Младите, глупако!

С извинение към Джеймс Карвил и неговото „Икономиката, глупако!“ – истинския хит от президентската кампания на Бил Клинтън през 1992 г., но в застаряваща Европа, част от която е и застаряваща България, важни са младите. Върху тях ще падне отговорността за повече социални услуги и повече здравеопазване за увеличаващата се армия от възрастни, за климатичните кризи и управлението на/с изкуствен интелект. Следователно младите трябва да избират политиците (си). Ако демократичната общност в България наистина иска президент на европейското бъдеще, той трябва да спечели гласовете на бъдещето. 

Дали номинацията на кандидат-президент на демократичната общност да не бъде поставена и като задача на хакатон, където млади таланти, иноватори и активисти да предложат идеи и стратегии, които най-добре отразяват техните ценности и стремежи за бъдещето на страната. А то принадлежи тъкмо на тях – на отчуждените от политиката, но жадни за справедливост и свобода млади хора с дух на либерали и с вяра, че могат да променят България.

Българската политика не ги търси, не ги пита, не говори езика им. Те са малка част в сравнение със застаряващото население и избирателите като цяло – във възрастовата категория 20–29 години попадат 554 975 души, по данни на националната статистика към 31 декември 2024 г. (В групата 30–34 години са още близо 343 000.) Делян Пеевски и подобните му рекрутират напористи кариеристи, дъщерите и синовете на политици биват уреждани с държавни постове и имуществени придобивки, а някои от тях могат да бъдат открити и в състава на парламентарните групи. 

Други участват в доброволчески кампании, защитават каузи за опазване на природата, включват се в протести за справедливост в съдебната система и срещу символите на корупцията. Не са мнозинство, но са видими. Трети крещят срещу еврото и издигат плакати в защита на традиционното семейство.

Къде са другите?

Къде са другите – онези, които не маршируват с лозунги, не водят кампании и не вярват, че политиката може да се промени? Тяхната апатия не е отказ от правене на политика, а начин да протестират. Кога политиците и партиите най-сетне ще говорят за липсата на ефективна връзка между образованието и професионалната реализация? За безсмислени специалности във вузове, произвеждащи висококвалифицирани продавачи в молове, за ниското заплащане при младите хора… 45% от младежите на възраст 15–29 години се притесняват от финансови проблеми, показва миналогодишно проучване. 

И ако политическата обвързаност на изпълнителната власт ѝ пречи да говори за безполезни университети, за сивия сектор на частните уроци, използван от 60% от родителите, за да превъзмогнат децата им дефицитите в образованието, то един президент може да го направи. Държавният глава може да говори за предизвикателствата на ΧΧΙ век, за петата индустриална революция, за бъдещето – не за това чий е Крим, докато прокарва задкулисно сделки, които превръщат турските енергийни интереси в български зависимости. 

Дали ще се открие кандидат, който да намери път към младите българи по теми като свободата на словото, личните свободи, климатичните промени, социалната справедливост, антикорупцията, истинската конкуренция и почтеност, и да им покаже смисъла да останат в България? 

Защото точно такава просветителска и визионерска мисия отива на президента, а не удовлетворяване на властови и парвенюшки амбиции.

Инициативата за излъчване на общ кандидат-президент на демократичната общност едва започна и наред с въпросите за обхвата ѝ, технологията на селектиране, профила на кандидата, ще е от полза да бъде насочена към конкретни кръгове избиратели.

Събудят ли се за гласуване младите хора, ще се увеличат шансовете на кандидата да стигне до балотаж. 

Основа, върху която да се гради, има – на последните избори на 27 октомври коалицията ПП–ДБ се е представила по-добре от средното сред по-младите възрастови групи до 40 г., показва проучване на „Тренд“. (Близо 2/3 от всички избиратели на коалицията са с висше образование, малко под една трета са софиянци, а 58% от всички гласували за ПП–ДБ са жени.)

Разбуждат се

В Полша, най-голямата икономическа и военна сила в бившия социалистически блок, 69% от младите хора са гласували на парламентарните избори през 2023 г. На президентските избори през май избирателите на възраст от 18 до 29 години подкрепиха на първия тур антисистемни кандидати, които не успяха да стигнат до балотажа. Те до голяма степен отхвърлиха кандидатите, представляващи двете доминиращи политически партии в Полша – „Гражданска платформа“ на Доналд Туск и „Право и справедливост“, бившата управляваща партия, водена от Ярослав Качински. Както и в Румъния, България и други европейски държави, младите са гневни на политиците и са склонни да гласуват за хора, които не изглеждат партийно форматирани. 

В Румъния младите хора проявиха зрелост при балотажа за президент, когато 58% от избирателите на възраст между 18 и 30 години гласуваха на втория тур за проевропейския кандидат Никушор Дан. Румънски медии отбелязват този факт като забележителна промяна в сравнение с първия тур. Тогава националистът Джордж Симион беше фаворит сред тази възрастова група с 43% в сравнение с 34% за Дан. Друга особеност на румънските избори за президент е, че жените са изиграли ключова роля на балотажа, като над 55% са избрали Никушор Дан – решаващ принос за неговата победа. 

Според изследване на Евробарометър от миналата есен, макар младите българи да гледат положително на Европейския съюз, почти половината не следят европейската политика, а 78% от младежите до 24 години не са гласували на последните европейски избори. Но един мажоритарен вот, какъвто е изборът за президент, би могъл да разпали интереса им, стига да им се предложи кандидат, говорещ на техния език. Това не означава само да е популярен в TikTok – макар че ще трябва да умее да комуникира и там, ако иска да достигне до тях, но също и бързо да сменя темпото и наратива. Например да носи кроксове с вечерно облекло и да е готов да завърже непринуден разговор на улицата, а после да държи официална реч и при това да не преиграва, защото младите хора бързо засичат фалша.

На каква личност ще заложи демократичната общност и колко обединена ще е зад нея, е от решаващо значение за подкрепата. Вероятен или невероятен избор – това е въпросът. 

Най-вероятният би означавал някой като досегашните стандартни костюмирани кандидати – мъж, скован в парадигмите на „градската десница“, самата тя несплавена. Ако целта е да се стигне до балотаж, трябва да се излезе извън тази матрица.

Вероятният избор означава кандидат, неспособен да повтори уникалния (и единствен) успех на обединеното дясно за избора на Петър Стоянов през 1996 г. с неговите 2 502 517 на втория тур. 

Онази „дихотомия“ (БСП–СДС, б.а.), по определението на проф. Калин Янакиев на кръгла маса за общ кандидат на демократичната общност, работеше в полза на моралното противопоставяне и гражданската мобилизация. Но това време няма да се повтори, остана в историята на Прехода. Светът се промени. България, политиката, избирателите – всичко претърпя дълбока трансформация. Дигиталната (не)реалност вече е цяла паралелна вселена, демокрацията е в криза, световният ред, установен след Втората световна война, се разпада. През 1996 г. Петър Стоянов олицетворяваше европейската цел на просветената част от българското общество. През 2026 г. на България е нужен президент, който да я защити.

Докато демократичната общност умува за бъдещата кандидатпрезидентска двойка, ГЕРБ и лидерът ѝ Бойко Борисов в опит да разпределят главните роли в бъдещата кампания вече се позиционираха като стожер на ЕС и всичко евро-, дефинирайки противник в лицето на президента Румен Радев. Най-вероятният избор не би помогнал на демократичната общност да стигне до балотаж, по-добре да рискува с невероятен, излизайки от стандартните сценарии. Бъдещето може да вдъхновява, стига да има кой да го разкаже по добър нов начин. Един кандидат за президент може да го направи. Защото политиците само плашат.