Мария от „Махала“ и нейното усещане за общност

Това е история за пътя, който изминава една идея, споделена между приятели, за да се превърне в независимо арт пространство. Точно така преди две години и половина в София се появява книжарница „Махала“ , вкоренява се в града и променя хората, попаднали в обсега ѝ. Градска, светла и висока (в буквалния и метафоричния смисъл), тя заявява вкус – литературен, музикален, естетически. „Махала“ е концептуална независима книжарница, която предлага художествена литература и ценни издания на няколко езика. За изкушения читател обаче е ясно, че подбраните автори са имена, които формират микрообщества от почитатели по цял свят.

Предлагаме книги, които харесваме. Неща, към които не бих посегнала, не бих предложила и на никой друг,

споделя Мария Енчева и това вероятно е най-честният подход. Методология, която легитимира и овластява доверието. На екипа – към клиентите, но и на почитателите на независимата книжарница – към вкуса на собствениците, които селектират книгите, списанията, албумите и събитията си.

Съдружници в начинанието са Йордан Жечев (журналист, общественик и предприемач в различни бизнеси, свързани с изкуството и вкуса към живота) и Мария Енчева (една от иконичните ни съвременни преводачки, основно от нидерландски език).

С Йордан се запознахме чрез общ приятел и малко така, на шега, веднъж той ми подхвърли: абе, дай да си отворим книжарница. А като си наумиш нещо, започваш да ровиш в сайтовете. Тръгнахме да търсим помещение под наем, но все още като на игра, докато не попаднахме на това място. А иначе хората често мислят, че винаги съм мечтала да имам книжарница, макар до този разговор с Йордан да не си бях представяла изобщо, че ще правя нещо различно от преводите.

Като дете Мария Енчева всъщност е искала да кара камион – тир, голям и трансграничен. Може би защото, както самата тя твърди, много обича да шофира, но вероятно и заради свободата... Впрочем днес тя отново пресича граници и създава мостове – между езици, култури и човеци. Страстта си към пътя подхранва с кемпера, с който със съпруга ѝ пътешестват при всеки удобен случай. Нарича пътуването вид медитация. А после се засмива, че ѝ харесва заради

монотонността на шофирането и защото все пак е някаква власт – ти си големият, с когото всички се съобразяват.

Връщаме се към необятната тема за превода.

Не съм си представяла, че ще се занимавам с превод, просто исках да уча езици.

Мария Енчева става преводач на художествена литература, след като завършва германистика в Софийския университет. Мечтае за норвежки, но още по време на следването си започва да изучава нидерландски и този език впоследствие става основният, от който превежда. И то благодарение на чудновата история.

Тя винаги е обичала да чете книги, но веднъж попада на една, която много иска да сподели с приятели – става въпрос за „Отива една жена при лекаря“ на Рей Клуун. „Така че запретнах ръкави и я преведох“, започва Мария. А после дълго се опитва да открие издател. Впоследствие научава, че правата на български вече са купени от издателство „Жанет 45“, а Манол Пейков търси преводач от нидерландски. Когато най-после издател и преводач се срещат и книгата е публикувана, започват буккросинг кампания с обществена значимост. През 2012 г. книгата може да бъде заявена на фейсбук страницата на кампанията срещу рака на гърдата, пристига с уникален код, читателят се регистрира и може да отиде на профилактичен преглед в специално обозначени кабинети – а после да предаде екземпляра от „Отива една жена при лекаря“ на свои приятели. Книгата, написана заради личната история на Рей Клуун, който губи съпругата си от рак на гърдата, вероятно спасява хора.

Животът е непредвидим, невинаги става каквото очакваш, и понякога малките решения, които вземаш, могат да сменят посоката ти. Подарих книгата на всичките си приятели, но аз не съм отваряла повече този превод и мисля, че по принцип това е част от моето притеснение – не чета готовите книги.

Мария споделя, че е човек, който се съмнява, но вероятно знае, че липсата на категоричност често е плод на широтата, с която мислим света.

Мария Енчева е фина и крехка като присъствие, а теменужените ѝ очи излъчват сила. Силата на свободолюбивия дух, на търсещия човек, който не се бои да споделя с другите – и така да преумножава натрупаното. Защото културата е натрупвания, но и жажда, любопитство към света в различните му проявления. Още повече за един преводач.

Истината е, че българският език ми е много важен и затова се опитвам да чета много на него. На нидерландски чета по-скоро за да откривам нови автори.

Това, което остава неизвестно за читателите, е процесът на изследване и предаване на авторовите намерения, многократното завръщане към отделни части от романа, върху който работи преводачът. А Мария признава, че се случва книгите да я лекуват.

Понякога в ролята си на книжар прави списъци от книги за приятели, които имат „нужда от малко свежа кръв“. Разбира се, съобразява се с техния читателски вкус. Две от последните книги, които е препоръчала, са „Вратата“ на Магда Сабо и „Соленоид“ на Картареску. Когато избира книга за себе си, гледа издателството:

Има български издателства, които не правят компромиси.

Другият ѝ ориентир е преводачът – има такива, които не биха се захванали с литература, лишена от стойност.

Да селектираш книги и събития за книжарница обаче е съвсем друг вид работа и Мария и Йордан се ръководят също и от вкуса на хората, които харесват. В книжарницата питат клиентите и приятелите си за издания, които са им направили впечатление.

Независими пространства като „Махала“ всъщност имат щастливата съдба и мисия да изграждат вкус.

Процесът с предпоставянето на очаквания е двупосочен и в комерсиалния ни свят често се приема, че пазарът, търсенето, леснината за купувача предопределят предлагането. Опасността при този подход обаче е в мекото усещане за наклон, отговарящ на все по-занижени очаквания и вероятно формиращ такива. Арт пространство, което отстоява концепцията си, завихря около себе си аудитория, очакваща да бъде предизвикана – визуално, естетически и ментално. „Махала“ подбира книги, които не могат да минат за бърза литература, поддържа усещането за общество, което в защитената „стая“ зад витрините, край голямата маса, да се чувства в безопасност. И това също е част от трудността да управляваш книжарница, „да я поддържаш жива“, както казва Мария.

Важна част от ритъма на книжарницата „На Бенковски срещу улица Екзарх Йосиф“ е селектирането на специални събития – литературни и киноразговори, малки музикални вечери, обществени дебати, представяне на автори. И разбира се, култовата „Четвъртъчна поезия“, която под формата на абонамент представя стихотворения с гласа на Йордан Жечев (за отбрано и нарастващо общество от ценители).

Начинът, по който функционират обществените пространства в повечето големи европейски градове, често е свързан точно с търсената близост до книгите. Обичайно това са библиотеки или култови арт книжарници – места, в които концептуалният подход среща и надгражда архитектурата, а историята им често обхваща едно-две столетия и е част от иконичния им статут. Достатъчно е да напомним за парижката книжарница Shakespeare & Company, която предлага на писатели, артисти и интелектуалци възможност да преспят сред книгите на малки легла, които денем се използват като канапета. Подобни места често са в ролята на културни хъбове, където се организират литературни и музикални вечери, изложби, различни срещи. По подобен начин програмата на „Махала“ съвместява традиционното вече четене на поезия с вечери с тематични разговори или с прожекции на авторско кино.

Буквално дни преди разговора ни Мария Енчева за пореден път беше в Амстердам, където обича да работи в Обществената библиотека, намираща се точно на пристанището:

огромна и светла, цялата в стъкло и срещу корабите в морето – това наистина е място, направено с размах, място, на което се чувстваш приет, у дома си и можеш да останеш колкото време ти е нужно. Това усещане се надявам, че сме пресъздали и ние.

Казва още, че с годините Амстердам се е превърнал в някакъв смисъл в неин дом. Дом, в който се озовава без двете си пораснали вече деца, без съпруга и работата си. Там може да бъде нещо различно и по дълбоко личен начин – себе си.

Такава, каквато искам да бъда, да не се налага да гледам часовник, да робувам на график, абсолютната свобода, която дори не си представям, че мога да изживея в ежедневието.

Едновременно с това Мария Енчева осъзнава, че отделянето за кратко дава на нейните момчета самостоятелност, но и възможността да поемат отговорност – за битовото, а и за живота на двете котки: „подобно отсъствие е доста възпитателно за всички ни“. Споделя, че през различните възрасти на децата си по различен начин се е учила да бъде родител, че това е непрекъснат процес. Най-важно за нея е да запазят емоционалната връзка помежду си – затова се опитва да слуша тяхната музика или да гледа и чете хорърите, които харесват.

А сега, когато разполага с малко повече време, се е записала на курс по италиански. Пребивавайки в различните езици, Мария с разбиране приема шегата, че говори български, немски, английски, нидерландски и учи езика на тийнейджърите. Именно защото

езиците на различните поколения са културен код. И за един преводач това е част от работата му.

Колкото до превода, винаги се опитвам да се поставя на мястото на читателя. За мен това е водещото. В момента превеждам детски книги – наредила съм ги три подред. И когато успея да ги подкупя с нещо, момчетата ми се връзват и четем заедно. Аз им чета на глас, а те ми подсказват кое не звучи по детски, кое едно дете не би изрекло, не би разбрало...

Мария Енчева смята, че е особено важно

да четем извън себе си. Защото книгите учат на емпатия – да влезем в друг живот, в нечия друга глава, да си представим проблемите на други хора.

Това е, което очаква книгите да дадат и на синовете ѝ.

За финал се връщаме в „Махала“ – мястото, което концентрира усилията ѝ да създава смисъл по своя тих, ненатрапчив, светъл маниер. В сърцето на книжарницата има дълга маса, на която са изложени различни издания, но точно там посетителите могат да седнат с чаша чай или хубаво вино и да разглеждат книгите спокойно, преди да решат какво да изберат. Именно там са и най-съкровените моменти на свързаност, които Мария казва, че споделя в работата си.

Да се подпрем на масата десет, дванайсет човека и да гледаме заедно филм. Когато много души правим едно и също нещо, това е усещането за общност.

Независимата книжарница „Махала“ всъщност променя Мария Енчева:

Преобърна живота ми на 180 градуса. Не бях си представяла дори, че ще бъда човекът, който съм днес. Знаеш ли защо? Защото допреди масата ужасно се страхувах от хората, ненавиждах всяко общуване лице в лице. А тази маса, която се намести в живота ми преди две години и половина, ме накара да се изправя пред всякакви хора. И да открия, че човеците всъщност не са толкова страшни. Че хората дори са добри, страхотни събеседници, пълни с истории, добронамерени. И всъщност около масата срещнах приятели. Може би това е най-голямата промяна в живота ми. Не спечелих пари, но спечелих приятели.

Хората, които тихо и кротко променят средата, в която живеят, формират общности и задават посоки, в които има смисъл да тръгнем заедно. Тук ви срещаме с тях. Това са „Тези хора“.