Сложете в едно изречение Париж, вълшебна градина и „Шанз-Елизе“ – и получавате магическа смес, способна да разпали и най-закърнялото пандемично въображение. Така в началото на годината новината, че кметицата на Париж Ан Идалго възнамерява да превърне легендарното парижко авеню в нещо средно между линеен парк, споделена улица и площад, обиколи света за по-малко от два дни след първото си появяване във френския седмичник Le Journal du Dimanche на 10 януари.

От британския вестник „Гардиън“ до нашите „bTV Новините“, „Превръщат „Шанз-Елизе“ в необикновена градина“ бе заглавието, което заля и специализираните, и масовите медии, придружено от секси визуализации от птичи поглед на един бял, облян от слънце град с плиснати зелени реки от дървета. Новината подейства на хората ведро като сериал – примерно „Емили в Париж“, който беше един от празноглавите красиви хитове на тази мрачна есен и ни показа Париж като град на любовта, пълен с хора без маски и с романтични архитектурни клишета.

Градските гори на Париж

Плановете на Ан Идалго за един зелен Париж обаче не са нито празноглави, нито самоцелно красиви, въпреки захаросаните визуализации на френското архитектурно студио PCA-STREAM, което работи по проекта вече няколко години заедно с местната неправителствена организация Le Comité Champs-Elysées.

През последните години трафикът по „Шанз-Елизе“ достига 3000 автомобила на час, а булевардът се е превърнал в замърсено и шумно място, пълно основно с туристи, и със сигурност не предлага особено приятно преживяване нито на тях, нито на местните. Проектът затваря за автомобили половината от общо осемте ленти за движение по 1,9-те километра между площад „Конкорд“ и Триумфалната арка, сменя настилката с шумозаглушаваща, прави допълнителни джобове със зеленина, малки търговски обекти и озеленени „дневни на открито“, както и нови редици дървета по цялото протежение на улицата.

Целта е една – по-качествено публично пространство, и е част от голямата амбиция на Идалго да направи 50% от градските повърхности в Париж озеленени и с „дишащи“ материали – сиреч незапечатани с асфалт и бетон. А самият град – да стане въглеродно неутрален до 2050 г., като част от борбата с климатичните промени. Още през 2019 г. Ан Идалго обяви стратегията за създаване на поредица „градски гори“ в Париж – на Площада на Общината (Place de l’Hotel de Ville), около гара „Лион“ (Gare de Lyon), на Площада на Операта (Palais Garnier) и т.н. Та оттук – логично, и зеленият „Шанз-Елизе“. „Аз съм убедена, че Париж трябва да се адаптира към климатичните промени. До 2050 г. горещите вълни ще достигнат 50℃. Трябва да действаме сега“, казва кметицата.

Коя е Ан Идалго

Ан Идалго е кметица на Париж вече втори мандат, избрана за пръв път през 2015 г. като кандидат на Социалистическата партия и преизбрана през 2020 г. Тя провежда упорита политика за по-зелен, приятелски към пешеходците град и е обявила война на колите в града, затваряйки цели булеварди край Сена за автомобилно движение и превръщайки ги в паркове. Из цял Париж улиците са разкопавани, разделяни на две, а старият паваж – премахван, за да се добавят още велоалеи към вече близо 900-километровата мрежа за велосипедисти в града. „Може да има по-малко коли, но задръстванията са чудовищни и това увеличава замърсяването“, коментират нейни критици. „Тя е истинска истеричка – оплаква се собственик на таксиметрова компания. – Само велосипедни алеи и строителни площадки. Градът е в тотален хаос. Задръстванията са 24/7.“

Наистина в момента Париж със сигурност не е приятен за автомобилистите град, а домакинствата, които притежават личен автомобил, са паднали от 60% през 2001 г. на 35% днес. И всяка следваща година, през която Париж отчита поредното безпрецедентно горещо лято с температури през юли и август от над 42℃, доказва и на скептиците, че май Идалго е права – климатичните промени са факт, а градовете ни трябва да станат по-зелени във всеки смисъл на думата.

Париж: компютърна визуализация на проекта за „Шанз-Елизе“ © PCA-STREAM
Париж: компютърна визуализация на проекта за „Шанз-Елизе“ © PCA-STREAM
Париж: компютърна визуализация на проекта за „Шанз-Елизе“ © PCA-STREAM
Париж: компютърна визуализация на проекта за „Шанз-Елизе“ © PCA-STREAM

Къде е зелена София?

И всъщност не само София. Къде са зелените български градове? Въпреки хроничните проблеми с въздуха и фините прахови частици (в столицата и не само), въпреки наследството на Прехода и постсоциалистическата криза на публичните пространства, въпреки упоритите опити за „обезглавяване на старите дървета“ с масовите ремонти на улици и булеварди в страната през последните години, българските градове все още са едни зелени градове. Някой беше казал, че почти няма прозорец в София, от който да не виждаш поне едно дърво. До голяма степен все още е така, а зелените клинове (зелени ивици от паркова и горска територия) са едно от най-популярните предложения в Общия устройствен план на Столична голяма община от 1938 г. – т.нар. План „Мусман“, който остава нереализиран в своята пълнота.

„Какво мислиш за този нов план в Париж да озеленят „Шанз-Елизе“? – попита ме в понеделник една позната, десетилетна изследователка на архитектурната теория. – Нали е същото като в Плана „Мусман“?“ Съгласих се. Много е важно да познаваме собствения си контекст, да сме наясно с наследените ценности, които да съумеем да развиваме качествено със съвременни урбанистични инструменти. И това важи далеч не само за зелените клинове на София, каквито впрочем има и в други български градове.

Отново за градското планиране

В началото на януари общинското дружество „Софияплан“ (бивше „Софпроект“) представи Изследване на световната практика в планирането на градовете, част от процеса по обновяване на Общия устройствен план на Столична община, по който дружеството ще работи в периода 2020–2023 г. Разгледани са урбанистичните планове на три европейски града – Антверпен, Прага и Тирана, които по някакъв начин отговарят на мащабите, проблемите и целите на градското планиране в български контекст. Освен това два от тях са бивши социалистически градове – като София.

Антверпен: част от стратегически проект за покриване на магистралния околовръстен път, с възможност за развитие на многофункционална зона, парк, водна и спортна инфраструктура. Източник: Stad Antwerpen
Антверпен: част от стратегически проект за покриване на магистралния околовръстен път, с възможност за развитие на многофункционална зона, парк, водна и спортна инфраструктура. Източник: Stad Antwerpen
Тирана: 13-те стратегически проекта в плана на града © Stefano Boeri Architetti
Тирана: 13-те стратегически проекта в плана на града © Stefano Boeri Architetti
Прага: регулиране на зоните за високо строителство и запазване на съществуващия силует. Източник: IPR Praha
Прага: регулиране на зоните за високо строителство и запазване на съществуващия силует. Източник: IPR Praha
Прага: регулиране на зоните за високо строителство и запазване на съществуващия силует. Източник: IPR Praha
Прага: регулиране на зоните за високо строителство и запазване на съществуващия силует. Източник: IPR Praha

Интересното е, че и трите плана обхващат повече от един мащаб на действие: не само обичайно свързвания с устройствените планове най-голям мащаб на ниво град, но и далеч по-ефективните и видими среден и малък мащаб – на ниво урбанистичен и архитектурен проект, който въздейства на стратегически избрана част от града. Именно средният мащаб се оказва далеч по-успешен за устойчиво обновяване на градската среда – спомнете си прекроените пристанищни зони в Хамбург, Антверпен или Гданск, стари железопътни релси или бивши индустриални зони, превърнати в паркове, в достъпно и социализирано културно наследство.

Хафенсити, Хамбург. Снимка: Dietmart Rabich / Wikipedia
Хафенсити, Хамбург. Снимка: Dietmart Rabich / Wikipedia
Хафенсити, Хамбург. Снимка: San Andreas / Wikipedia
Хафенсити, Хамбург. Снимка: San Andreas / Wikipedia

Та, и в Антверпен, Прага и Тирана се забелязват няколко общи теми, сходни със софийската проблематика – как да се ограничи строителството на високи сгради, как да се осигурят чист въздух, води и природа и градът да се развива устойчиво и екологично, как да се намали броят на автомобилите, да се засили ролята на пешеходството, градския транспорт и велосипеда, как да се запазят ценни сгради и структури от всякакви исторически периоди. Все проблеми, които ни е омръзнало да нищим в социалните мрежи, но които, ето на, има как да бъдат решени чрез по-твърди или по-меки правила на устройствено ниво.

Директният копи-пейст на формули и идеи, разбира се, е твърде вреден без предварително проучване и своеобразно „персонифициране“ на решенията. Именно затова този документ е хубав пример за обратното – как се анализира информационен обем, но се включват и постоянни препратки към българския контекст. Изследването е подробно, но в същото време отделни негови пасажи работят и като манифест:

Могат ли градовете все още да бъдат силни и активни участници в градското развитие с политики, фокусирани в общи блага, като предоставянето на природна среда, публичното пространство и социалната и техническа инфраструктура равно на всички свои жители? Доколко може и трябва да бъде освободена частната инициатива в полето на градското развитие? Територията може ли да служи единствено за печалба и спекулация с недвижимо имущество, или тя има по-важната роля да предоставя блага на всички граждани? Има ли пространство за договаряне на политически визии за общи блага в частните инвестиционни проекти?

Все въпроси, които е хубаво да си задаваме, докато гледаме зеления „Шанз-Елизе“.

Заглавно изображение: Компютърна визуализация на проекта за „Шанз-Елизе“ © PCA-STREAM