Наистина ли им пука за децата?

Мой приятел обича да се позовава на стар скеч, пародиращ как всякакъв аргумент може да мине, ако кажеш „заради децата“ и наклониш глава настрани. 

Защо България не ратифицира Конвенцията за борба с насилието над жени и домашното насилие и дори я обяви за противоконституционна?
Заради децата.
Защо в светските училища се забрани говоренето по теми, свързани с ЛГБТИ, но пък задължителноизбираемото обучение по религия вече мина на първо четене в парламента?
Разбира се, заради децата.

Представете си как някой властимащ или популярна личност казва тези неща, мило накланяйки главата си на една страна.

Законодателството срещу педофилията

Думата „педофилия“ влезе в българското законодателство през 2023 г., когато по предложение на „Възраждане“ в Закона за закрила на детето беше предвиден т.нар. Национален регистър за случаите на педофилия. И понеже законодателната промяна беше „заради децата“, тя се прие с огромно мнозинство – едва 17 депутати гласуваха против, а двама се въздържаха.

Нямаше дебат за прецизиране на логическите несъответствия между проектозакона и Наказателния кодекс (НК). Едно такова несъответствие е, че според НК в общия случай са забранени сексуалните отношения с деца под 14-годишна възраст, а в регистъра на педофилите следва да бъдат вкарани всички случаи на сексуални престъпления срещу малолетни (до 14 г.) и непълнолетни (до 18 г.). При това без да има изискване за възрастова разлика между извършителя и жертвата.

Поредното асоцииране на хомосексуалността с педофилията

В края на октомври 2025 г. стана известен случай, в който са замесени дългогодишният председател на Националната пациентска организация (с абревиатура НПО, дублираща тази на неправителствените организации) Станимир Хасърджиев, актьорът Росен Белов, гръцкият модел Анастасиос Михаилидис и бившият френски легионер Симеон Дряновски. Те са обвинени, че са дрогирали насила 20-годишен младеж, държали са го часове наред вързан и са го заплашвали с огнестрелно оръжие. Младият мъж успял да избяга, скачайки от балкона на долния етаж, и се обадил на майка си за помощ.

Този безспорно тревожен (според публично известната информация) случай обаче катализира хомофобски настроения. Въпреки че жертви на принуда, в това число групова, нерядко се оказват и жени. Друг е въпросът, че някой може да е принципно съгласен на нещо (примерно секс), но в представите му то да не върви в комплект с дрога, насилие и заплахи.

Скоро институции, организации и хора започнаха да се отричат от замесените като свети Петър от Христос.

Първо пациентската организация побърза да се разграничи от собствения си председател. Тя изпрати съобщение до медиите с намеци за негови „лични проблеми“, които той пренебрегвал и отказвал да потърси професионална помощ. Затова оперативният екип на организацията напуснал и последвали много беди за нея.

Гръцкият модел пък се разграничи от останалите обвиняеми, твърдейки, че за разлика от тях не е гей. Присъствал е на партитата у Хасърджиев, но въпросната вечер хем нищо не видял, хем се възмутил и си тръгнал (очевидно без да уведоми полицията).

Актьорът Росен Белов беше отстранен и от частната детска театрална школа, където преподава, и от Театър „София“, в който играе.

Историята придоби политически привкус,

след като стана ясно, че школата е била собственост на министъра на културата Мариан Бачев (прехвърлил я на съпругата си при заемането на поста в правителството). Предполагаемо близките му отношения с Белов станаха повод „Възраждане“ да иска оставката му.

„Слава богу, по отношение на работата с децата администрацията няма бележки и притеснения“, заяви Делян Георгиев – кмет на район „Изгрев“, където се помещава театралната работилница. Той обвини културния министър, че се опитва да го сплаши, като му праща нотариална покана.

Бачев определи Белов като „прекрасен професионалист“, добавяйки, че актьорът е пълнолетен и отговаря за постъпките си. Въпреки че професионализмът няма отношение към евентуалната му вина. Той публикува и писмо от родителите на децата в школата, в което изразяват увереност, че тя предоставя безопасна среда на децата им.

Защо децата станаха тема в този скандал, след като на партито, заради което са арестувани четиримата мъже, е нямало непълнолетни? Една от устойчивите хомофобски опорки е асоциирането на хомосексуалната ориентация с педофилията. Разбира се, всичко е „заради децата“. Да не помисли човек, че един районен кмет използва всеки удобен случай, за да си прави актив, или че някой може да има апетити към министерски пост. Или пък към достъпа на една казионна неправителствена организация до ресурси и влияние.

Институционална слепота при сериозни подозрения за педофилия

Съвсем по различен начин реагират кметът на друга община – Поморие, и представители на местните институции при наличието на данни, изискващи сериозна проверка дали е имало реално сексуално насилие над дете. Случаят придоби публичност основно благодарение на журналистическото разследване на Тина Ивайлова за сайта GlasNews (част 1, 2, 3).

Майката на 4-годишно момиченце, което посещава детската градина в град Каблешково (община Поморие), забелязва промяна в поведението на детето, както и следи от насилие, като изпочупени нокти, сякаш отделени от основата.

През януари 2025 г. момичето разказва на майка си, че нараняванията по ноктите са от учителката му в детската градина Мариета Герова. То твърди, че учителката всекидневно го е подлагала и на други форми на физическо насилие, между които настъпване, душене, връзване, събаряне от стола.

Майката вади съдебномедицинска експертиза за ноктите, в която се казва: „Причинено е болка.“ Подава жалба до директорката на градината с копие до общината и местния клон на Държавната агенция за закрила на детето. По думите ѝ, директорката обещава да премести детето в друга група и да следи дали всичко е наред, само и само да се оттегли жалбата. Майката не оттегля жалбата, а учителката излиза в болнични.

Около началото на март разказите на момиченцето навеждат и на хипотезата за сексуално насилие от страна на Герова. Детето споделя за това и с психотерапевт. Следва нова съдебномедицинска експертиза, която установява разкъсан химен и зарастващи рани в интимната област.

Какви са реакциите на институциите?

Въпреки жалбите и съдебномедицинските експертизи институциите не само не реагират своевременно, а и действат заедно против семейството на пострадалото дете. Директорката на градината Афродита Данданова разполага с вътрешна информация за разследването, до която родителите нямат достъп, и няма да се стигне до дело. Пред скрита камера тя разказва, че на прокурорката ѝ станало „смешно“, и прави внушения, че виновни за насилието са самите родители или хипотетичен любовник на майката:

Те прикриват нещо чрез нашата градина […] „Закрила на детето“ казаха – има нещо тук в семейството. […] То бащата повечето време го нямаше […] Няма един мъж на този свят, нищо не се знае.

Самата учителка отрича и нарича Ивайлова „купен журналист“.

Тъй като според прокуратурата съдебномедицинските експертизи не са взети по правилния начин (макар това да е бил единственият начин, възможен за родителите), те назначават нова, която се провежда чак през септември. На нея, естествено, вече няма рани по химена на детето, който е все така перфориран. Но районната прокурорка на Бургас Мария Маркова заявява:

Не са налице доказателства относно извършване сексуално насилие по отношение на детето. Към настоящия момент няма предявено обвинение.

Не се възприемат сериозно и показанията на детето в т.нар. синя стая. От 4-годишното момиченце, което не познава часовника, се е изисквало да посочи в какъв времеви диапазон са ставали посегателствата върху него.

Отгоре на всичко един ден на внезапна проверка в дома на семейството идват представители на Регионалния инспекторат към МОН, Агенция „Социално подпомагане“ и Общината.

Най-възмутен е кметът на Поморие Иван Алексиев (от ГЕРБ).

Но не от насилието, а от семейството, което търси справедливост, и от журналистката, която дава гласност на случая.

Твърдо защитавам госпожа Данданова и целия колектив на детска градина „Радост“, град Каблешково, както и госпожа Герова. […] Докато в държавата няма критерий за разследващ журналист, за електронна медия, ще се случват тези неща… Съсипаха живота на госпожа Герова, на госпожа Данданова.

Кметът, за когото се смята, че е близък със съпруга на учителката Мариета Герова, е гневен и че случаят е стигнал до парламента, и показва нагледно какво е местен феодализъм:

Не можеш да използваш трибуната на Народното събрание, най-високата трибуна в държавата ни. В тази връзка ще използвам една още по-висока трибуна – а именно трибуната на Община Поморие.

Какво казват експертите?

Чак след излъчването на първата част от разследването на Тина Ивайлова по случая се вдига шум и той е прехвърлен към варненската прокуратура в опит да се гарантира независимо разследване.

В следващите части на материала се представят интервюта с експерти – криминалните психолози Тодор Тодоров и Христина Алексова, Мария Брестничка от „Национална мрежа за децата“, адвокатката по медицинско право Мария Янева и Цветеслава Гълъбова – директорка на психиатрията „Св. Иван Рилски“ в Курило. Според тях е практически невъзможно детето да си измисля какво му се е случило, защото едно 4-годишно момиченце няма съответния опит, за да си въобрази толкова конкретни детайли.

В търсене на изгубената логика

В резултат на натиска, на който са подложени, защото искат насилието върху дъщеря им да бъде разследвано, родителите на пострадалото момиченце продават къщата си и се местят с трите си деца в нов дом другаде. За семейството вече няма място там, където кмет, институции и част от местното население го демонизират. Публичната информация за преживяното насилие ще преследва момичето, където и да иде. Учителката Мариета Герова продължава да е в болнични, а след изтичането им, по думите на поморийския кмет, ще излезе в годишен отпуск.

Контрастът със случая с принудително дрогирания младеж в София е огромен. Участниците в партито бяха арестувани. На младежа и родителите му не се е наложило да излязат от анонимност в името на справедливостта и по този начин си спестяват ретравматизирането. Както и би трябвало да бъде.

Ако търсим логика защо в единия случай е така, а в другия – иначе, трудно ще я намерим. Защото тук няма логика, а феодални отношения в малките населени места, които държавата не се и опитва особено да пребори. Има и „борба с педофилията“ от лицемерна загриженост за децата. Лицемерна, защото при данни за реална педофилия свидетелствата на пострадалото дете не се приемат сериозно. Както и на многото деца от домове и гета, върху които е упражнено сексуално насилие, останало ненаказано. И на всички други, срещу които има посегателства, но те ще останат скрити, защото „какво ще си кажат хората“.

А ние нека си казваме, че всичко е „заради децата“. И за по-сигурно да накланяме глава настрани.