Истинският живот на женското либидо

Когато бях на 15, бях убедена, че секс правят само младите и красивите. Не искате да ви разказвам какво си представях под „млади и красиви“, или може би по-точно е да кажа, че аз не искам да ви разказвам. Но за ориентир ще дам, че майка ми тогава беше на 35 и естествено, това беше възрастта, на която в очите ми хората вече бяха „възрастни“. 

От настоящата си гледна точка на „възрастна“ виждам, че някои жени живеят с това убеждение цял живот – че женствеността, „женскостта“, сексапилът са някакви категории със строги и доста ограничаващи параметри и за да бъдеш жена, трябва да се вместваш в изискванията. 

За всеобщ късмет това просто не е вярно. 

Be a lady, they said

„Аз не правя секс с мъжа си и с мъже изобщо“, „Правих най-много и най-хубав секс след 40 г.“, „Сексът за мен е мозъчна дейност“, „Истински спад в желанието ми имаше около раждането на децата ми“, „Правя секс само на тъмно“, „Научих много за себе си точно заради секса“... 

Попитах група жени какво е да сме „секси“ в собствените си очи, как живеем с телата си, променящи се и несъвършени, свикнали ли сме да имаме сексуални потребности и предпочитания, къде се намира сексът в жизненото пространство на жените и нужна ли им е оценката на партньор(ка), за да преживеят себе си? 

Oтговорите в голяма степен потвърдиха представите ми. Сексуалността на жените не е статична и се променя с възрастта, опита и личните обстоятелства, което прави темата многопластова и индивидуална. Да си „женствена“ или „секси“ също не е едно нещо – не е свързано с размерите на тялото, вида му или дори с възрастта. Няма „женска енергия“, или поне няма граници, които да затварят значението на това понятие. 

И все пак в дискусията ясно изплува изводът, че спокойствието да си такава, каквато си – с големи или малки гърди, руса или брюнетка, слаба или пухкава, стеснителна или с голям сексуален апетит – е ключов елемент в способността ни да водим здрав и удовлетворяващ сексуален живот. 

Цял живот.

Хормони и други обстоятелства

Сексуалността на жените е резултат от сложна взаимовръзка между физиологични процеси, които се променят през различните етапи на живота. Разбирането на тези фактори е ключово за осигуряване на здравословен и удовлетворяващ сексуален живот, но липсата на системно здравно образование и културните табута често водят до точно обратното. „Твърде консервативното ми възпитание създаде у мен усещане, че е нещо нередно да искам секс или пък да го правя“, разказва 47-годишна жена. Друга споделя: „Интересът към всичко, свързано със секс и опознаване на собственото тяло и какво му харесва, започна много рано. Всичко това – забулено в табу, притеснение, срам и чувство за нередност и нужда от криене, защото у нас не се говореше за такива работи.“

Всъщност сексът е нещо напълно естествено и при добро познаване на тялото и грижа за себе си той може да остане част от живота ни до много по-късна възраст, отколкото сме склонни да си представяме в младежките си години. 

Хормоните играят ключова роля в модулирането на сексуалното желание и възбудата. Най-влиятелните хормони в този контекст са естроген, тестостерон и прогестерон. Естрогенът е основно отговорен за развитието на женските полови характеристики и влияе върху гениталните тъкани, увеличавайки притока на кръв към гениталната област, което може да подобри чувствителността и овлажняването. Нивата на естроген са различни през менструалния цикъл, достигайки пик по време на овулация, което често води до повишено сексуално желание. Тестостеронът, макар че често се свързва с мъжкото сексуално желание, играе важна роля и в женската сексуална възбуда. Въпреки че жените имат по-ниски нива на тестостерон, той влияе върху либидото, възбудата и оргазмения капацитет. По-високите нива на тестостерон са свързани с повишено сексуално желание и при жените. Прогестеронът, от друга страна, би могъл да потиска сексуалното желание и възбудата при много жени, което води до намаляване на либидото. 

Сексуалното желание при жените се регулира и от определени невротрансмитери, които влияят на центровете на мозъка, отговарящи за сексуалността. Повишената допаминова активност е нужна среда за високо сексуално желание и мотивация. В същото време този невротрансмитер се активира от сексуални мисли и стимули, засилвайки чувството на вълнение и удоволствие. 

Друг важен фактор е серотонинът: въпреки че се свързва с регулирането на настроението, неговият ефект върху сексуалното желание може да бъде сложен. Високите нива на серотонин могат да потиснат сексуалното желание и възбуда, докато по-ниските нива са свързани с повишен сексуален интерес. Третият важен невротрансмитер е окситоцинът. Той е причината да изпитваме удоволствие при докосване, а при достигане на оргазъм тялото ни буквално се къпе в окситоцин. 

Отвъд биохимията в женското тяло протичат и други физиологични процеси, които ни помагат или ни пречат да правим секс.

Сексуална дисфункция

Световната здравна организация определя сексуалното здраве като състояние на физическо, емоционално, психическо и социално благополучие във връзка със сексуалността, а не просто липса на болест, дисфункция или физическа аномалия.

Сексуалната дисфункция при жените обхваща редица състояния, например ниско сексуално желание, затруднено постигане на оргазъм, проблеми с възбудата и болка при проникване. Разпространението на тези проблеми варира в зависимост от фактори като възраст, общо здравословно състояние и психологическа нагласа. Макар в повечето случаи да става дума за решими проблеми, все още има жени, за които те са неотменна част от живота: 

Либидото ми е било ниско през по-голямата част от живота ми, вероятно причините са физиологични, тъй като е имало промени при сериозни хормонални сътресения (например през бременността правех много секс). След травматично раждане постепенно приключих напълно.

Сериозен фактор за смущения в сексуалния живот играе стресът, който може да е свързан с разнообразна палитра от житейски обстоятелства. Понякога съпровожда дори планирани и щастливи събития, каквото е раждането на дете: 

Разпадът в сексуалния ни живот продължи година и четири месеца след раждането на първото бебе, истинското помиряване и прощаване на взаимни грешки отне доста повече време, но се случи. Оттогава сексът става все по-добър,

споделя майка на две вече пораснали деца.

Хроничният стрес и високите нива на хормона на стреса кортизол потискат сексуалното желание. Когато тялото е под стрес, се активира реакцията „бий се или бягай“ и това може да потисне сексуалната възбуда. Повишените нива на кортизол могат да намалят производството на полови хормони, като естроген и тестостерон, което води до по-ниско либидо. 

Но не само. „В тази жега не ми е тема. Не искам никой да ме докосва“, категорична е друга събеседничка. 

Голяма част от тези проблеми възникват с напредването на възрастта, в периодите на перименопаузата и менопаузата, но невинаги предизвикват усещане за дисфункционалност. Една от жените в цитираната възрастова група разказва: 

С времето моето либидо намалява, но осъзнах, че изцяло зависи от месечния цикъл и нищо не може да предизвика у мен интерес в дните преди цикъл. Това е окей, концентрирам възможно най-много секс в първата му половина.

Изследвания сочат, че около 43–44% от жените преживяват някаква форма на сексуална дисфункция в живота си. Макар това да е много висок дял, позитивният му прочит би звучал така: 

Повечето жени могат да имат удовлетворителен секс през целия си активен живот 

Както науката, така и личният опит на жените показва, че възрастта носи своите особености, без да играе ключова роля в женското сексуално здраве.

В периода на съзряването сексуалното желание става по-силно изразено, естрогенът играе доминираща роля, насърчавайки сексуалната възбуда и отзивчивост, докато нивата на тестостерон, макар и по-ниски, отколкото при момчетата, започват да допринасят за либидото. През този период момичетата започват да изпитват сексуално привличане и желание да изследват своята сексуалност. 

Развитието на мозъка също играе роля, като системата за възнаграждение на мозъка става по-чувствителна към сексуални стимули. Тази повишена чувствителност може да доведе до по-силни сексуални импулси и чувства на романтично привличане. Психологическите фактори, включително емоционалната връзка, започват да оформят начина, по който се преживяват тези импулси. 

„Започнах на 15, но до 19 не знаех какво е оргазъм“, но също и „Официален старт на 16 години – нямах търпение да ми дойде менструацията, за да започна. Първите години, докъм 20, имах много силно либидо и готовност да правя секс къде ли не, например в кола, тоалетна на дискотека, зад блока и пр.“, разказват събеседничките ми. „Бях безгрижна и имах по-силно либидо като по-млада, което водеше до какви ли не сексуални приключения“, споделя една от тях, докато друга отсича: „Моногамност – от тийн.“ 

Разбира се, с годините и натрупания опит разбирането на всяка жена за здрав (в смисъл – благосъстоятелен, удовлетворяващ и без патологии) секс се променя. В ранната зряла възраст, обикновено между 20 и 30 години, жените често изпитват най-високите си нива на сексуално желание. Хормоналните нива на естроген и тестостерон достигат пик, а репродуктивната система е напълно зряла. Жените често са в разцвета на плодовитостта си и естественото влечение на тялото към сексуална активност е силно. Желанието за интимност и връзка, водено както от хормонални фактори, така и от емоции, достига своя връх през този период. Сексуалното удовлетворение обикновено е високо, като много жени изследват и научават за своите сексуални предпочитания и желания във връзките си. 

Този теоретичен модел напълно се потвърждава от историите на жените, които споделят: 

Много интересно за мен беше, че след първото вагинално раждане (30 г.) изведнъж бях способна да си заявя нуждите за предварителна стимулация и съответно нивото на задоволеност за мен се вдигна чувствително. Също така и да кажа, че не съм достигнала до оргазъм и имам нужда от още.

Интересно наблюдение е, че мъжът ми съвсем се е променил – когато първоначално ме е привличал, е имал тяло на тийнейджър, гладки бузи и коса. Абсолютно нищо не е същото, все едно различна обвивка, сега е по-секси, вероятно защото го познавам повече – обичам да го гледам гол и как върши неща, също и как говори по работа...

С годините бях по-готова да експериментирам, защото се появи партньор, комуто да се доверя, и защото по-малко ми пукаше за това как изглеждам (което беше основният ми бъг във всички години, в които всъщност съм изглеждала добре). 

Последното признание е на конкретна 50-годишна жена, но обобщава добре множество истории на жени в зряла възраст. „На 45 вече се харесвам и приемам. Колкото повече се харесвам, толкова повече либидото ми изкачва върхове“, споделя друга, а в отговор трета допълва: „Имаше един момент, аз бях на 40, още приспивах дете всяка вечер, беше ковид, не ми се правеше секс и заявих на мъжа ми, че ако си мисли, че цял живот ще правим секс, да си помисли пак. Сега ми се струва абсурдно това. Мисля, че още много секс ни чака.“

И това вероятно е така, ако съдим по историята на друга жена в нашата възрастова група, която дава надежда и за бъдещето:

За мое учудване и радост майка ми на 73 години все още прави секс с приятеля си на 78 години, което ме кара да смятам, че дори и да не става все по-хубав и по-хубав, то очевидно човек може да съхрани удоволствието от секса дори и след определена възраст. 

След менопаузата, обикновено около 50-годишна възраст, яйчниците спират да произвеждат яйцеклетки и нивата на естроген спадат значително. Това намаляване на естрогена води до промени в сексуалната функция, включително вагинална сухота и намалено овлажняване, което може да направи секса неприятен за някои жени. Въпреки тези предизвикателства много жени в постменопауза съобщават, че изпитват възраждане на сексуалното удовлетворение поради по-малко страх от забременяване, по-голям фокус върху емоционалната интимност и подобрена комуникация с партньорите си: 

Винаги ми е било приятно да правя секс, но най-хубавия секс имах след 40, когато като че ли се отпуснах повече и да експериментирам. Имах едни 7–8 години с ужасно много секс в този период.

Какво искат жените

В същото време според изследване мотивацията на жените за секс не се променя драстично с възрастта. Тя е повлияна от предишните им сексуални преживявания, вида връзка, в която участват, и множество фактори, свързани с начина им на живот. Според изследването жените на възраст 31–45 години имат повече мотиви за секс, отколкото жените на възраст 18–30-годишните. 

Основните причини за секс обаче не се различават в целия възрастов диапазон – жените правят секс предимно за да изпитат удоволствие, любов и усещане за свързаност. 

„Анатомия на пола: Жена“ разглежда здравето на жените като неразривна част от обществото, историята и културата. В поредицата изследваме как са се променяли нагласите към женското здраве, как медицината е възприемала специфичните потребности на жените и какви процеси са повлияли на достъпа им до качествени здравни грижи. Вглеждаме се в научните открития, но и в културните митове; в официалните политики, но и в личните истории на жени, борещи се за правото си на здраве и достойнство.