Идва ли освобождение след оставката?

В действителност протестиращите по площадите и улиците на България и Европа десетки хиляди български граждани не искаха оставката на правителството. Те искат освобождение от модела „Борисов – Пеевски“ и от мрежите му. Падането на правителството на Росен Желязков е само първият пробив в стената. 

Същинският оздравителен процес ще започне с изваждането от политиката на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания олигарх Делян Пеевски. А тази работа може да свърши прокуратурата, ако пожелае да служи на държавността и да изпълнява функциите си на защитник на обществения интерес вместо на куче пазач на завладяната от „Борисов–Пеевски“ държавност. 

Формулата на бившата правосъдна министърка на Румъния Моника Маковей „Изчистете съдебната система и тя ще изчисти всичко останало“ не проработи в България.

Сега държавното обвинение е заключено в отколешните си зависимости – мудно и удобно за силните на деня. Но от него зависи ще има ли освобождение след оставката, или всичко ще остане само в периметъра на протестния шум. 

Също и от гражданската енергия – ще нарасне ли още до предсрочните парламентарни избори (вероятно през март), или ще спадне и как ще се трансформира в избирателна активност. Замлъкне ли улицата, избутаните в ъгъла на ринга бързо ще се окопитят и оставката ще е само моментен триумф.

„Все пак е победа, да се порадваме за малко“, казва таксиметровият шофьор, който със съжаление отбелязва, че не е успял за третия, най-многоброен протест, тъй като му се паднал дълъг курс извън София. Точно след този протест и преди гласуването на шестия вот на недоверие правителството подаде оставка, а премиерът Росен Желязков я мотивира с „гласа на народа“:

Ние, както заявихме нееднократно, чуваме гласа на гражданите, които протестират срещу управлението. Чуваме го осъзнато. Затова и трябва да бъдем на висотата на техните искания. Техните искания са за оставка на правителството. Това е настоящият момент. За оставката глас издигнаха и млади, и стари, хора от различни етноси, от различни религии.

51-вото Народно събрание няма да успее да произведе второ правителство, след като основните политически сили декларираха отказ да участват в преговори за нов кабинет. Както е тръгнало, няма да участват и в гласуването на редактирания проектобюджет за 2026 г., което означава, че поне до юни догодина държавата ще остане със старата финансова рамка, тоест с удължителен бюджет. Няма нови програми или увеличения на разходи (освен ако не се гласува отделно за извънредни ситуации), следователно в МВР, МО, ДАТО и навсякъде, където възнагражденията са увеличени, ще се запазят сегашните нива на заплащане.

Ако слушаме Борисов, ГЕРБ излиза от това 11-месечно управление с вдигната глава и след „брилянтни действия“. Също така нямало защо да се сърдят на „децата на площада“ – той като тийнейджър мечтаел семейният москвич да стане лада:

Защо им се сърдим, че искат да мечтаят? Да имат мечти. Я се замислете вие като сте били на тия години, за какво сте си мечтали. Аз дори съм благодарен, че Господ не ме е чул. Мечтата ми беше москвичът на татко да стане лада. Това ми беше и само си виках: „Ей, Господи, само това ми дай. Нищо друго няма да поискам. Една лада да карам аз.“ Това ми беше мечтата на тия години, 15–16–17. Те затова и площадът им е празник.

Изглежда, че Борисов е изключение от максимата „Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му“. Въпреки скромните дори и за социалистически младеж мечти, той създаде и оглави най-голямата партия в най-новата история на България, три пъти беше премиер, а футболният отбор „Витоша (Бистрица)“, в който играе, спечели тази година и купата при ветераните. 

За какво мечтае Борисов днес, е въпрос за 1 милион евро. В последния си трети мандат той караше гигантска тойота, през чийто отворен прозорец „разхвърляше“ пари като на селска сватба, все едно няма правила, програми, проекти за публичните средства.

„Зурлички“ навсякъде

Положението сега е „Борисов–Пеевски“ падна! Да живее „Борисов–Пеевски!“. Причината да се перифразират изрази от протокола на френския кралски двор е, че от всеки регулатор и институция надничат „зурлички“ – наложените от „Борисов–Пеевски“ и избрани от мнозинството кандидати. Те могат да бламират и провалят всяка смислена инициатива, а засега неуспешно „се справят“ с овладяване на ръста на цените.

За дългия път към промяната предупреди и съпредседателят на „Демократична България“ Ивайло Мирчев:

Кабинета го свалиха хората, които излязоха масово на площадите няколко пъти поред. [...] Тази нова гражданска енергия, това връщане на гражданското общество всъщност беше правилният път. Но това е само първа стъпка към свалянето на кабинета. Но това е първа стъпка към разграждането на този модел.

Какво ще се случи с гражданската енергия до предсрочните избори (евентуално) през март, е в пряка връзка с действията след 1 януари. Повишението на цените има потенциал да разгневи гражданите и от протест за ценностите на демокрацията да преминат към социален. Тази промяна би предопределила и политическите сили, които ще се възползват от страховете на обществото и от неговия гняв.

Системата, която създава и укрепва на власт персони като Борисов и Пеевски, не е счупена – така че битката за нормална европейска България предстои. Поредната.

Политиците ще трябва да се равняват по гражданското недоволство. А на площадите хората идваха гневни поради различни причини, но с общ знаменател – несправедливост в разпределението на публичните средства, несправедливост в правораздаването, несправедливост в достъпа до услуги и възможности, които би трябвало да са универсални за всички. Държавата работи за малка група привилегировани и наказва останалите с бюрократичен произвол, несигурност и непрозрачност.

Предсрочните избори също така ще са тест за президентските наесен. Ще запази ли ГЕРБ преднина? Дали коалицията ПП–ДБ ще капитализира гражданската енергия и ще се утвърди като реален политически фактор преди президентския вот? Къде ще са Пеевски и неговото ДПС – Ново начало? Социологическо проучване на „Маркет Линкс“ им отрежда четвърто място с резултат 9,1%. В същото време ГЕРБ губи значителен дял от подкрепата си само за три месеца. Спадът от 22 на 17% е заради протестите, бюджет 2026 и кризата във властта.

Радев ще скочи ли?

За предстоящите парламентарни избори на Румен Радев ще му се наложи да напусне президентските покои и да скочи в бурния водовъртеж на политиката. Така предизборната кампания на вицето му Илияна Йотова ще започне с поемането на президентския пост. 

Ако иска избиратели, доскорошният държавен глава ще трябва да изостави патетичните обръщения към нацията и да стане интерактивен играч на политическата сцена. Президентът, който през последните години се позиционира като глас на гражданската енергия, има възможност да даде сигнал за продължаване на натиска върху модела „Борисов–Пеевски“. 

Досегашните му действия обаче показват предпазливост – изказванията са ясни, но реалните стъпки за подпомагане на реформаторските процеси са не просто оскъдни, а липсват. Въпреки това и ГЕРБ, и ПП–ДБ са уклончиви относно бъдещи съвместни действия с президентски проект. В този вакуум на доверие и разочарование Румен Радев стои на старта на изборната надпревара, за да се опита да се утвърди като ключов фактор в следващата политическа конфигурация. 

За българските демократи е добре да помнят, че всъщност е преоблечен Орбан.