Когато па-, когато паднеее…

Мнозина от хората, дошли на протест в центъра на София на 26 ноември, не са чели „Фермата на животните“ (1945) на Оруел, нито са слушали Animals (1977) на Pink Floyd. Те принадлежат към друго поколение, не са бейбибумъри, но със сигурност също не искат тиранични алчни прасета (един от подвидовете на човешката раса според концепцията на Роджър Уотърс за този албум) да управляват България. Затова бяха на площад „Независимост“ и носеха плакати с надпис: „България не е на прасетата“.

Бумърите също не бяхме малко на този площад, превърнат в терен на гражданско недоволство в ΧΧI век, обграден от масивните тежки сгради на един брутален режим, останал в историята. 

Неговите прасета обаче още са тук. 

В Animals огромно прасе лети над фабриката на Battersea Power Station като символ на обсебващата и безотговорна власт, автократизма и алчността. „Летящото прасе стана символ на протест – както пише ΒΒC. – Kато символ намеква за всичко – от антиестаблишмънт протести до оруелска дистопия [...]“

 Една българска версия на пинкфлойдския Αlgie летя и над площад „Независимост“ с надпис „Ненаситно прасе“. 

За българските граждани прасето е разбираем символ. Лакомията на властта явно прозира в бюджета за 2026-та, предизвикал протеста. Неотстъпчивостта, с която мнозинството на ГЕРБ–СДС, ДПС – Ново начало, БСП и „Има такъв народ“ отрязваше всяко разумно предложение и опит за диалог, допълнително нагнети напрежението. Бизнес, синдикати, опозиция, финансови анализатори, а тези дни и Европейската комисия критикуваха проектобюджета, който изземва от бизнеса, преразпределя в полза на репресивен апарат, магистрати и чиновници и захранва с милиарди непрозрачни държавни образувания, като Българската банка за развитие и Българския енергиен холдинг. Накратко: законов обир на средната класа. 

Нищо не спря хода на марш на този бюджет: нито безпрецедентната липса на одобрение от Националната комисия за тристранно сътрудничество; нито призивите да се спре главоломното нарастване на публичния дълг; нито фантасмагориите с нереално завишените приходи и счетоводните трикове да се сгъне дефицитът до около 3%. 

Още по-малко да се постави началото на реформи – например категориите държавни служители, в това число полицаите, които не плащат осигуровки, да започнат да го правят. За 2025 г. разходите за пенсии са 21,8 млрд. лв., а директният трансфер от държавния бюджет е 11,8 млрд. лв. – по-голям от приходите от осигуровки. 

Увеличените с над 10% за догодина осигуровки няма да напълнят касичката за пенсии, тъй като част от осигуряващите се ще минат в сивия сектор. 

Нито приходите от данък дивидент, предвиден да нарасне двойно – от 5 на 10%, ще компенсират големия дял на сивата икономика (33–34%).

През цялото време управляващите внушаваха, че това е единственият възможен бюджет, че хубавият ще е догодина. И точно когато се навлезе във фазата на окончателно приемане, Бойко Борисов дръпна аварийната спирачка. На сутринта след протеста на 26 ноември той съобщи пред журналисти, че е разпоредил бюджетът да се изтегли. 

Събрах подкрепящите партии и „домсъвета“, премиера и финансовия министър като мандатоносител и им казах този бюджет да се изтегли – или да се намери законова форма, защото е приет на първо четене. Докато диалогът не се възстанови… Десетилетия наред съм работил винаги в диалог с Тристранката.

Новината свари неподготвен стълба на управлението Делян Пеевски, който се окопити два часа по-късно, за да контраатакува, че и той можел да блокира парламента със своите симпатизанти. Колко му е. Ще ги качат на автобуси, ще ги докарат пред парламента, ще им дадат плакати в ръцете и ще стоят. Чист криндж.

Даже назначените и протежирани от него в съдебната и изпълнителната власт не биха излезли доброволно в подкрепа на покровителя си.

Номерът на Борисов

Не е тайна обаче, че гражданското недоволство плаши Борисов. Само допреди дни той обясняваше как протестите били, за да не се приеме първият бюджет в евро, и нямало нищо лошо да се протестира. След протеста се опита да влезе в кожата на стария Борисов – Генерала, Бате Бойко, познавача на народната социология, който не е „пешка на Пеевски“, както го изкарват от „Да, България“. И дори един човек да протестира, се опитва да чуе какво казва. 

От сутрешното изявление на Борисов изминаха повече от 24 часа и освен че „диалогът е възстановен“, съвсем не е ясно какво става с бюджета. На запитване на ClubZ от Министерския съвет са отговорили, че процедурата по приемане е отложена:

Отлагаме бюджетната процедура по приемането на проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г. и бюджетите на ДОО и НЗОК до провеждане на диалог със социалните партньори (синдикати и работодатели). Целта е постигане на съгласие по основните параметри на бюджета.

Не е ясно кои са параметрите. Едва ли обаче ще се намалят разходите за увеличените възнаграждения на полицаите, чиновниците, магистратите. БСП се осмели да заплаши с оттегляне от коалицията, ако бъдат пипнати социалните политики – това била червената им линия:

Компромиси с доходите, семействата, пенсиите, здравето, състоянието на общините не може да има. Ако няма възможност да изпълним тези ангажименти и да продължим заложените социални политики, БСП – Обединена левица ще преосмисли своето участие в управлението.

Впрочем в бюджета за 2026 г. са предвидени 920 млн. евро, с които да се разплащат започнати вече проекти на общините – двойно повече от заложените тази година. Тези средства се управляват от МРРБ, оглавявано от кадъра на БСП Иван Иванов. А вчера вицепремиерът и лидер на БСП Атанас Зафиров бе заснет на влизане в най-големия кабинет в сградата на парламента – 222, някога ползван от бившия Първи – Тодор Живков, а днес обитаван от Пеевски. 

Червената линия може да му е начертана там. Председателят на ДПС – Ново начало също гарантира, че всички социални политики ще бъдат запазени.

На този фон дългото затишие откъм ИТН прави впечатление. Поведението им е обяснимо – нямат интерес да бъдат видими в конфликт, който не контролират, и затова просто гласуват заедно с останалите от коалицията. А и министърът на културата от тяхната квота Мариан Бачев бе замесен в гей скандал.

Може ли да падне тази власт?

Разбира се, маньовърът на Борисов може да е най-обикновен трик за сваляне на напрежението и за разреждането му в близките седмици – става студено, идват коледните празници... Ако управляващите се откажат от вдигане на осигуровките или от увеличения данък дивидент, могат да спечелят благоразположението на бизнеса и да си стиснат ръцете. После в парламента ще използват аргумента, че вече са постигнали съгласие, и така ще парират възраженията на опозицията.

Малко вероятно е Министерството на финансите да успее да прекрои бюджета така, че да е реформаторски, с дългосрочни политики и устойчиви публични финанси. Независимо че Борисов допусна влизането в еврозоната да е с със стария бюджет – законът изисква да се харчи 1/12 от него месечно и да се спазва правилото, че разходите са само на база събраните приходи от различни източници. 

По-смелата хипотеза е, ако управляващата коалиция се разцепи заради бюджета и ГЕРБ–СДС реши да се оттегли с цел да предизвика предсрочни парламентарни избори догодина. 

Слабостите на тази власт ясно проличават – липса на стратегическа визия, свръхзависимост от силовото Ново начало в коалицията, а към тях вече се прибавя и страхът от уличното недоволство.

В този смисъл номерът на Борисов може да се окаже не жест на „диалогичност“, а първа стъпка към безопасно отстъпление – да излезе от коалицията като „разумния“, за да отиде на избори в по-добра форма, отколкото ще бъде след няколко месеца. Протестът на 26 ноември недвусмислено му показа, че е излязъл извън границите на политическите кръгове, а той умее да разчита тези знаци. 

Гражданите излязоха не само срещу бюджета за 2026 г., а срещу опитите да бъдат третирани като статисти в собствената си държава – без право на глас, без участие в решенията и без гаранция, че утре правилата няма да се променят пак, пак и пак, стига Пеевски да разпореди. 

Така че въпросът не е дали властта може да падне, а как ще изглежда самото падане. 

България няма да е на прасетата.