Мила родино, ти си ергенски рай

Първият сезон на „Ергенът: Любов в рая“ вече е минало. Човек може да гледа риалити шоута по различни причини. Например за да изпитва морално или естетическо превъзходство, да се подиграва, да се възмущава, да се вживява в екранни драми, да си намира повод да влиза в пререкания или просто да си убива времето. Може да гледа обаче и за да разбере – какви ценности и послания се внушават, как се „управляват“ постъпките на участниците и зрителските реакции, какво ни казва шоуто за обществото, в което живеем.

Що се отнася до авторката на настоящата статия – оправдавах своето guilty pleasure (гузно удоволствие) да си причинявам риалитито с обещание, което лекомислено дадох на редакцията на „Тоест“: че след първата си статия по темата съм съгласна да напиша и втора, когато сезонът свърши. Но колкото повече гледах, толкова повече „Ергенът: Любов в рая“ ми заприличваше на държавата, в която живеем.

Задкулисие, което вече не се крие

В България отдавна се говори за задкулисие – реална власт извън формалното управление, която „дърпа конците“ на държавата. През 2009 г. репликата на Ахмед Доган „Аз разпределям порциите на властта“ от изтекъл запис с негово участие на събитие на ДПС звучеше скандално. Днес #кой дърпа конците, отдавна не е тайна.

Задкулисието в ергенския рай е Продукцията – с главна буква, защото е самостоятелен герой със собствена роля. По принцип се очаква една продукция да е по-скоро невидима, освен в специални моменти, като церемонии, за да изглежда, че отношенията между участниците следват естествен ход. Нашата Продукция обаче се намесва, когато и както реши.

Под формата на глас зад кадър например Продукцията внушава на ергенка чувство за вина, защото върши нормалното за участниците в подобно риалити – колебае се в чувствата си към ерген, с когото се е запознала наскоро, и казва ту че не го харесва, ту че го харесва. В резултат ергенката цяла седмица плаче, тръшка се, че е виновна, и напомня „вината“ си дори в самия край на шоуто.

По аналогичен начин в България хора биват пречупвани и принудени да подпишат самопризнания под натиск, като бившия заместник на Коцев – Диан Иванов.

Властта на задкулисието води до произволно прилагане на правилата.

Основно правило в ергенския рай е, че който не получи роза, си тръгва, освен ако водещата не му даде една от общо трите за цялото предаване спасителни златни рози. Един ерген обаче се колебае между две ергенки. Дава роза на едната, другата си тръгва и той се разкайва за избора си. Но не щеш ли, кахърният мъж кани на среща отхвърлената участничка, моли я да се върне и тя се съгласява. Как става тази работа, след като ергенката вече е напуснала предаването, без дългата ръка на Продукцията?

Но какво ли се учудваме – колко институции в България са оглавявани от хора, чийто мандат вече е изтекъл? Членове на регулатори, на Висшия съдебен съвет, директорът на БНТ… Най-очеизбождащият пример е с главния прокурор. Въпреки че съдът „не даде роза“ на Борислав Сарафов, постановявайки, че той е нелегитимен главен прокурор, засега нищо не може да го мръдне от поста.

Като стана дума за мандати, първоначалното впечатление за джендърната „мандатност“ в шоуто беше, че на една церемония жените дават рози на мъжете, а на следващата е обратното. В един период обаче имаше три поредни церемонии, в които мъжете даваха рози на жените. Защо? Ергенките все бяха повече. Кой обаче решава в „рая“ да влизат повече жени, отколкото мъже, ако не Продукцията?

В някои случаи произволните решения на Продукцията са обясними с гоненето на рейтинг. Например тя отне правото на избор на ергенка, която показваше колебание между двама ергени, като прати и тримата директно на финал – за да има интрига до самия край. По този начин удължи с няколко дни терзанията им, както и тормоза върху участничката. Но и това едва ли ни учудва – колко често в България законодателни решения се приемат след формални или предварително нагласени „обществени обсъждания“, без да се чуе гласът на хората, които те засягат?

С напредването на риалитито Продукцията все повече ставаше тема на разговор между ергените. Един от членовете на пратения на финал любовен триъгълник дори конкретно я визира, обосновавайки решението си да остане, вместо да си тръгне:

Просто напук и на инат, защото всички ме дразните. И искам и на вас да ви е гадно с мене. И на Продукцията.

Милиони, закони, кокошки, прошки и Ново начало

Понякога действията на Продукцията трудно могат да се оправдаят с рейтинга и сценария, а зад тях прозира неравно третиране на участниците.

В една игра ергените мъже трябва да се състезават по двойки в дърпане на въже. Няма предварително зададени правила как точно да се удържи въжето. Единият от двамата финалисти не разчита само на грубата си мъжка сила, а прилага тактика, с която побеждава. Това поражда възмущение сред участниците (макар той да не е единственият участник в играта, приложил подобна тактика). Продукцията предлага на ергенките да гласуват кой е победил, и те избират загубилия битката.

Ако отново потърсим паралели с обществения живот в България, няма да ни е трудно да открием такива. Ето, Конституционният съд и Върховният касационен съд сътвориха тълкувания на понятията за пол и традиции в Конституцията, каквито в Основния закон няма, само и само служебно да декласират групата на ЛГБТ хората.

Отвръщайки на канонадата от упреци, че не е спазил правилата (каквито е нямало), спечелилият с тактика и впоследствие служебно загубил ерген обръща внимание върху едно доста по-сериозно неспазване на правила. А именно, че

ергени са излезли да се почерпят извън района, в който се снима предаването.

Напускането на „рая“ е забранено и тъй като всичко се снима с камери, то не би могло да се осъществи без благословията на Продукцията.

„Бегълците“, които са сред най-яростните обвинители на декласирания ерген, не показват никакво притеснение, когато става ясно, че са нарушили едно от най-важните правила. Напротив, хвалят се колко хубаво са си изкарали и как са пили „шотчета“. На въпроса дали има привилегии, един от тях отговори:

Имам, да! В песента се пее: „За кокошка няма прошка, за милиони няма закони“! Кое не ти е ясно?

Със споменаването на известната поговорка ергенът нямаше предвид обичайния ѝ смисъл – изтъкване на социална несправедливост. Напротив, изразяваше гордост, тъй като самият той твърди, че е милионер. Един вид, полага му се да е над законите.

Над правилата е и ергенката, която беше кандидат-депутатка от ДПС – Ново начало на изборите на 27 октомври 2025 г.

В качеството си на половинка в „рая“ на ергена с милионите и тя е от пилите „шотчета“ извън района на снимките. Но това май не е единствената ѝ привилегия.

Едно от основните правила за участниците е, че те нямат право да използват телефоните си. Мобилните им устройства се вземат преди началото на снимките и им се връщат след финала. На кадър от предаването (на 25-тата секунда от това видео) обаче се вижда как ергенката от „Ново начало“ държи нещо, което има формата на телефон и свети като телефон. Ако следваме принципа, че най-простото обяснение често е вярното, това най-вероятно е мобилен телефон.

(Не)толерантност към насилието

Случаите на вербално насилие в „рая“, на тормоз, подигравки, обиди заради външния вид (т.нар. бодишейминг), унижаване и пр. са толкова много, че и няколко статии няма да стигнат за споменаването им. Физическото насилие обаче е забранено, научаваме от разговори на Продукцията с участници. Това правило беше моментално приложено за едва-що влязъл в шоуто ерген, който събори ергенка от стола ѝ. Сцената не беше излъчена изцяло в предаването, а само загатната, както е и редно, защото показването на насилието на екран го мултиплицира.

Аналогична би следвало да е реакцията и ако ергенка бутне друга в басейна. Но не е. Бутането в басейна е задача, която Продукцията дава в рамките на игра, която уж би трябвало да е забавна за всички. Задачата е възложена на ергенка, изпитваща ревност към друга, в момент, в който почти всички участници тормозят другата. Ревнивата ергенка блъска съперницата си с всички сили. След кратък полет момичето пада във водата. Кадърът с блъскането и полета се повтаря няколко пъти (няма да сложа линк, защото е унизително). Ергените се смеят. „Дано да можеш да плуваш“, казва бутащата участничка. Момичето излиза от водата и сяда мокро до останалите, защото е длъжно да продължи участието си в играта.

За да направим връзка с обществения живот в България – има групи хора, насилието върху които остава без последствия и дори се толерира. Бежанци се задържат, ограбват и бият на границата; „ловци на бежанци“ се обявяват за герои; събарят се единствените жилища на роми и пр. – държавата внушава, че представителите на някои групи си го „заслужават“.

За ергенки и ергени, които налитат на бой, няма никакви последствия – щом не се е стигнало до реално нанасяне на удари, за Продукцията, изглежда, няма проблем. И някои „дребни“ форми на физическо насилие не се броят. Ерген постепенно засилва агресията си към друг – от вербален тормоз минава към блъскане на краката му с чекмедже. Продукцията го изгонва чак след като изплюва храна върху набелязаната жертва. За разлика от първия изгонен ерген, който ни се чу, ни се видя, този гордо дефилира по bTV, защитавайки гледната си точка.

Тук стигаме до темата за домашното насилие,

понеже вторият изгонен ерген си имаше половинка в „рая“. Забраняваше на избраницата си да говори с другите мъже в шоуто, както и на тях да общуват с нея. Изобщо, смяташе, че е най-добре тя да мълчи, а той да говори вместо нея. И тя преобладаващо си мълчеше, говореше основно в негово отсъствие, почти няма и синхрони с нея (реплики в разговор с Продукцията).

Когато Продукцията реши да изгони ергена, тя му даде възможност преди напускането си да говори и с участника, върху когото беше изплюл храна (уж да му се извини, но на практика не стана точно така), и с избраницата си. Нея той постави пред избор – да си тръгне с него или да остане. На практика обаче изборът не беше точно такъв – споменавайки как ще ѝ обясни причините за изгонването си в хотела, той вече беше предпоставил, че тя ще го последва.

Впоследствие стана ясно, че двамата продължават да са заедно и извън „рая“. Може би ергенката щеше да последва изгонения и ако имаше възможност да вземе решение самостоятелно, далеч от присъствието му. Няма как да знаем това. Продукцията обаче не ѝ помогна, а bTV допълнително легитимира тази основана на контрол и ограничения връзка.

Друг ерген пък забрани на половинката си да разговаря с ергенка, която я е обидила – с претенцията, че така всъщност я защитава. И дори ѝ постави условие: ако си позволи да общува с нея, той си тръгва. 

Но какво ли се учудваме – борбата с домашното насилие не е приоритет и на държавата. Важното е да се борим с „джендъра“ и да не допускаме хората в еднополови връзки до и без това не особено ефективно работещата система на защита.

В „рая“ не липсваше и сексуално насилие.

Някои ергени толкова искаха от половинките си да им „пуснат“, че понякога си позволяваха да ги понатиснат в леглото. Те се цупеха, че не постигат своето, и обвиняваха ергенките в липса на взаимност. Не вдяваха, че „не“-то, дори изречено през смях, си е „не“. Един участник беше особено настоятелен не само в леглото. Опита се да бръкне между краката на изгората си дори в двора. Не успя само защото тя е бивша спортистка и има здрави мускули.

На повечето ергенски мераци Продукцията не реагира, но след последния от описаните случаи попита ергенката дали да се намеси. Не го направи, защото участничката каза, че няма нужда. Така както институциите си измиват с ръцете с това, че много от пострадалите не си търсят правата.

Привидност и реалност

Както в политиката, така и в „рая“ не трябва да приемаме всичко за чиста монета. Не само защото нещата, които виждаме, са „за пред хората“ и поведението на участниците поне отчасти се дължи на факта, че играят роли, а и защото биваме сугестирани кое как да възприемаме.

Един от начините да се влияе на преценката ни е да се манипулира усещането ни за време. ГЕРБ, които са на власт с кратки прекъсвания от 2009 г., стоварват отговорността за всички беди върху периода между 2021 и 2024 г., когато не са участвали в правителството (макар че правителството на Николай Денков беше и тяхно).

В „рая“ времето е разтегливо дори повече, отколкото в главата на Бойко Борисов.

В началото на шоуто церемониите с розите се излъчваха веднъж седмично – в петък. Един период между две церемонии обаче се проточи цели три седмици. Така се създаде впечатлението, че участниците са прекарали много повече време заедно, отколкото реално са, и че някои драми са се разразявали в продължение на близо месец, а не по-малко от седмица.

Случваше се едно и също събитие да се излъчва в няколко поредни епизода, особено ако включва скандал. Други случки бяха показани мимоходом, а много така и не са стигнали до зрителите, понеже няма как да се излъчи всичко. Не по-маловажна обаче е

привидността в ергенските отношения,

въпреки че в някои случаи е трудно да се сложи рязка граница между привидност и реалност. Ергени и ергенки може да смятат, че обиждат, тормозят и унижават, за да става шоу, но обидите, тормозът и униженията са си истински. С любовта нещата стоят по-скоро по обратния начин. От екрана се леят огромни количества от нея, но такива са правилата на играта.

До финала стигнаха седем двойки и една тройка, като ергените (в случая с тройката – избраният от дамата ерген) трябваше да дадат на избраниците си или роза (еквивалент на „една студена вода“), или годежен пръстен. Рози получиха само две участнички, а пръстени – пет. Така че шоуто завърши с четири годежа и един полугодеж (тъй като пръстенът беше сложен на дясната ръка на ергенката от тройката със заръка да го премести на лявата, когато се почувства готова).

Годежът е обещание за съвместно бъдеще, но колко от двойките, дали си драматични любовни обещания, са заедно след края на предаването? Има данни само за една – двамата от бившата тройка, завършили с полугодеж. Именно техните отношения бяха поставяни под въпрос от другите участници по време на почти цялото шоу. Защо тя е избрала него, а не друг; защо не си намери по-подходящ и по-мъжествен; защо е „лека жена“, „волна пеперуда“, скача „от цвят на цвят“ и не може да избере? Защо той не е достатъчно „мъжествен“; гей ли е; защо ѝ дава свобода?

Злите езици говорят, че далеч от камерите се е оформила истинска тройка, а не за шоуто, точно между най-големите морализатори, упрекващи оцелялата двойка, но засега не разполагам с достатъчно данни, за да потвърдя това.

В заключение, ако човек има желание и нерви да си причинява риалити формати, те могат да ни промиват мозъците (което и основно правят), но пък и ние можем да ги използваме, за да се упражняваме да не вярваме на очите си и да развиваме критичното си мислене. Да се замисляме какво ни внушават да мразим и от кое да се разчувстваме, да имаме едно наум кой дава празни обещания и кой е превърнат в изкупителна жертва. За да не стане така, че отново да се доверим на поредните популисти.