Мъртво вълнение влече към урните

Българската политика изглежда спокойна. Трети вот на недоверие не събаря, а циментира правителството; предоговорен е Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) с шанс да се получат 1,5 млрд. евро до края на 2025 г.; институциите работят в привиден ритъм; еврото идва от 1 януари догодина. Едната част от опозицията – ПП–ДБ, е обезсилена чрез компрометиране, другата – националпопулистите от „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ, се опитва да компенсира немощта си с реторика и театрални „палаткови лагери“.

Но невидимо, студено и опасно мъртво течение дърпа навътре, далеч от брега. Няма буря, но България се дави. Подмоли на задкулисието станаха темели на регулаторите с новото кадрово обновление. Политическият канибализъм и флуидност белязаха партиите. Умореното общество е подлагано на непрекъснат стрес от пълзящото поскъпване на енергия и храни, но и от корупционни скандали и бушуващите под повърхността междупартийни противоречия, лични интереси и кризи на доверие.

Кой има интерес?

Кой би имал интерес от предсрочни избори наесен? 

Партньорите в управляващата коалиция ГЕРБ–СДС, „Има такъв народ“ (ИТН) и БСП – Обединена левица и коалиционната гравитационна сила ДПС – Ново начало си се вричат във вярност по няколко пъти на седмица. Но последните години показват, че коалиционните управления се разпадат поради оттегляне на един от съюзниците. В правителството с премиер Кирил Петков (13 декември 2021 – 2 август 2022 г.) напусна ИТН. В предишното с премиер Николай Денков от ПП (6 юни 2023 – 9 април 2024 г.) ГЕРБ дочака месеца за ротацията – и дотам.

Знаците, по които може да бъдат разчетени настъпващи предсрочни избори, са: 

• корупционният скандал, разтърсил „Продължаваме промяната“ и съюза на ПП и ДБ;
• струйното преливане на кметове към ДПС с лидер Делян Пеевски
• политици, които пристават на други партии. 

Ударът по „Промяната“ може да бъде капитализиран от противниците на ПП–ДБ именно чрез предсрочни избори наесен. За края на септември „Промяната“ насрочи конгрес за избор на ново ръководство, а дотогава неин председател е Асен Василев.

Така властта ще се консолидира около познати политически играчи. Моментът е удобен – „ангелите“ са паднали, липсва обществена енергия за протест. Гласоподавателите губят вяра и така улесняват политиците да натиснат копчето за избори, когато им е удобно. 

Освен това „домовата книга“, от която президентът избира служебни премиери, е почти попълнена – остава да бъдат избрани омбудсман и негов заместник. Този избор предстои до края на лятната сесия, тъй като парламентарната Комисия за пряко участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество вече е готова с доклада от изслушванията на шестимата кандидати. (В обхвата на „домовата книга“ са и председателят на Народното събрание, управителят или подуправителите на БНБ, председателят или заместник-председателите на Сметната палата и омбудсманът или негов заместник.)

До края на юли ще бъдат избрани и членовете на Комисията за противодействие на корупцията. За целта се подготвя обикновено мнозинство, след като законът ще се промени, за да бъде намалено квалифицираното от 160 гласа. Този избор е форсиран от условията по ПВУ и ако не бъде извършен, България ще изгуби още средства.

Но най-важният избор за тандема Пеевски–Борисов – на нов главен прокурор, по всяка вероятност ще се отложи. В средата на юли, тоест след по-малко от две седмици, изтича 6-месечният законов срок, в който настоящият и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов може да изпълнява тази длъжност. Изглежда, че законът ще бъде променен, за да остане още Сарафов на този пост, след като Иван Гешев беше освободен от него преди две години. 

В началото на годината законови промени, внесени от ПП–ДБ, спряха процедурата по избор на нов главен прокурор, кандидат в която беше единствено Сарафов. Тогава парламентът определи 6-месечен срок, през който „тримата големи“ в съдебната власт – главният прокурор и председателите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд – могат да изпълняват длъжността, ако не са избрани като титуляри. Парламентът обаче не се справи и дори не направи опит да започне процедура за избора на 11-те членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от своята квота. Нов състав на ВСС е условие за избора на нов главен прокурор. 

Анализатори виждат причините в липсата на споразумяване между политическите сили за фигурата. По bTV Андрей Янкулов, старши правен експерт в „Антикорупционен фонд“, коментира, че отсъства политическа воля.

Явно няма политическа договорка какво да се случи на този терен. Назад в годините това сме го наблюдавали, наблюдавахме го и през 2023 г. при т.нар. прегрупиране в прокуратурата, когато уж всевластният главен прокурор се оказа, че в рамките на една-две седмици може да бъде сменен, стига за това да има ясно изразена политическа воля.

Ако проучванията на социолозите са такива, каквито са, предсрочни избори ще възкачат на второто място след ГЕРБ–СДС партията на Пеевски – ДПС – Ново начало. Това ще го направи незаобиколим партньор в бъдеща управленска коалиция и ще му даде официално право на квота във ВСС, съответно и при избора на Първия обвинител. В случай че получи достатъчно гласове, Пеевски може да измести един от настоящите по-малки партньори, например БСП.

Кабинет на три крака – плюс „Делян“

„С Пеевски по̀ мога да се разбера“, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов тази седмица в парламента, благодарейки – за пореден път – за подкрепата за еврозоната, и обеща да заведе държавата там:

Аз искам да успеем заедно с колегите от БСП и ИТН и с голямата подкрепа на „Ново начало“! Знам колко им е кофти [на ПП и ДБ – б.а.] сега, като слушат. Но ако не бяха тези две по-малки партии и Делян да застане до нас, еврозона няма да има! Точка! И техните либерални говорители, вместо да ме питат от сутрин до вечер „Борисов и Пеевски заедно ли са?“, „ГЕРБ и „Ново начало“ заедно ли са?“, да кажат едно „мерси“, че тези хора застанаха до нас! Те сега, ако се дръпнат от вота, няма да има правителство.

Като в рекламата на бонбоните Merci – щастливи и благодарни, че ги има. Оказва се, че Пеевски не просто е четвъртият крак, а гръбнакът. Даже обяви, че правителството ще изкара пълния си мандат, сиреч – когато той каже: 

Избори ще има, когато изтекат четири години.

Изглежда, не допуска, че ГЕРБ ще се осмели да го екстрахира от себе си.

Има три хипотези, при които кабинетът на Росен Желязков би могъл да падне:

• провал на вот на доверие или несъгласие по ключов закон (например бюджет 2026, чиято макрорамка ще се гледа през септември);
• демонстративно оттегляне на подкрепа от една партия;
• чрез договорена задкулисно оставка. 

През последните месеци процесът на смяна на партийна принадлежност от депутати, кметове и общински съветници стана стихиен. След Джевдет Чакъров от Догановото ДПС се отцепиха и прехвърлиха към Пеевски още трима народни представители – Ваня Василева, Марио Рангелов и Мюмюн Мюмюн. А общинските кметове в лагера на феномена Пеевски наближават числото 50. В същото време привържениците на Ахмед Доган така и не успяват да се консолидират и да действат около обявената преди седмици инициатива за нов партиен проект.

Предсрочни избори наесен ще освободят част от напрежението, което се трупа покрай цените. Най-облагодетелстван от предсрочен вот ще е Пеевски – след като ПП–ДБ го извадиха на светло с поканата в сглобката, той вече е редом до Борисов и го прави политически възможен. А Борисов пък го легитимира. 

Ако се стигне до нови избори, може да изпревари и „бялата лястовица“ на президента – партийния проект, за който всички говорят, и така на практика да го обезсмисли.

Мъртвото вълнение влече към урните.