Между струните на правилата. Уличните музиканти в София

Ако сте ходили из центъра на София, малко вероятно е да не сте ги забелязвали. По „Витошка“, „Графа“, на стълбите и в подлезите на метростанции – уличните музиканти си търсят място там, където минават много хора. Едни излъчват самоувереност, други се притесняват. Някои свирят и пеят добре, други компенсират липсата на умения и талант било с децибели, било с призиви за помощ. 

Как се регулира дейността им? На какви условия трябва да отговарят, за да имат право да свирят на улицата?

Малко предистория и личен опит

През пролетта на 2014 г. написах новина, че на Янко Бреков – Бръснаря, фронтмен на групите „Артерия“ и The Pomorians, не му позволяват да свири на бул. „Витоша“. През онези години беше обичайна практика на уличните музиканти да се казва, че трябва да са с увреждане, за да получат разрешение да упражняват дейността си, макар да нямаше подобно изискване. Новината предизвика медиен интерес; в началото на следващата година темата още не беше заглъхнала. За уличните музиканти обаче нищо не се промени – повечето от тях си останаха все така нарушители.

Тук трябва да призная, че сред тези нарушители съм била и аз – свирила съм веднъж-два пъти с Янко Бръснаря на „Витошка“ (и малко повече в Поморие). Най-ценното от краткия ми опит на това поприще беше общуването с минувачите, които спираха да поприказват, а някои се оказваха музиканти и директно се включваха. Така отнякъде се появи (днес покойният) Явор Захариев от Gravity Co и запя. Дойде и акордеонистът Исус Ангелов с баща си – барабанист, и засвири Smoke on the Water на Deep Purple. От „Витошка“ не са ме гонили, но от крайбрежната алея на Поморие – да.

2025 г.: правила за уличните музиканти в София

Единайсет години по-късно на какви условия трябва да отговарят музикантите, които искат да свирят по софийските улици? Частичен отговор на този въпрос се намира в актуалната Наредба за реда и условията за провеждане на масови мероприятия, опазване на общински имоти и вещи, предназначени за общо ползване и шума в жилищни сгради на територията на Столична община. Чл. 13 от Наредбата постановява:

Ползването на общински имоти и/или имущество, предназначени за общо ползване, за артистична изява се осъществява без използване на озвучителни уредби след издадено разрешение от кмета на района или оправомощено от него длъжностно лице на места определени със заповед от кмета на района. Ползвателят е длъжен да уреди всички отношения, свързани с артистичната изява, за своя сметка.

Обърнах се към общинския съветник от „Спаси София“ Христо Копаранов с молба да разтълкува тези изисквания – освен че е адвокат, има и опит като правозащитник. 

Той уточнява, че последната промяна в наредбата, отнасяща се до музикантите, е добавянето на изречението за уреждането на отношенията, което всъщност се отнася до авторските права. С това изискване, предполагам, Общината си поставя за цел да снеме отговорността за нарушаването на авторското право от себе си. Но представата, че улични артисти ще тръгнат да плащат на големи звукозаписни компании правата за изпълняваните от тях произведения, граничи с абсурда.

По впечатления на Копаранов (а и на всеки, виждал улични музиканти в София), забраната за използване на озвучителни уредби „не се спазва особено“.

Как обаче да се спазва ограничение, което в някои случаи е неприложимо?

Ако някой свири на инструмент, който не е акустичен, без озвучаващо устройство или нищо няма да се чуе (например при MIDI клавиатурите), или звукът ще е далеч от това, което трябва да бъде (например при електрическа китара или бас китара), особено ако се използват ефекти. От друга страна, някои акустични инструменти (например барабани), а и човешки гласове могат да издават по-мощен звук от един портативен усилвател. Вместо да въведе изискване за максимално допустими децибели обаче, Столичният общински съвет просто забранява озвучителите.

Още един практически неизпълним текст от наредбата е чл. 14. Преведен на човешки език, той означава, че е забранено на обществени места да се събират пари, освен от Червения кръст, организации, регистрирани в обществена полза, и вероизповедания. Ако видите уличен музикант, който не събира пари, а свири в студ и пек само за да радва хората с изкуството си, моля да ми кажете – искам да се запозная с този човек.

Според наредбата кметът на Столичната община определя със заповед „реда и условията за издаване на разрешение за изява на улични музиканти, певци и други артисти“.

Тъй като заповедта не може да се намери онлайн, отправям питане в общинската платформа за сигнали има ли такава и ако да, какво съдържа тя. От получения отговор става ясно, че Васил Терзиев е издал въпросната заповед на 31.05.2025 г. В нея се посочва какви точно данни да предоставят изпълнителите на районния кмет, за да им се издаде разрешение, което е със срок между половин и една година. То може да включва различни места за изява, но пък изпълнителите нямат право да се изявяват на едно и също място повече от два часа.

Уличните музиканти – отвъд наредбите и заповедите

Защо има музиканти, които свирят и пеят на улицата, и какво е тяхното отношение към регулацията на дейността им? В рамките на една разходка из центъра на София срещам различни типажи. Някои дори не свирят, а са пуснали силно музика, върху която пеят. Има такива, които са застанали на стълбите на метростанцията, разчитайки не толкова на уменията си, колкото на това, че са (физически) незаобиколим фактор. На „Графа“ жена свири не особено изкусно народна музика на акордеон, но впечатлението, че го прави от нужда, се подсилва от призивите ѝ: „Моля, помогнете!“

Забелязвам и музикантка, за която знам, че работи в операта на областен град. Виждала съм я да свири по софийските улици от двайсетина години. Преди имах впечатлението, че го прави по неволя. Днес обаче изпълнява класически произведения с видимо удоволствие – усмихва се, танцува и увлича хората около себе си.

Сядам да поговоря с един китарист.

Питам го има ли разрешително. Няма. Гонили ли са го полицаите? Да, случвало се е. Няколко пъти е опитвал да си извади разрешително, но не е успял да се дореди:

В началото на всяка година в общината се нарежда една дълга опашка с музиканти, които чакат за разрешение. Местата се запълват, преди да дойде моят ред.

От думите му може да се направи изводът, че съществува нещо като квота за уличните музиканти в района, макар да няма официално обявена информация какъв е максималният им брой. Казва ми, че най-строг е режимът за музикантите в метростанциите – на тях им трябвало не едно разрешително, а две и нямало как да ги пуснат да свирят без тях. Добавя, че стане ли 10 часа вечерта, трябва да престанеш да свириш, дори да имаш разрешително.

На „Витошка“ се запознавам с Никола. Той свири рок на китара, която е свързал с едно портативно усилвателче. От Варна е, живее в София от две години. Питам го защо свири на улицата.

Искам да си вадя хляба с нещо, което обичам. От 15 години свиря на китара. Много исках да отида в музикалното училище, но майка ми беше против.

Натъквам се и на Исус Ангелов.

Той ме помни след запознанството ни преди 11 години на същото място и ме пита още ли свиря на бас. Не, отговарям, обаче съм се върнала към темата за уличните музиканти и искам да взема интервю от него. Исус ме поздравява за идеята и казва, че ще е на мое разположение след половин час на любимото си място – до статуята на Алеко.

Трийсетина минути по-късно се виждаме на уреченото място. Научавам, че Исус има разрешително. Интересувам се какъв е бил редът да си го извади. 

Отивам в общината и свиря пред една комисия, която преценява колко съм добър.

Художествена комисия ли, питам. Отговаря утвърдително. Интересно – нито в наредбата, нито в кметската заповед има информация за художествена комисия.

Разбираемо е, че такава комисия ще даде зелена светлина на Исус – той е може би най-известният музикант в София, ако не и в България, който свири преди всичко на улицата (за разлика от него, Янко Бръснаря става известен с групите си и доста след това започва да свири по софийските и поморийските улици). Участвал е в много концерти, свирил е и в зала 1 на НДК и е единственият самоук музикант, носител на наградата за млади таланти на Фондация „Стоян Камбарев“, която получава през 2025 г.

Исус няма усилвател, защото не му трябва – акордеонът е акустичен инструмент. „Знаеш ли, че човек няма право да свири повече от два часа на едно място?“, обръща ми внимание той, и отбелязва: 

Ако всички спазваха правилата, щеше да е много по-добре!

Решава, че иска да го снимам на видео: „Ще ти изсвиря „Усещане за жена“!“

Изряден уличен музикант – възможно ли е това?

Да обобщим. Един уличен музикант в София трябва, освен да си извади разрешително, да няма усилвател, да се мести на всеки два часа и да не събира никакви пари. Не спазва ли някое от тези изисквания, плюс още куп правила, за някои от които няма лесен начин да научи, от гледна точка на Общината той е просто нарушител на обществения ред.

Дори всички останали условия да са изпълнени, упражняването на попрището без пари изглежда невероятно, дори да си Исус. Шапката или калъфът на музикалния инструмент, където се събират монети, е неразделна част от представата за уличните музиканти. Защото уличното музикантство е труд, а трудът се възнаграждава. Не че е изключено някой да излезе да посвири на хората просто за удоволствие или за да покаже уменията си, но е малко вероятно да го върши безвъзмездно за дълъг период.

Уличните музиканти обаче не са просто нарушители.

Сред тях има такива, които обогатяват градската среда с изкуството си. Освен Исус Ангелов, който става знаменитост, от улицата започва музикалната кариера и на Никола Симеонов – вокалист на популярната група Cool Den. През 2023 г. той организира първия в София фестивал за улична музика.

От улиците на Кьолн започва кариерата и на една от най-известните съвременни германски групи – AnnenMayKantereit. За няколко години тя събира толкова почитатели, че концертите ѝ пълнят стадиони.

Както казва Янко Бръснаря, „улицата е най-трудната сцена“. Единайсет години след като полицаите го гонеха от „Витошка“, свиренето на улицата все още не е съвсем уредено, макар да има известен напредък. Например на музикантите вече не се казва масово, че трябва да са с увреждане, за да получат разрешение. А предложението на Янко за „музикална полиция“ е в известен смисъл осъществено – под формата на художествената комисия, за която споменава Исус.

Уличната музика си прилича с графитите по това, че е трудно да бъде изцяло легална. Както графитите често биват свеждани до вандализъм, така и някои смятат уличните музиканти за нарушители на обществения ред, а песните им – за дразнещ шум. Такава е съдбата на уличното изкуство. Без него обаче градовете биха загубили част от духа си.