Разводът между Европа и САЩ не само няма да бъде преразгледан, а ще се задълбочава и както изглежда, разделянето на „имуществото“ ще бъде доста по-болезнено от очакваното. Така можем да обобщим изводите от тазгодишната Конференция по сигурността в Мюнхен, проведена от 13 до 15 февруари.
На срещата се потвърди тенденцията, зародила се още в първия мандат на Доналд Тръмп, че най-силният международен съюз в човешката история – геополитическото партньорство между САЩ и Европа, не просто е обезсилен, а Америка и Старият континент все по-често се превръщат в опоненти по редица ключови теми: войната в Украйна, американските апетити към Гренландия, бъдещото управление в ивицата Газа, агресивната американска намеса във вътрешната политика на европейските държави. На конференцията в Мюнхен германският канцлер Фридрих Мерц беше най-директен в оценката си, казвайки , че „световният ред – такъв, какъвто го познаваме, вече не съществува“.
Без Америка като съюзник Европа няма друг избор освен смелостта
В годишния доклад на Мюнхенската конференция по сигурността за 2026 г., озаглавен Under Destruction, се поставят без заобикалки настоящите проблеми на Европа – Старият континент се намира в центъра на една стратегическа преоценка на собствената си роля в условията на ескалираща световна конфронтация, война и загуба на съюзници. В доклада се подчертава, че Европа вече не може да разчита на автоматичните гаранции за сигурност от САЩ – нещо, с което западноевропейците бяха свикнали от края на Втората световна война насам, а източноевропейците – след 90-те години на миналия век.
Първата и може би най-важна констатация в главата за Европа е, че продължаващата руска агресия срещу Украйна се простира далеч отвъд бойните полета и подкопава европейската архитектура на сигурност. Това включва разрастващото се влияние върху политическата стабилност на държавите, както и увеличаването на заплахите от военни атаки, кибератаки, дезинформация и други форми на хибридна агресия. Русия е определена като „най-значителната и непосредствена заплаха“ за Европа и НАТО и нейните действия са описани като продължение на разрушаването на приетите през XX век международно право и норми за териториална цялост.
Александър Малинов
В доклада се подчертава и острата нужда от европейска автономия в сферата на отбраната и от трансформация на ролята на Европа от „консуматор на сигурност“ в „производител на сигурност“. Изрично се заявява, че Европа трябва да развие собствена отбранителна индустрия, да укрепи вътрешното сътрудничество по технологични въпроси като киберсигурност, дронове, системи за противовъздушна отбрана, както и да повиши способностите си за колективно реагиране, без да разчита на американска помощ.
Част от тези промени вече текат с бързи темпове. Украинският опит във войната от 2022 г. насам е изключително ценен, особено що се отнася до бъдещето на военното дело – използването на дронове. Това накара няколко европейски държави да реформират армиите си. Сред тях са три от големите военни сили на континента – Великобритания, Полша и Германия, които вече работят със специалисти в битките с дронове от украинската армия, за да обучат собствените си въоръжени сили чрез използване на опита им. Тези тенденции не са въпрос единствено на военен бюджет, а изискват спешни структурни реформи, координирани приоритети и силна политическа воля, включително навлизане в нови сфери на военно-индустриална интеграция, както и подготвяне на европейските общества за потенциално разширяване на конфликта.
Александър Нуцов
В доклада също така се обръща внимание на вътрешните различия и разделения в Европа: държави като Полша и Германия, с по-високи военни разходи и силна промишлена база, се различават от по-слабо подготвените страни в югозападната част на континента, което подкопава пълната колективна готовност. Тази фрагментация, освен финансова, е политическа и стратегическа, така че се изискват усилия за хармонизиране на политиките и ресурсите, ако Европа иска да играе ефективна роля в собствената си защита и в глобалната сигурност.
Старият континент стои пред исторически избор: бъдеще, в което играе само частична роля в сферата на сигурността, остава зависим от външни гаранции и бързо се превръща в потенциална цел; или предприемане на смели стъпки към същинска автономия – икономическа, технологична и военна. Този избор не е лесен, но според авторите на доклада е неизбежен, ако Европа иска да остане основен фактор в международната политика.
Александър Малинов
Бордът за мир на Тръмп: Как България се оказа между световните диктатори?
Сякаш като доказателство за разногласието между САЩ и Европа, след приключването на конференцията в Мюнхен американският държавен секретар Марко Рубио пътува до Унгария и Словакия, за да се срещне с Виктор Орбан и Роберт Фицо – най-близките партньори на Русия в ЕС. Ден по-късно във Вашингтон Тръмп свика Борда за мир за първи път. Първоначално замислена като рамка за възстановяване на Газа, организацията разширява целта си, която според самия Тръмп вече включва разрешаване на конфликти в много краища на света.
На срещата присъстваха представители на повече от 40 държави – сред тях имаше пратеници на авторитарни режими, като Беларус, Казахстан, Египет и Саудитска Арабия. Основните европейски съюзници на САЩ обаче не приеха поканата на Тръмп да се присъединят към Борда, в това число Франция, Германия, Великобритания, Испания и Украйна. По-рано тази седмица Ватиканът заяви, че също няма да се присъедини, тъй като смята, че „ООН трябва да управлява тези кризисни ситуации“. Важно е да се отбележи, че Европейската комисия (ЕК) в качеството на наблюдател изпрати собствени представители на срещата. За това действие ЕК получи остри критики от Франция и от групи в Европейския парламент.
На този фон България зае позиция, която я отличи от общата европейска посока и шокира обществото. Правителството в оставка начело с Росен Желязков без никакво предварително обсъждане подписа хартата за участие в Борда за мир, поставяйки страната сред само двете членки на ЕС, които официално подкрепят инициативата на Тръмп. Наред с Унгария, България се оказа в група държави, които демонстрират по-голяма готовност да следват американската линия дори когато тя влиза в противоречие с доминиращата позиция в Брюксел и в големите европейски столици. Този ход на София беше по-скоро очакван, защото у нас от години се води външна политика, която не се съобразява с националните ни интереси, а гледа към големите световни авторитарни режими.
Александър Малинов
Подписът на Желязков под учредителния документ на Борда предизвика вътрешнополитически и правен спор. Коалицията ПП–ДБ обяви, че настоява да се сезира Конституционният съд, за да провери дали подписаното споразумение съответства на Конституцията, преди то да бъде ратифицирано от Народното събрание. Беше подчертано, че документът е подписан без парламентарен контрол и че трябва да се прецени дали това е допустимо според законодателството. Срещу присъединяването се обявиха също преподаватели в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и общественици от инициативата „Форум за демократично действие“ (ФДД) .
Хаотичността на решението на кабинета „Желязков“ беше потвърдена от новото служебно правителство. Още с встъпването си в длъжност служебната външна министърка Надежда Нейнски, която е сред основателите на ФДД, обяви, че са налице много резерви и въпросителни относно правния статус на американската инициатива и че самата правна основа на подписания документ засега е неясна.
Конкретната инициатива на Тръмп обаче е само симптом на пълната липса на стратегическа ориентация на България. Докато водещите държави от ЕС се стремят да запазят единна линия и да укрепят общата европейска външна политика, управляващите в София, изглежда, избират външнополитическа дезориентация, която се определя от тесни партийни и олигархични интереси и зависимости, отдалечавайки по този начин страната от европейското ядро. В контекста на споровете в Мюнхен това поведение на София и Будапеща се вписва в по-широката картина на Европа „на различни скорости“ – континент, в който единството по ключови геополитически въпроси вече не може да се приема за даденост.
Европа на две скорости и бъдещето на българската външна политика
Концепцията за „Европа на две скорости“ отново излиза на преден план като възможен отговор на екзистенциалните заплахи, пред които е поставен Старият континент, и в частност Европейският съюз. Според анализатори ЕС изпитва трудности с конкурентоспособността и инвестициите и трябва да навакса технологичното изоставане от САЩ и Китай. В този контекст се обсъжда вариант част от държавите членки – най-интегрираните и икономически най-силните – да напредват по-бързо в определени политики и реформи, а останалите страни да се присъединят по-късно. Така работи например валутният съюз на еврозоната.
Поддръжниците на подобна идея твърдят, че това би направило ЕС по-гъвкав и по-ефективен, като позволи на амбициозните държави да задълбочат интеграцията си без блокиране от страни, които не са готови за същото ниво на ангажимент. По този начин потенциално ще могат да бъдат преодолявани опитите на отделни страни членки, като Унгария например, да злоупотребяват с правото си на вето в полза на противниците на Европа.
В България темата предизвиква разнопосочни реакции. Известният със симпатиите си към Путин бивш президент Румен Радев изказа мнение, че „Европа на две скорости“ може да задълбочи разделението между държавите и да направи Съюза по-уязвим. Според него подобен модел рискува да оформи ядро и периферия, което би отслабило солидарността и равнопоставеността между членовете на ЕС. Различна позиция изразява евродепутатът Радан Кънев, който подчертава, че България трябва да се стреми да бъде част от „Европа на първа скорост“. Според него страната не бива да се страхува от по-дълбока интеграция, а трябва активно да участва във важни европейски политики, включително в областта на икономиката, енергетиката и общата отбрана. В този смисъл концепцията следва да се разглежда не като заплаха, а като стимул България да повиши своята конкурентоспособност и институционална готовност.
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни