Питчингът на Бойко Борисов

На обяда през април с Доналд Тръмп-младши Бойко Борисов не хапнал и залък, дори салата – не от страх, че руколата може да е отровна като при оръжейния търговец Емилиян Гебрев, а защото е питчвал. Да презентираш идея, докато „журито“ обядва и преводачът се бори със словореда, е трудна задача. Но Борисов, както знаем, не се плаши от сцена – липсата на маниери при него често минава за балкански чар.

За този „питчинг“ на стратегически енергийни активи, част от националната сигурност, се разбра едва шест месеца по-късно благодарение на Wall Street Journal. През това време лидерът на ГЕРБ мълчеше. Ако не бяха източниците на изданието, които описват как приятел от колежа на Тръмп-младши капитализира връзките си, никой нямаше да узнае какви ги е вършил Борисов. А той всъщност е предлагал на Тръмп-баща чрез Тръмп-син продължението на „Турски поток“ през България, построено като „разширение на газопреносната мрежа“, и хъб „Балкан“, а към даровете за „владетеля“ васално е добавил и рафинерията на „Лукойл“ в Бургас. 

Потокът приключва

След обяда с Тръмп-младши през април Борисов обясни, че нямало как да каже подробности без съгласието на другата страна, а един от депутатите на ГЕРБ – Любен Дилов-син, неумело се опита да замаже, че няма информация (можело да са си говорили за футбол). Днес от ГЕРБ бранят водача с „търсил е инвеститори“. 

„Какво национално предателство е да търсиш инвеститори в българската газопреносна мрежа?“, запита реторично народният представител от ГЕРБ Христо Гаджев, без да засяга темата за санкциите по „Магнитски“.

На пръв поглед всичко е точно. Бойко Борисов е загрижен стопанин за създадените национални блага. В неговия трети (последен) мандат в угода на Русия беше построен „Турски поток“ през България, беше създаден хъб „Балкан“ и „Лукойл“ утвърди господстващото си положение на пазара на горива на едро, като продължи да не плаща корпоративни данъци. Тръбата – единствената, която в момента пренася руски газ за Централна Европа, неслучайно беше представена като разширение на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“. Целта беше да се избегнат европейски санкции и проверки за държавна помощ.

В „Турски поток“, който Борисов и сие упорито наричат „Балкански“, бяха вложени близо 3 млрд. лв. (за строителство, отчуждаване на имоти и др.) срещу изплащане от транзитни такси за резервиран капацитет за пренос на газ. Таксите обаче са договорени при ниска норма на печалба, така че „Булгартрансгаз“ ще може да изплати инвестицията след поне 15–17 години, и то при пълен капацитет.

В отговор на въпрос от депутата в 46-тото Народно събрание Мартин Димитров служебният министър на енергетиката към юли 2021 г. Андрей Живков казва, че България е вложила в изграждането на „Балкански поток“ 2 540 661 575,67 лв. без ДДС. Изтеглен е заем на обща стойност 535 500 000 евро от общо 10 банки. Очакваните приходи за 2021 г. са в размер на 215 085 лв., а за 2022 г. – 382 282 лв. Най-оптимистичният сценарий за възвращаемост на инвестицията е над 15 години.

Българските данъкоплатци поеха рисковете, а основният ползвател на тръбата – „Газпром“, се възползва от нея, без да инвестира пряко и без да носи финансова отговорност. А капацитетът, резервиран почти стопроцентово от „Газпром“ на вход – изход, при това дългосрочно, няма да бъде запълнен. След войната в Украйна и санкциите срещу Русия потокът от газ намаля, а вече е ясно, че до две години Европа ще приключи с руския газ. 

Освен ЕС, и Съединените щати наложиха санкции срещу финансирането на войната в Украйна с пари от руски енергийни компании и поради тази причина петролната компания на Сърбия НИС (NIS – Naftna industrija Srbije), чийто най-голям акционер е руската „Газпром нефт“, попадна в списъка на американските санкции. А бензиностанциите на „Газпром“ в България купи бившият депутат от ГЕРБ и бивш собственик на „Юнион Ивкони“ Ивайло Константинов.

Премиерът Росен Желязков обяви българската позиция, че до 2026 г. България ще прекрати договорите за ползване или транзит на руски природен газ, а до 2028 г. руският газ ще бъде окончателно изключен от българския енергиен пазар.

Дори и последният останал голям клиент на „Газпром“ в Европа – Унгария, също ще замести руския газ.

Това ще бъде най-дългосрочният ни договор за закупуване на газ от Запада. Унгария винаги е полагала сериозни усилия за диверсификация и колкото повече газ купуваме от повече маршрути, толкова по-добре.
Петер Сиярто, министър на външните работи на Унгария

Борисов е наясно. 

В рамките на две-три години това ще приключи – с руския газ. Тогава тази, най-голямата на Балканския полуостров инсталация трябва да остане под земята или да се направи да работи.

Лидерът на ГЕРБ не спира да повтаря фалшивата новина за някакви митични 700–800–900 млн. лв., които от 2023 г. нарича ту „приходи, които влизат в джобовете на всички ни годишно“, ту „печалба“ от „Турски/Балкански поток“. Данните непрекъснато го опровергават, но въпреки това Борисов не спира да повтаря и да вдига сумите. За две години и три месеца – до март 2024 г., приходите от тръбата са 1,308 млрд. лв. Какви са приходите след това, няма информация.

Ние трябва да намерим инвеститори не само в газопреносна система, за да можем да снабдяваме Европа. Аз го промотирам на всички, защо да не го промотирам? Баща му ми разреши да го направя и не позволи – президентът Доналд Тръмп – България да бъде обиколена, да мине през Гърция, Турция, Италия. И аз му казах: „Ето това сме направили, вече работи, вече дава по 900 милиона на година печалба“,

казва Бойко Борисов в „импровизирано“ интервю за Бареков.

Какво ще се случи след 2027–2028 г., е от съществено значение за „Булгартрансгаз“, тъй като кредитите трябва да се изплащат. Ако руските доставки намалеят или спрат, а по тръбата не тече газ, провалът е пълен. А и „Булгаргаз“ е в изключително тежко финансово състояние – и заради неизгодния и вреден договор с турската компания „Боташ“, дело на служебно правителство на президента, и заради огромния дълг на столичната „Топлофикация“. По контракта с „Боташ“ дружеството е задължено да плаща близо 500 000 долара за капацитет в пълен обем, независимо дали го използва, а към края на 2024 г. столичното парно дължи на Българския енергиен холдинг и на „Булгаргаз“ над 1,66 млрд. лв. 

„Американски поток“?

Загрижеността на Борисов щеше да е съвсем уместна, ако не беше спомената темата за санкциите по „Магнитски“. Това прави от деловия обяд quid pro quo (услуга за услуга), при това едната е платена с парите на българските данъкоплатци, а другата – с парите на американските. 

В обясненията си по темата за отпадане на санкциите по „Магнитски“ за негови „близки съюзници“, по определението на Wall Street Journal, Борисов шикалкави в типичния си стил. В интервюто, дадено пред удобно появилия се пред къщата му Николай Бареков, призна, че е говорил за газопровода и за санкциите по „Магнитски“, но само по отношение на бившия му финансов министър Владислав Горанов.

По-късно в парламента смени плочата със споделянето на лични истории. За Делян Пеевски, санкциониран от САЩ и Великобритания за корупция по Глобалния закон „Магнитски“, изобщо не е ставало дума – ако някой реши да вярва на Борисов. Нямал в контекста на какво да сложи името му. Под израза „близки съюзници“ мнозина биха разпознали само и единствено Пеевски. Останалите санкционирани по „Магнитски“ българи трудно могат да бъдат наречени „съюзници“. Васил Божков? Илко Желязков? 

Интересно е Горанов в какъв контекст е бил поставен.

„Eлдорадото“ за политиците

Българската държавна енергетика е произвела много милионери и почти няма премиер или енергиен министър от най-новата история на България който да не е пробвал родното „Елдорадо“.

Андрей Луканов искаше да уреди руската „Газпром“ с контрола върху газопреносната инфраструктура на България. Георги Първанов се прослави с „Големия шлем“, договорен с Путин – АЕЦ „Белене“, нефтопровода „Бургас–Александруполис“ и газопровода „Южен поток“. Сергей Станишев хвалеше „Южен поток“ чак в Китай, рекламираше го и Борисов – макар че беше в нарушение на изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС. (А съвместното дружество, създадено с българската страна, до ден днешен не е закрито, макар проектът да приключи преди повече от десет години. Съответно изпълнителният директор на дружеството Игор Елкин продължава да получава заплащане от „Булгаргаз“.) АЕЦ „Белене“, чието първоначално възраждане България дължи на Симеон Сакскобургготски, продължава да има защитници.

Сега на дневен ред, освен проблема какъв газ ще тече по „Турски поток“ след година-две, е и бъдещият купувач на „Лукойл Нефтохим България“. Дали това ще е стратегически инвеститор, или кандидат, избран от управляващата клика Пеевски – Борисов? Отговорът ще дойде съвсем скоро. Лидерът на ГЕРБ твърди, че не е говорил за рафинерията на срещата с „детето на приятел“, както беше нарекъл Доналд Тръмп-младши. Но с гласовете на ГЕРБ–СДС, ДПС – Ново начало, БСП и ИТН беше гласувана на първо четене законодателна промяна, според която от българското контраразузнаване (ДАНС) ще зависи дали ще одобри, или ще отхвърли избрания от частната руска компания бъдещ собственик. Някой копае в Елдорадото…