на кризата и да обявят стъпките, които ще предприемат“.

Няма да разцепим коалицията за кефа на Борисов и Пеевски.

Дали ПП ще успее да се стабилизира и възстанови? Рестарт с ръководство, към което са насочени основните критики – Асен Василев, Лена Бориславова, Венко Сабрутев и др., изглежда невъзможен. На този етап непосредствената цел е да спрат отлива на хора. 

Скандалът ще отнеме значителна част от оцелелия капитал на коалицията ПП–ДБ – моралното превъзходство въпреки сглобката с Пеевски – Борисов. След като съдебна реформа изчезна от техния наратив заради отменените промени в Конституцията, сега ще избледнеят и промяна и корупция. Техните противници ще им напомнят всеки път, така както не спират да повтарят за „пуделите“ и „пачките“ – друг скандал в митниците, при който беше обвинена назначената при кабинета „Денков“ шефка на агенция „Митници“ Петя Банкова. Това се случи в края на управлението на правителството „Денков“ и при очаквани предсрочни избори. Видимо отслабено е и управлението на столицата, където е ядрото избиратели на ПП–ДБ. След напускането на „Спаси София“, която беше партньор в избора на кмета Васил Терзиев, се кара ден за ден; за реализация на каквито и да било политики не може да се мисли при липсата на мнозинство в Столичния общински съвет.

Цитаделата

А ГЕРБ продължава да изглежда като цитадела и причините се коренят не само в чадъра от институции, като МВР, прокуратура, Антикорупционна комисия, но и в структурата и модела на управление на партията.

За разлика от формации като ПП, където различията „избиват навън“, в ГЕРБ няма реални вътрешни дебати. След като волята на лидера е наложена, тя се изпълнява – разни хора слухтят, шушукат, но не говорят открито. Публичен протест от членове на ГЕРБ е практически невъзможен. Напуснали няма, освен ако Борисов не реши да изхвърли някого през борда – обикновено се случва при публично уличаване в скандал. Не пречи пак да го върне – санкционираният по „Магнитски“ Владислав Горанов е пример за това. Но в тази политическа система е почти като при мафията – хората не излизат от партията, а изчезват от сцената, когато не са удобни.

ГЕРБ оцелява не защото няма скандали, а защото притежава уменията, също и институциите, за да превръща скандалите в епизоди, а не в катарзис. Всякакви афери биват разводнявани, забавяни, прехвърляни към прокуратурата, където полека изчезват. Това поддържа усещане за безнаказаност, но и за всемогъщество, което с времето убива и общественото възмущение.

ГЕРБ и ДПС функционират като вертикално управлявани структури – лидерите контролират достъпа до власт, ресурси и кариера. Всяка лоялност бива възнаградена. Освен това и двете партии имат широко разклонена хранителна верига – дълбоко вкоренена с годините мрежа от местни структури, бизнес интереси и зависимости. 

Тази мрежа произвежда лоялност не от идеология, а от интереси – работа, проекти, обществени поръчки. Местните кадри нямат стимул да напускат, защото без ГЕРБ или ДПС, които доминират местната власт, няма друг източник на влияние или защита. Схемата с обществените поръчки е отдавна измислена и в употреба. Разликата е единствено в процентите „ресто“. Този клиентелизъм изглежда по-силен от каузи и идеологии (доколкото има идеологии).

За много българи народняшкият стил и популизма на Бойко Борисов заместват нуждата от морална отчетност. Обществото е дотолкова развратено от корупция, че тази илюзия за близост, която той създава с директната си комуникация, изключва поемането на персонална отговорност.

Изглежда, че Борисов се е ориентирал към друг съюзник, който да му помогне, за да се измъкне от примката на Пеевски – президента Радев и неродения му политически проект, все още нестигнал до учредително събрание заради страхове и предпазливост от страна на инициаторите му. 

Не от такава промяна обаче се нуждае България.