Зоонозите – очакван риск
В началото на месеца новинарските емисии започнаха да бълват информация за пасажерите на круизния кораб MV Hondius, който стана злополучно известен с пътниците си, заразени с хантавирус. За съжаление, няколко от тях починаха, а други проявиха симптоми по-късно. След опита, който натрупахме с COVID-19, повечето от нас сигурно са наострили уши и следят случващото се с известна тревога, особено след като пътниците от кораба бяха изпратени в държавите си.
Към момента има активни случаи в няколко страни в Европа. Повечето от пациентите са стабилни, с изключение на жена във Франция, чието състояние се описва като тежко. Макар че вирусът има потенциал за разпространение, тъй като някои от пасажерите напуснаха кораба, преди да се вземат активни мерки за ограничаване на възможните контакти, Световната здравна организация (СЗО) определя ситуацията като нискорискова. Такова е мнението и на българското Министерство на здравеопазването.
Хантавирусите са голяма група РНК вируси, разпространявани от гризачи,
като в общия случай всеки вирус има строго специфичен резервоарен вид. Обикновено хората се заразяват при вдишване на частици, замърсени с екскременти, урина или слюнка на гризачи. В зависимост от типа хантавирус заболяванията са два вида. Вирусите, разпространени в Европа и Азия, предизвикват хеморагична треска с бъбречен синдром. Това заболяване се среща и у нас, като за ендемични се смятат планинските райони, но според изследване от 2016 г. разпространението може да е по-широко.
Американските щамове, от чиято група е вирусът на круизния кораб, имат друга симптоматика. Тя се изразява в белодробни и сърдечни проблеми – хантавирусен сърдечно-белодробен синдром (ХСБС), който е много по-сериозен и с по-висока смъртност. Конкретният вирус е тип Andes (ANDV) – открит е в Аржентина и е наречен на Андите. Освен че причинява значително по-тежко заболяване, той е по-опасен и поради способността му да се предава от човек на човек.
Огнян Цветков
За добро или лошо, нямаме много информация за този пренос, тъй като случаите до момента не са много, но от това, което знаем,
вероятността вирусът да причини пандемия е ниска.
Това се дължи на две основни негови особености. На първо място, той се предава по-трудно – нужен е продължителен контакт с носител на вируса и пренос на слюнка (директно или чрез капки), поради което дори обикновените маски са много подходящи да бъде спрян. Наред с това се смята, че носителите са заразни само ако активно проявяват симптоми. Тази комбинация драстично намалява риска от заразяване с вируса в сравнение с COVID-19.
Неприятна характеристика на вируса е широкият му инкубационен период, който е от 1 до 6 седмици, а в редки случаи достига до 8. Това означава, че всички потенциално контактни лица трябва да прекарат това време в карантина.
Тъкмо когато вълненията около хантавируса започнаха да се успокояват, СЗО излезе с
тревожно съобщение за епидемия от ебола
в Демократична република Конго и Уганда. Огнището е в провинция Итури, район в Конго, намиращ се на границата с Уганда. Той е белязан от кървави конфликти между различни групировки, което значително затруднява работата на здравните работници. Оттам са проследени няколко случая на пренос към столиците Киншаса и Кампала, както и в други райони на Конго.
Първият предполагаем случай е от 24 април – мъж, починал след проява на характерни симптоми. След като на 5 май СЗО е информирана за предполагаема поява на ебола, тя изпраща екип на терен. Първите позитивни тестове идват чак на 14 май и са изненада – вирусът не е по-често срещаният заир, за който са тествали в началото, а бундибуджо. Ден по-късно са потвърдени стотици случаи на заболяването, което показва сериозно забавяне на реакцията на здравните служби. Към 22 май потвърдените случаи са 82, предполагаемите – 750, а починалите – 177, но най-вероятно мащабът е по-голям.
Поради това властите забраниха събирания на повече от 50 души, както и всички погребения. Тези мерки не се приемат добре и вече има случаи на нападения на медицински центрове. За съжаление, подобни атаки са често срещано явление по време на епидемии. С тези атаки военизираните групировки всяват допълнителен ужас, убивайки и отвличайки хора. Местните се отнасят скептично към здравните работници, защото много живеят в отдалечени райони и се сблъскват с лекари само по време на епидемии, така че понякога правят обратна причинно-следствена връзка, мислейки си, че лекарите ги заразяват нарочно.
Не на последно място, традициите за изпращане на мъртвите са много силни и в тях се вплитат религия и свръхествествено. Освен че служат за почитане на паметта на покойните, има поверия, че ако ритуалите не бъдат изпълнени, мъртвите ще прокълнат близките си или ще се върнат като зли духове. Лошото е, че погребенията са свързани с много контакти с тялото на мъртвия, което при ебола все още е силно заразно. Така вирусът много лесно се разпространява в семейните групи.
Засега единственият потвърден болен извън Африка е американски лекар, работещ в Демократична република Конго, който е дал положителен тест за вируса, но е в добро състояние. Той е транспортиран в болница в Берлин, която е специализирана в изследване на такива сериозни патогени и осигуряване на грижа за пациенти, заразени с тях. Членовете на семейството му, които са контактни, също са под наблюдение.
Михаил Ангелов
Още един американски лекар е в Чехия – той е бил изложен на вируса, но към момента не проявява симптоми. И двамата са под строга карантина и не представляват риск за общественото здраве. Европа традиционно се включва при появата на ебола в ендемичните за вируса райони и има добре обучени за целта специалисти.
Американското правителство обяви, че ще финансира създаването на 50 полеви клиники, но това не покрива и малка част от програмите, които бяха спрени по време на втория мандат на Тръмп. След като USAID беше закрита и САЩ се оттеглиха от СЗО, бюджетът на Американските центрове за контрол на заболяванията (CDC) e намален. Намалена е и здравната помощ, която се отпуска на африканските държави. Тези мерки силно ограничиха възможността за рутинно следене и потушаване на огнищата още в началото на появата на вируса.
Заболяването е описано сравнително скоро – първите регистрирани случаи са през 70-те години на миналия век. В началото симптомите са „стандартни“ – отпадналост, висока температура и болки в ставите. С напредване на болестта започват и повръщане и диария, които влошават общото състояние поради обезводняване. При част от пациентите се наблюдават и вътрешни и външни кръвоизливи (имайте предвид, че не са „ефектни“ като по филмите). Всички телесни течности са много заразни и трябва да се избягва контакт с тях.
След последната мащабна епидемия срещу по-често срещания вирус – заир, беше разработена ваксина, която вече е поставена на много хора в рисковите райони. За вируса в актуалното огнище все още няма ваксина и грижите за пациентите, както при повечето вирусни заболявания, са поддържащи.
Обикновено след реакция на СЗО епидемиите се ограничават и огнищата се потушават без глобално разпространение на причинителя. Вирусът рядко напуска Африка и обикновено заразените са медицински лица, които са се сблъскали с него в работата си. Това не значи, че последствията не са трагични – в район, който така или иначе е разкъсван от конфликти и бедност, появата на ебола предизвиква неимоверно допълнително страдание.
Уви, като всяка зооноза, това най-вероятно няма да е последната епидемия от ебола. Книгата на Дейвид Куамен Spillover остава гореща препоръка за всеки желаещ да научи повече за вирусите, които винаги ще бъдат наблизо и ще продължат да ни държат в напрежение.
Среща в ниска орбита
Наред с пандемиите, опасност в глобален мащаб са и големите скали, обикалящи из Космоса. Те имат потенциала да променят напълно облика на планетата ни, а по-сериозните сблъсъци могат да поставят оцеляването на човешкия вид под въпрос. Поради тази причина за търсенето и проследяването им се отделят значителни ресурси от повечето световни космически агенции.
Веднъж открити, те влизат в списъка на т.нар. потенциално опасни обекти (астероиди или комети) – тела, които прелитат близо до Земята и размерите им са достатъчни да причинят значителни щети. Повечето от тях са в стабилни и далечни орбити, така че не са непосредствена опасност дори в дългосрочен план. Но това не значи, че след време орбитите им няма да се променят и Земята няма да застане на техния път.
Михаил Ангелов
Един от тези астероиди е Апофис, който на 13 април 2029 г. (пада се петък, разбира се) ще прелети на впечатляващите 31 000 км от нашата планета – по-близо от някои сателити. Той ще бъде видим от Европа и Африка с интензитет на средноярка звезда, но движейки се с около сантиметър в минута в небето. За България най-доброто време за наблюдение ще е около 00:45 на 14 април, така че може да отбележите в календара си това изключително рядко събитие.
Близкото прелитане ще даде възможност за изучаването на обекта, като към момента са планирани две мисии.
Европейската „Рамзес“ се движи по план,
след като в началото на месеца беше подписано споразумение за съвместна работа с Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA). Тя ще осигури слънчевите панели и инфрачервена камера за апарата, както и изстрелването му през 2028 г. на японската ракета H3.
Десет месеца след изстрелването си „Рамзес“ ще доближи Апофис и ще го изпроводи по време на преминаването му покрай Земята. Тогава повърхността на астероида ще бъде заснета с висока разделителна способност в различни спектри и ще се следи за промени, причинени от гравитационните сили на планетата ни. Това ще обогати знанията ни за подобни обекти и за възможностите за отклоняването им, ако някой се окаже на път към нас.
„Рамзес“ ще носи и два по-малки апарата, които също ще съберат информация от астероида. Единият от тях – „Фаринела“, ще опита да изследва прах от Апофис и ще проучи вътрешността му с помощта на радарна система. Другият – „Дон Кихот“, ще се приближи повече от „Рамзес“, за да заснеме по-детайлни кадри, и ще направи опит за кацане. Ако той е успешен, испанският апарат ще измери влиянието на прелитането покрай планетата върху сеизмичната активност на астероида, както и влиянието на земното магнитно поле.
От американска страна щафетата ще поеме апаратът OSIRIS-APEX. Това е прекръстеният OSIRIS-REx, който, след като успя да събере и върне материал от астероида Бенну, бе пренасочен така, че да може да се доближи до Апофис малко след прелитането му покрай Земята. Апаратът ще влезе в орбита около астероида, което ще позволи прецизни наблюдения за около 15 месеца. След това ще се доближи до повърхността на Апофис и използвайки двигателите си, ще вдигне прах, за да се разкрие материалът под нея. Това ще му даде възможност да събере данни и от силикатен астероид, след като вече извърши анализ на карбонатния Бенну.
Заедно с „Рамзес“ на борда на ракетата H3 ще има и друг апарат, разработен от JAXA. DESTINY+ ще е малък и лек, с тънък алуминиев радиационен щит и ултралеки слънчеви панели. В Космоса той ще използва своите йонни двигатели, захранвани от слънчевите панели, за да се отправи на среща с астероида Фаетон. Това е обект с диаметър малко под 6 км, който прелита близо до Слънцето по орбита, сходна на орбитата на комета.
Той преминава сравнително близо до Земята, поради което е класифициран като потенциално опасен, но пътят му е добре проучен и не се очаква скоро да създаде проблеми за нас. Следващото му най-близко прелитане ще е на около 7 лунни разстояния през 2093 г. За да достигне Фаетон, апаратът ще има нужда от две години. Йонните двигатели са много икономични, но тягата, която създават, е малка.
DESTINY+ не е първият такъв апарат на JAXA – той върви по стъпките на Hayabusa 1 и 2, които през 2010 и 2020 г. донесоха на Земята материал от астероидите Итокава и Рюго, също от групата на потенциално опасните обекти, преминаващи близо до Земята.
„Вояджър 1“ губи още един инструмент
В средата на миналия месец инженерите от NASA изключиха инструмента на „Вояджър 1“, засичащ заредени частици с ниска енергия. Същият уред на сестринския апарат „Вояджър 2“ беше изключен в началото на миналата година.
Двата апарата се захранват от три радиоизотопни генератора, които бавно губят своята мощност поради разпада на плутония в тях. Тъй като целта им е да напуснат Слънчевата система, използването на слънчеви панели е изключено, но дори и за мисии вътре в нея, след Сатурн те стават на практика неизползваеми. Това е причината, въпреки сравнително ниската им мощност, апаратите за далечни пътешествия да се оборудват с такива генератори.
Тоест
Изключването на уреда беше планирано за тази година, но беше направено по-рано от очакваното. Причината е рязък спад в мощността на генератора, забелязан след рутинна маневра на апарата. Били са доближени нивата, при които започва автоматичното изключване на инструменти с цел запазване на основната система. За да избегнат това, инженерите са взели решение да изключат детектора, което би удължило мисията с около година.
Така от десетте научни инструмента на „Вояджър 1“ активни остават само два – магнитометърът, измерващ магнитни полета, и двете антени, които засичат промените в плазмените вълни в космическото пространство. Същите са активни и на „Вояджър 2“ заедно с уреда, изследващ заредени частици, идващи от Слънцето и от междузвездното пространство.
Добрата новина е, че апаратите не са изоставени.
Инженерите имат план за изключване на няколко големи консуматора и замяната им с по-енергоефективни алтернативи. Тъй като междузвездното пространство е много студено, част от системите трябва да работят, за да поддържат научните инструменти топли. Стратегията е наречена „Големият взрив“ и първо ще бъде изпробвана на „Вояджър 2“, тъй като той има повече мощност в генератора си и е по-близо до Земята. Ако тестовете са успешни, същият подход ще бъде приложен и на „Вояджър 1“.
Веднъж месечно Михаил Ангелов – биолог, агроном и любим нърд от нашия екип, ни представя най-интересните скорошни новини от различни сфери на науката и обяснява защо тези постижения са толкова значими за света и човечеството. Или най-малкото – любопитни и забавни.
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни