Има ли надежда за надеждните новини?

Прибирате се от протеста на 1 декември 2025 г. и си пускате новините. На телевизора не показват колко много сте били, нито става особено ясно и за какво точно сте излезли на площада. Може дори да „научите“, че сте протестирали срещу еврото. Започва обаче няколкочасова извънредна емисия, показваща провокатори, нападащи полицаи, вандализиращи партийни офиси и палещи кофи за боклук. Така се създава впечатлението, че протестиращите са те, а не десетките хиляди мирни хора. Които вие може да сте видели с очите си, но други не са. Това се възпроизвежда и от други медии. Аудиторията им лесно може да повярва, че едни вандали се опитват да катурнат властта. И така зрителите да се поддадат на внушенията, че всички са маскари, всички крадат, важното е да има стабилност.

В тази връзка и по повод на репресиите срещу неудобни представители на медиите евродепутатът Христо Петров зададе въпрос от трибуната на Европейския парламент дали Европейският акт за медийна свобода може да помогне на журналистите в страна като България.

Лунен медиен пейзаж

Освен че в България има мейнстрийм телевизии, в голяма степен показващи гледната точка на властта (реална или задкулисна), информационната среда се замърсява и от други източници. Пълно е с всевъзможни сайтове, много от които анонимни; с профили, страници и групи в социалните мрежи, които разпространяват фалшиви новини, пропаганда и антидемократични послания. Същите неща впрочем се тиражират и от неанонимни медии, обществени говорители и инфлуенсъри, както и от канали в социалните мрежи, зад които е ясно кой стои. Също и от политици и „експерти“, които се изказват публично.

Същевременно все повече онлайн медии, опитващи се да спазват високи професионални стандарти и да предоставят достоверна информация, ограничават достъпа до съдържанието си. Някои вече предоставят съдържанието си само срещу заплащане, а други изискват регистрация, за да четете архива им. Така става все по-трудно свободно да се намери онлайн надеждна информация, както и качествени анализи, основани на факти и припомнящи значими процеси и събития, свързани с дадена тема.

Омагьосаният кръг на (дез)информацията

Получава се така, че за да имате достъп до достоверна информация, в много случаи трябва да си платите или поне да се регистрирате. За да го направите обаче, трябва преди това да сте осъзнали, че имате потребност от качествено медийно съдържание. Ако не мислите, че има проблем с информацията, която достига до вас, защо да го правите?

Освен това, и да осъзнавате потребността си, ще си подредите по значимост приоритетите, за които да давате парите си. Кое е по-важно – уроците по математика на детето или да четете еди-кой си сайт? Дори да решите да отделяте част от бюджета си за медии, е доста вероятно да не ви е по джоба да се абонирате за всички, чието съдържание цените. Друг въпрос е, че като критични читатели може (не без основание) да намирате кусури в тези медии, заради които да смятате, че не заслужават да ги издържате от джоба си.

Този модел на платен достъп до съдържанието не е измислен в България. Така правят и много от авторитетните чуждестранни медии. Резултатът е, че на информационния пейзаж са се образували кратери с недостъпно съдържание. Паралелно с това обаче дезинформацията, фалшивите новини и пропагандата ви се натрапват пред погледа и без да ги търсите. А тяхната цел е да влияят върху позициите на хората и да ги провокират за определени действия, да им внушават кого да мразят, за кого (и дали) да гласуват, да изместват вниманието от реални проблеми и да го фиксират върху изкуствени.

Как мислите, възможно ли е всичко това да има връзка с възхода на популистки партии и политици? И отразява ли се то на качеството на демокрацията?

Европейска инициатива за надеждни новини като щит за демокрацията

Ако смятате, че недостигът на надеждни новини е заплаха за демокрацията, не сте сами. Освен че съществува споменатият от Христо Петров Европейски акт за свободата на медиите, на същото мнение като вашето са и 26 делегации, участвали в заседанието на Съвета по образование, младеж, култура и спорт към Съвета на ЕС на 28 ноември 2025 г. Те са приели документ, озаглавен „Заключения на председателството относно достъпа до надеждни новини като част от европейския щит за демокрация“. Въпросните заключения са изброени в 34 точки, от които първите 6 са припомняния, следват също толкова констатации, 3 приветствия и 19 приканвания (препоръки).

В документа се припомня важността на достъпа до надеждни новини като предпоставка за функционирането на европейските демокрации и значението на спазването на журналистическите стандарти в тази връзка. Подчертава се значението на свободата и плурализма на медиите и се обръща внимание на чуждестранното манипулиране на информация и дезинформацията. Изкуственият интелект, инфлуенсърите и геополитическите проблеми са част от споменатите предизвикателства пред новинарския сектор.

Обобщени накратко, констатациите изтъкват досегашните усилия на европейските институции да се справят с тези проблеми. И „хвърлят топката“ в полето на отговорността на редакциите, тъй като от тях в най-голяма степен зависи дали новините са надеждни, или не. Констатира се и важността на обществените медии, които се определят като „независими“ и „ползващи се с широко доверие“.

Приветствията са отправени към европейските институции, които се занимават с темите за европейския щит за демокрация, независимите медии и медийната свобода.

Препоръките са насочени към държавите членки на ЕС и Европейската комисия. Те са свързани с въпроси като редакционната отговорност, конкуренцията между онлайн платформи и новинарски медии, плурализма, достъпа до средства, бизнес моделите и рекламните практики, проучването на условията за медийна свобода, както и други въпроси.

„Несъмнено Заключенията определят дневен ред на политиката към новинарството в държавите от ЕС, стига да има кой да мисли за новинарството и значението му за утвърждаване на демокрацията“, коментира документа експертката по медийно право проф. Нели Огнянова.

Финансирането, глупако!¹

В документа има мъгляви фрази, като призив Европейската комисия и държавите членки да „подобрят наличността и достъпа до средства за подкрепа“ на местни новинарски организации. В тази точка обаче се включва и преглед дали правилата за държавна помощ за медиите или пък рекламните им модели са свързани с излагането на независимостта им на риск.

Насърчават се и „начини на подкрепа“, на „трансгранични медийни платформи и други форми на сътрудничество между независими и обществени медии“. Не става ясно какви са тези „начини на подкрепа“, но се говори за „проекти“.

Думата „финансиране“ обаче не се споменава нито веднъж.

За сравнение, думи, производни от „редакция“, се срещат в документа 21 пъти. Изглежда, авторите му и 26-те делегации, гласували за него, си представят, че надеждните новини са най-вече редакционна отговорност. И че ако се следи за политическо и икономическо вмешателство в медиите, всичко ще е наред. Може да има и някой друг трансграничен медиен проект с европейски пари.

Колко независими могат да бъдат обаче медиите, ако оцеляването им е под въпрос и зависи било от силните на деня, било от икономически интереси, а нерядко и от двете? И ако посочим, че те са зависими, какво ще се промени?

Затова и все повече онлайн медии стават платени.

Колкото и обществено значима да е информацията, ако с нея си вадиш хляба, тя се превръща в стока. В резултат на затварянето на съдържанието читателите може и да намаляват, но финансовата сигурност расте.

Ако в момента си казвате, че „Тоест“ се издържа от читателски дарения – прави сте, но това става с цената на сериозни ограничения. Макар да плаща авторски, редакторски и коректорски хонорари, изданието не може да си позволи да назначава журналисти на щат, не разполага със средства за журналистически разследвания, видеорепортажи, командировки и още много неща, с които би било добре да разполага една медия. Нито един от редакторите или авторите в „Тоест“ не може да оцелее финансово, ако не разчита и на доходи от други места.

Сещате ли се за европейска медия (финансирана от ЕС) в България, която да предоставя надеждна и независима информация? Такава трябваше да бъде „Евронюз“, която влезе в България през телевизия „Европа“ през 2021 г. Две години по-късно последва смяна на ръководството и голяма част от екипа напусна заради опасения за намеса на ГЕРБ в медията. Днес „Евронюз“ излъчва предимно официозна информация, възпроизвежда институционални прессъобщения и кани коментатори като Валерия Велева или Нидал Алгафари, които са доста далеч от представата за независимост.

В България има чуждестранни медии, макар и не с европейско финансиране.

Такава е германската „Дойче Веле“. Удържането на редакционната ѝ независимост, която днес изглежда безвъпросна, невинаги е било без сътресения. През 2013 г. журналистите Еми Барух и Иван Бедров бяха отстранени като автори след писмо на (впоследствие фалиралата) Корпоративна търговска банка, в което се критикуваха публикациите им по адрес на председателя на Надзорния ѝ съвет Цветан Василев. След разразилия се скандал българската редакция бързо размисли и им предложи да се върнат (Бедров го направи веднага, а Барух – чак 10 години по-късно, след като ръководството на българската редакция се смени).

Българската редакция на „Свободна Европа“, която се финансира от американския Конгрес, до този момент не се е поддала на натиск. Бъдещето ѝ обаче е под въпрос, след като Доналд Тръмп подписа заповед за съкращаване на федерални агенции, между които и тази, която ръководи „Свободна Европа“.

Казусите със спирането на финансови кранчета в САЩ впрочем показаха нещо много интересно. В САЩ, където преразпределението на публични ресурси се възприема като плашило на комунизма, се инвестират огромни бюджетни средства, без които оцеляването на медии и университети е под въпрос. При това става въпрос за едни от най-престижните частни университети – „Харвард“, „Принстън“, Колумбийския университет и др. Стана ясно, че дори „Тесла“, компанията за автомобили на Илън Мъск, който пък е най-богатият човек в света, може да се срине, ако собственикът ѝ загуби благоволението на американския президент.

Толкова по темата за „свободната конкуренция“. Европа да си води бележки.

На информационна война като на война

ЕС все повече осъзнава необходимостта от сериозно финансиране на отбраната си, защото днес войната не изглежда толкова абстрактна и далечна, колкото преди няколко години. Както в отбраната, така и в областта на медиите ЕС не може да си позволи повече да разчита безусловно на САЩ. Не толкова заради спирането на парични кранчета, а най-вече защото настоящата власт на страната недолюбва достоверната информация.

По отношение на информационната война обаче европейските институции реагират със заучена безпомощност. Те осъзнават, че има фалшиви новини, дезинформация и пропаганда. Често са наясно и с техните източници, както и че в разпространението им се наливат много пари. Но от това не следва нищо съществено. Бяха забранени някои руски медии, но съдържание, аналогично на генерираното от тях, може да се намери на много места.

Защитата на демокрацията включва борба за умовете и сърцата на хората.

Тя не може да се осъществява само с припомняния, подканвания и евробюрократски „дърпания на ушите“. За нея също е нужно сериозно финансиране – в независими медии, отстояващи свободата и демокрацията в държавите от ЕС. И то целево и устойчиво финансиране. Защото оцеляването от проект на проект е свързано с постоянна несигурност.

В противен случай все повече медии ще затварят достъпа до съдържанието си, за да оцелеят. Надеждната информация ще намалява, а делът на пропагандните материали ще расте.

Накрая може да се окаже, че европейската отбранителна система няма кого да отбранява, защото ЕС е превзет отвътре. Не с дронове, бомби и артилерия, а с думи.