Номинираният за победител на изборите Румен Радев започна да спада още преди да е победил на 19 април. 

Поне това показват данните на социологическата агенция „Маркет Линкс“ тази седмица, които дават преднина в рамките на статистическата грешка от 3% на Радев и „Прогресивна България“ пред ГЕРБ–СДС. Резултатът изглежда така: 21,1% срещу 18,6%.

Преди месец същата агенция му даде 25,6%, а след това „Алфа Рисърч“ го изстреля на 32,6%, докато ГЕРБ отстоеше на разстояние почти една партия със своите 19,7%.

Отечество любезно, аз ще те спася!
Точно преди 40 години Тина Търнър изпя We don’t need another hero. Колко продължения на реалност а ла „Лудия Макс“ са ни необходими, за да спрем да повтаряме същата грешка? Емилия Милчева за новия спасител, задаващ се на хоризонта, и за останалите месии, които играят като за последно десет.

Еуфорията от появата на новия спасител изпарява ли се, заземява ли се, или има нужда от презареждане? Румен Радев все така прилича на президент, прекъснал предсрочно мандата си, но не и на политик, решен да докаже на българските граждани, че си струва да се гласува за него. На „Дондуков“ 2 той нямаше конкуренция. Ролята му не изискваше да се включва по злободневни теми и слоганите от типа „Битка с олигархията!“ минаваха за позиция, без да се налага да бъдат политика. 

Но вън от Президентството въпросите вече са: кои водят битката, как я водят, с кого точно. А Радев още не може да смени костюма на президент, както Симеон Сакскобургготски докрая си остана Царя – нито със, нито без корона.

Има време за висок резултат. Също и за по-нисък

До изборите има месец и Радев би могъл да повиши резултата си. Зависи колко ще е смел в програмата и в публичните си изяви. Пряк дебат с Борисов ще е особено интересен, но залозите ще са в полза на обиграния и речовит лидер на ГЕРБ, който има вроден талант за политическо шоу. Радев след две минути слушане доскучава.

Програмата на „Прогресивна България“, от която на 19 март бяха представени два приоритета

демонтаж на олигархичния модел и ускорено икономическо развитие на страната, –

е микс от всички добри намерения, заявени и написани в някоя институционална стратегия, плюс няколко нови идеи, като разработването на изкуствен интелект срещу корупцията в обществените поръчки. На тази иновация се разчита да блокира съмнителни търгове, да информира медиите и да сезира компетентните органи за тях.

Останалото е дежавю. И подобно на други предишни програми, „Прогресивна България“ остава на ниво общи цели, без да е ясен инструментариумът за постигането им. Радикално нов модел не се предлага. Но Радев поне недвусмислено посочи към какво се стреми: квалифицирано мнозинство от 160 депутати около „Прогресивна България“, което да смени състава на Висшия съдебен съвет и да бъде избран нов главен прокурор. 

Знаете обаче, че това може и да не се случи. Зависи от математиката в Народното събрание, зависи от силите, които движат присъстващите в него. Няма да останем заложник на евентуален политически блокаж, а ще продължим да работим паралелно – за реформиране на службите и МВР, за разкриване и пресичане на корупционни схеми, за събиране на годни за съда доказателства, защото все някога ще им дойде времето. За още по-интензивна работа с нашите партньорски служби и правителства, така че да установяваме активи, банкови сметки, имоти на български граждани зад граница с незаконен произход.

От ключово значение е математиката, защото тя ще определи колко коалиционни партньори ще са му необходими и кои. Дали ще са двама, или трима? „Прогресивна България“, ПП–ДБ и БСП – Обединена левица (ако прескочи 4-те процента) или „Прогресивна България“ и ГЕРБ–СДС (и Пеевски през задния вход) – никой не затваря вратата за Радев и Радев не затваря вратата за никого. 

Мълчанието на Радев струва злато
Наблюдаваме феномена „Румен Радев на Шрьодингер“. Докато мълчи, той едновременно е срещу корупцията и мафията в правосъдието, за диалог с Русия, против еврото, за ЕС... Това ще свърши с обявяването на партийните му листи. И после? Коментар от Емилия Милчева.

Още кандидати за протестен вот

Докато Радев разгръща настъплението си, а дръжките на томахавките, заровени от ПП и ДБ покрай реденето на листите им, още стърчат, на терена се нареждат и други кандидати за протестния вот. 

Сред тях е Антикорупционният блок, обединяващ четири формации. Едната е „Единение“, чийто лидер Иван Христанов беше заместник-министър на земеделието в правителството на Кирил Петков (ПП), а сега е служебен министър на земеделието в кабинета на Андрей Гюров. Там е и „Ние идваме“ на някогашното острие на БСП Мая Манолова, бивша омбудсманка. Другата партия е Зелено движение, което беше в „Демократична България“ до 2024 г. В Антикорупционния блок влиза и „Средна европейска класа“ (СЕК) на бургаския предприемач Константин Бачийски. Кирил Петков и Асен Василев използваха регистрацията на СЕК, както и на партия ВОЛТ, за да се явят като коалиция на изборите през 2021 г., защото още не бяха учредили партията си „Продължаваме промяната“.

Появи се и „Сияние“ – гражданско движение, регистрирано от Николай Попов, бащата на убитата на пътя 12-годишна Сияна. То има подкрепата на организацията „Ангели на пътя“, която обединява близки и роднини на жертви на войната по пътищата, а бързото събиране на подписи показа и по-широка подкрепа. Само за няколко часа бяха събрани над 6500 подписа.

Чашата преля и повече няма да се молим на никого. Ще направим така, че ние да променяме, а не да чакаме промяна, която не идва никога. Не за власт, а за живот. За справедливост. Последвайте ме.

Николай Попов

За да влезе в парламента, Попов е в съдружие със същата тази партия ВОЛТ на Настимир Ананиев, мандатоносител на „Продължаваме промяната“. ПП и ВОЛТ се разделиха преди изборите през октомври 2024 г. Ананиев, който за пореден път прелита към нова формация, е известен и като човека, патентовал марката „Реформаторски блок“ през 2014 г.

За следващите избори пък се формира партия „Ускорение“, също от политици, преминали през други партии. Нейни създатели са служебният министър на енергетиката и кмет на столичния район „Средец“ Трайчо Трайков и бившият депутат и бивш лидер на Зелено движение, който днес е кандидат за депутат от ПП–ДБ Владислав Панев.

Със или без утре – ние решаваме
Ще има ли достатъчно гориво в гражданската енергия, заляла площадите, за да просветли бъдещето и то да бъде „отворено“ за всички, а не да се реализира като поредното празно обещание? От Емилия Милчева.

Листи с медалисти

Тази седмица „Прогресивна България“ прикова вниманието върху себе си с листите си, в които има известни спортисти, като волейболната звезда Владимир Николов, олимпийската шампионка по карате Ивет Горанова, плувеца Петър Стойчев, гимнастика Йордан Йовчев. Какво изниква в умовете ни, когато чуем име на успял спортист, донесъл медали и слава на България? Националното знаме и химнът, който пее просълзен на стълбицата. Няма по-силен патриотичен символ, далеч по-добър от кресливите възгласи на „Възраждане“ за лева.

На фона на листите на системните партии, пълни предимно с партократи на избираеми места, Радев изненадва. Макар че и при него има стари муцуни – бивши министри от служебните му кабинети, символ на периода, в който осигуряваха политическа стабилност, също и хора, преминали през други партии, бивши военни и представители на местната власт. 

Успелите спортисти са национално известни лица и не е необходимо време за изграждане на политически образ. Затова се използват като електорален магнит, особено от формации, които искат бързо да мобилизират подкрепа.

Освен това нямат изградена политическа мрежа и зависят от този, който ги е издигнал. 

Хората ги свързват с успех, медали, гордост. За разлика от повечето професионални политици, те биват възприемани като личности, успели с честен труд, не с връзки или политически комбинации, а и се предполага, че са дисциплинирани. За общество, в което доверието в политиците е ниско, това е голямо предимство. 

С първите си телевизионни участия като политици обаче някои от тях предизвикаха присмех. Владо Николов, чиито „лични убеждения са много десни“, повлече крак по БНТ.

Не трябва да делим на Изток и на Запад. Ние сме Европа. Искам България да има мнение накъде да поеме Европа, а не да правим каквото каже Меркел [канцлерка на Германия до 2021 г. – б.а.]. 

Друг, като Петър Стойчев, водач на листата в Смолян, мотивира по bTV избора на Радев така: 

Всеки един от нас е победител и е минал през много трудности, за да защити името си и честта на родината.

Листите на останалите формации са израз на стремежа да се осигурят избираеми места на партийното ръководство, тъй като с появата на Радев всички губят депутати, а някои ще останат и пред вратите на 52-рия парламент. Корекциите не са особено значими, но две промени произведоха шум – санкционираният за корупция по „Магнитски“ Владислав Горанов поведе листата на ГЕРБ–СДС във Варна, а настоящият депутат от ПП–ДБ Явор Божанков изпадна от листите на коалицията. Очевидно Бойко Борисов залага на познати лица и управленски опит вместо на нови фигури. За публичния образ и антикорупционната легитимност не се тревожи особено, нито за санкциите по „Магнитски“, които, изглежда, че безпокоят единствено санкционираните – пречат им на бизнеса. 

Отпадането на Божанков, също и на Даниел Лорер, беше поставено като условие от лидера на ПП Асен Василев през януари. Божанков е от гражданската квота и му беше поискана оставката като депутат, а Лорер беше изключен от ПП, след като двамата отказаха да гласуват заедно с „Възраждане“ кандидатурата на Силви Кирилов от „Има такъв народ“ за шеф на парламента. 

Предизборната кампания ще мине бързо и се очертава да е ожесточена предвид битката между първия и втория („Прогресивна България“ и ГЕРБ–СДС), както и между третия и четвъртия (ПП–ДБ и ДПС). Големият въпрос сега е каква коалиция очаква България и как ще се нарича следващият главен прокурор. 

Внимание, Румен Радев възлиза на лоста. 

„Тоест“ се издържа от читателски дарения

Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.

Подкрепете ни