Започвам с едно уточнение. Наясно съм, че някои от читателите (и читателките) са свъсили вежди още при вида на женския род в заглавието на тази статия. Наскоро една журналистка, живееща в немскоезична държава, писа във Facebook, че е време думата президентка да влезе в употреба. Голяма част от коментиращите под поста ѝ (повечето от които жени) изразиха категорично несъгласие с призива ѝ. Една от тях дори сложи повръщащ емотикон след словосъчетанието „главнокомандваща на армията“, защото (смея да предположа основанието за отвращението ѝ) как може армията да се предвожда от някого в женски род?
Най-лесно би било да оправдая използването на думата президентка с вътрешните езикови правила на „Тоест“, по силата на които за назоваването на жени се употребяват думи от женски род, освен в строго определени случаи. При обръщение също се използва съществителното от мъжки род за съответната длъжност („Уважаема госпожо Президент“, а не „уважаема госпожо Президентке“). Това вътрешно езиково правило обаче не е случайно хрумване – то се дължи на убеждението, че ролята на жените в обществото следва да намери място и в езика.
Как (не) се става президентка
Фактът, че за първи път президентската институция в България се оглавява от жена, безспорно е събитие. В същото време Илияна Йотова не е избрана на този пост, а го заема по силата на конституционна процедура, след като досегашният президент Румен Радев го напусна, за да влезе в политиката.
Емилия Милчева
Откакто след 1989 г. президентската институция е въведена в България, неведнъж в битката за нея са се включвали жени. Най-значимите опити са на Меглена Кунева през 2011 г. и на Цецка Цачева през 2016 г. За Кунева дават гласа си 14% от участвалите в изборите, което я класира на трето място след Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин. На първия тур през 2016 г. дотогавашната председателка на парламента Цецка Цачева е втора след Румен Радев – той получава 25,44% от гласовете, а тя – близо 22%. На втория тур обаче разликата между тях става повече от 20 процентни пункта – Радев е подкрепен от 59,37%, а Цачева – от 36,16%.
Тук следва да се отбележи, че макар в количествено отношение резултатът на Цачева да е по-добър от този на Кунева, той беше провал за ГЕРБ.
Защото управляващата по онова време партия на Бойко Борисов предложи за държавен глава личност, на която не само не ѝ беше в стила да вдъхновява избирателите, а и не се радваше на техните симпатии. Така де факто подари победата на Радев.
За разлика от бившата председателка на парламента, чиято кандидатура беше чисто партийна, пет години по-рано Меглена Кунева разчиташе основно на собствената си личност, за да обедини гласоподаватели около себе си. Ето защо в известен смисъл нейното трето място тежи повече от второто на Цачева. За сравнение, през същата 2011 година обединението от партии и коалиции, включващо Съюза на десните сили – СДС, „Обединени земеделци“, Демократическата партия, Движение „Гергьовден“, Съюза на свободните демократи, БДС „Радикали“ и Българския демократичен форум, с общи усилия успява да постигне за кандидата си Румен Христов… 1,95%.
Вицепрезидентската институция, правомощията и жените
Трябва да се признае, че по отношение на равенството на половете вицепрезидентската институция се представя впечатляващо добре. От общо шестима вицепрезиденти на България трима, което ще рече половината, са жени. За сравнение, сред 21 премиери след 1989 г. има само една жена – служебната министър-председателка Ренета Инджова (преди 1989 г. този пост не е бил заеман от жени).
На какво ли се дължи джендър балансът при вицепрезидентите?
Мой бивш колега се шегуваше, че голямата му мечта е да е вицепрезидент. За да получава добра заплата за пет или десет години, без да му се налага да върши почти нищо. Между 6 юли 1993 г., когато Блага Димитрова напуска вицепрезидентския пост поради несъгласие с президента Желю Желев, и 22 януари 1997 г., когато встъпва в длъжност Тодор Кавалджиев, вицепрезидентската институция остава незаета, ала липсата ѝ на практика не се усеща.
Ако слуша човек Илияна Йотова обаче, работата ѝ на този пост е била не само отговорна, а и тежка. През 2022 г. в интервю за БНТ тя споделя:
Всъщност президентът ми възложи много тежки ресори – помилването, даването на българско гражданство, политическото убежище, работата с нашите сънародници зад граница.
Въпросните „тежки ресори“ впрочем почти изцяло се покриват с правомощията, които според Конституцията президентът има право да делегира на заместника си, само че назначаването на някои категории държавни служители се заменя с работа със сънародниците ни зад граница. Това ще рече повече пътувания в чужбина и срещи с български общности, посещаване на събития зад граница, в които участват изявени българи. Колко да е тежка тази работа…
Що се отнася до останалите ресори,
в България правомощието на вицепрезидента да предоставя убежище се характеризира с това, че то като цяло не се упражнява. И надеждите на политически бежанци като например саудитския дисидент Абдулрахман ал-Халиди, затворен близо пет години в Центъра за задържане на чужденци в Бусманци, да се възползват от тази процедура, след като Държавната агенция за бежанците им е отказала легален статут, остават попарени.
В по-голяма степен Йотова е упражнявала друго свое правомощие – например през същата 2022 година, в която дава цитираното по-горе интервю, тя е помилвала 9 души, повечето от които тежко болни. Въпреки многократните призиви да помилва осъдените за корупция (след зрелищно задържане, кампаниен процес и спорни доказателства) Десислава Иванчева и Биляна Петрова, тя изчаква до последния момент – въпреки влошеното им здраве и малкото дете на Иванчева. През 2024 г. Петрова е предсрочно освободена, а настоящата президентка помилва Иванчева 10 месеца преди изтичането на присъдата ѝ. Така хем бившата кметица на „Младост“ излиза на свобода, хем това става възможно по-скоро преди Йотова да се впусне в кандидатпрезидентската надпревара през 2026 г.
Най-упражняваното от Илияна Йотова правомощие безспорно е предоставянето на българско гражданство. Но нали не мислите, че лично тя решава дали заявлението на всеки кандидат за натурализация да бъде одобрено, или не?
Добра новина за жените?
Фактът, че България за първи път има президентка, ще овласти ли по някакъв начин жените? Ще бъдат ли те по-добре представени в обществения живот, ще бъдат ли интересите им по-защитени, ще последва ли вълна от жени, готови да се включат в политиката?
Отговорът на всички тези въпроси е един – не непременно. Важно е как Илияна Йотова ще изиграе картите си, какви послания ще отправя, какви ценности ще отстоява. Да не забравяме, че една друга силна жена в българската политика – бившата председателка на БСП Корнелия Нинова, много повече навреди на правата на жените с агресивната си реторика срещу Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция, отколкото ги овласти. Май най-голямата полза от участието ѝ в политиката беше, че благодарение на нея много хора чуха думите фингъринг, фистинг и трибадизъм. И проявиха интерес да узнаят значението им.
Светла Енчева
По отношение на Истанбулската конвенция впрочем реакциите на настоящата президентка бяха в стил „Ако не ви харесват ценностите ми, имам и други“.
Първоначално тя (както впрочем и партията, която издигна кандидатурата ѝ – БСП) твърдо се застъпваше България да ратифицира документа. И когато това не стана, Йотова изрази разочарованието си по време на форум за правата на жените:
В бурния поток от популистки изказвания най-малко се чу гласът на жертвите, на тези, които страдат от домашно насилие. В деня, в който Конвенцията бе изтеглена от Народното събрание, едно младо момиче в България, в столицата, загуби живота си, зверски пребито от приятеля си […] Ще кажете, че една конвенция не е панацея, и ще бъдете прави, но къде е волята за промяна на законите, къде е волята като хора да се справим с тези чудовищни случаи? Дано с поведението си не сме дали допълнителна сила и увереност на насилниците, че могат да продължават така, защото ще останат безнаказани.
Пред по-широка аудитория обаче – в ефира на bTV – Йотова беше доста по-различна. Тя се съгласи с предложението на БСП да се организира референдум за Истанбулската конвенция, което според нея означава, че документът трябва да се разясни на хората. Тогавашната вицепрезидентка не зададе логичния въпрос: защо гражданите на България да бъдат питани дали на част от тях да се попречи да продължат да бият и убиват жените си?
В крайна сметка гласът на Илияна Йотова в защита на жените заглъхна. Тя предпочете да не се стига до разрив с Румен Радев, както навремето между Блага Димитрова и Желю Желев. И е малко вероятно у нея тепърва да се разгори феминистки плам. Освен ако не говори пак на някой форум за женски права, за да каже това, което аудиторията очаква от нея.
Не е лесно да си жена в българската политика
Напоследък се говори за привличането на нови и млади личности в политиката, за представители на Gen Z в листите. Няма да е зле обаче още отсега да се помисли за стратегии за привличането и задържането на жените сред тях.
Неотдавна една от силните млади жени в политиката – Лена Бориславова, обяви, че ще се посвети на друго поприще. Това стана, след като години наред тя беше обект на слухове, компромати (не само от страна на жълти медии, а дори на БНТ), обидна песен (изпята от Слави Трифонов, председател на парламентарно представена партия), съдебни дела… Като се изключат инсинуациите за сексуалния ѝ живот, някои медии (нарочно не слагам линк) си позволиха да я критикуват и че се връща на работа 9 месеца след раждането на детето си. Обвинение, което няма да чуете да се отправя към мъж.
Преди време пък ми бяха казали за друга млада депутатка (понастоящем бивша) – Илина Мутафчиева от Зелено движение, че била несериозна, защото отсъствала от важно гласуване в парламента. После разбрах причината за „прегрешението ѝ“ – по същото време е раждала детето си.
Няма да е лесно на жените в българската политика, или поне на тези от тях, които действително се опитват да постигнат нещо освен собственото си кариерно израстване. Те ще бъдат мразени, ако са красиви, ако не са достатъчно красиви, ако са завършили „Харвард“ или друг престижен университет, ако имат деца, ако нямат деца…
Да се сложат няколко Gen Z-та в листите за цвят е лесно. По-трудно е да се задържат млади и кадърни хора в политиката, особено ако са жени. Засега първата президентка на България не изглежда да е извор на вдъхновение за последните.
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни