Интервютата на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов при видни инфлуенсъри би трябвало да минат за self-promo, но звучат като на прощаване. Борисов се сбогува с величието си. Макар да не спира да лее похвални слова за труда, който е положил за Отечеството.
Тонът е смесица от носталгия, самохвалство и историческа ретроспекция – припомня постиженията си, като магистралите и усилията по европейските интеграции, но вече не е първата политическа сила в България. Сякаш се опитва да маркира „завършване на цикъл“ преди неизбежната трансформация на ГЕРБ.
Емилия Милчева
Започна политическата си кариера блестящо, нещо средно между Тодор Живков след Априлския пленум и Рамбо, и четвърт век по-късно е послушник на Пеевски.
След 19 април Бойко Борисов вече няма да е първи в българската политика и партията му няма да е същата. Затова минава през Явор Дачков, през Карбовски, пие кафе с Кристина Патрашкова и ни пуска още един път ония парчета, които толкова радваха навремето, когато бюра в канцеларии и маси във фризьорски салони бяха украсени със снимка календарче на Бате Бойко. Даже някои го рисуваха на капака на колите си.
Сега лафчетата вече се изтъркаха.
Възходът на Пеевски в политиката е вследствие на действията на ПП–ДБ. Те знаеха, че аз ще довърша цикъла на ГЕРБ – трите гилотини, които висяха над главите ни: еврозона, Шенген, мониторингов механизъм. И трите съм ги изчистил! Румен Радев е „нова“ звезда... на 10 години. Той беше министър-председател вече два пъти – вместо Стефан Янев и Гълъб Донев. (Пред Явор Дачков)
България успява да балансира между големите сили, да защитава националните си интереси и да запази енергийната си сигурност и въглищната си индустрия – без нелегална миграция и без уроци по инакомислие в училищата. (Пред Явор Дачков)
За 1300 години съм направил най-много магистрали. (Пред Мартин Карбовски)
Водя най-скромния живот, който някой живее. Там, където съм се родил, там ще си пукна… Знайни и незнайни глупаци да обясняват как съм изнесъл тонове със злато. Той не си представя какво е тон злато. Къде бе, у коя банка бе, нещастници долни?! (Пред Мартин Карбовски)
Когато Румен Радев управляваше еднолично по старата конституция, подписа договор, с който извади 6 милиарда от джоба на българите. Щом българите го харесват, следващите след Радев ще направят договор за 60 милиарда. (Пред Кристина Патрашкова)
Свърши правителството, свършиха и отношенията ни с Пеевски. (Пред Кристина Патрашкова)
Емилия Милчева
Дали санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски знае, че отношенията са прекратени? Сигурно Борисов е пропуснал да му каже, защото само преди ден ГЕРБ игнорира собственото си решение да остави на следващия 52-ри парламент решението за ратификация на договора за Борда за мир – организация, учредена от американския президент Доналд Тръмп като алтернатива на ООН. На 22 януари в Давос България и Унгария бяха единствените държави от ЕС сред учредителите.
Бившият вече премиер Росен Желязков подписа присъединяването на България към Борда, макар да беше в оставка. Още тогава лидерът на ДПС – Ново начало поиска парламентът да ратифицира документа. ГЕРБ обаче не го предложи за гласуване в Народното събрание. Най-напред Желязков каза, че ще го внесе, по-късно обаче министърът на външните работи Георг Георгиев обяви, че остава за следващия парламент.
Но Пеевски не се отказва. В последните дни на парламента, преди депутатите да излязат в едномесечен отпуск заради предизборната кампания, той отново направи опит да вкара предложение от името на парламентарната група на ДПС – Ново начало, с което да задължи правителството да внесе за ратификация договора за присъединяване към Борда за мир. Изглежда, повярвал е, че ще му бъде въздадено за заслугите от американска страна и ще паднат санкциите по „Магнитски“.
Обсъждането на договора не успя да мине през Комисията по външна политика, председателствана от Йорданка Фандъкова (ГЕРБ). Попречи му липсата на кворум. Председателстваната от Христо Гаджев (ГЕРБ) Комисия по отбрана обаче му даде зелена светлина с подкрепата на ДПС – Ново начало и правоверните на ГЕРБ „Има такъв народ“.
Макар първоначално да имаше съмнения, че предложението ще мине в пленарната зала заради разцеплението в БСП, то беше прието без гласовете на социалистите. Подкрепиха го от ГЕРБ–СДС, ДПС – Ново начало и „Има такъв народ“.
Това беше едно от редките гласувания, в които ПП–ДБ, „Величие“ и „Възраждане“ бяха в един и същи лагер „против“. Костадин Костадинов още при учредяването на Борда за мир смяташе, че за ратификацията трябва да решат бъдещите депутати:
Това е задача, която трябва да бъде осъществена от следващ кабинет и от следващото Народно събрание.
Емилия Милчева
Така Борисов отново засвидетелства вярност към Пеевски, в каквото и да се кълне пред инфлуенсърите. Нищо не е приключило, всичко си е постарому.
Под тежестта на голямото Д, ГЕРБ изгуби своя европейски образ,
коментираха от „Да, България“ по този повод.
Съмнения обаче има и за единението на ГЕРБ по отношение на документа. При задаващата се буря, която ще ги помете от първото място, изявени фигури от партията търсят свое ново политическо гнездо.
След свадата с Делян Добрев, който уж напусна, пък се върна за по-малко от 24 часа, сега се разбунтува Живко Тодоров, който кара своя четвърти мандат като кмет на Стара Загора. Тодоров отказва да е водач на листите на ГЕРБ за региона – да слага успешни кметове начело е практика, използвана от партията. Допреди няколко години Борисов може би щеше да го изхвърли от партията за неподчинение, скалъпвайки нещо с обвинителен уклон.
Но не и сега, когато исполин като ГЕРБ се разклаща, за да отстъпи на „Прогресивна България“ (прогресът да се чете като килийно училище, не като либерализъм).
Отказът на Живко Тодоров да бъде водач на листата на ГЕРБ в Стара Загора е ясен симптом за вътрешна нестабилност на партията и за настъпващата ера на преориентации. Тодоров, който е една от най-успешните фигури на ГЕРБ в района на Стара Загора, отказва да следва традиционната партийна дисциплина – знак, че влиянието на Борисов вече не е безусловно.
Този случай илюстрира как регионалните лидери започват да изследват политическите си алтернативи, подготвяйки се за етапа „след Борисов“ и за евентуалното разцепление или пренастройка на вътрешнопартийната йерархия. Лидерът на ГЕРБ е безсилен пред непокорните кметове – не е на власт, за да прекрати финансиране на проекти например, а и догодина са местните избори и добрите отношения с тези кметове трябва да бъдат запазени. Стига да успее. ГЕРБ и ДПС са монополисти в местната власт, което осигурява не само изборна „инфраструктура“ и контрол върху регионалните мрежи на влияние, но и стабилен политически тил, който трудно се разклаща от парламентарни кризи или от смяна на правителства.
Емилия Милчева
Борисов преживява символично „сбогуване“ – припомня собствените си постижения и критикува съвременните лидери, но реалността е, че влиянието му вече се топи.
Отношенията му с Делян Пеевски, съюзник и ключова фигура в парламента, са обтегнати. А опитите да бъде отстранен и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов от поста, който заема нелегитимно, изнервят Борисов.
Самият Сарафов стои в кабинета като заложник на сложния баланс между политическите интереси на Борисов и натиска на Пеевски. Изглежда, че ще остане, докато в следващия парламент не се формира мнозинство от 160 депутати за избор на нов ВСС, който от своя страна да избере нов главен прокурор.
Възможно ли е олигархът Пеевски да остане в политическа изолация, след като беше дорийска колона за две правителства (на Николай Денков (ПП) и на Росен Желязков (ГЕРБ)? Най-добре да свиква.
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни