Гласовете на Америка – брой 12

Rapid-fire означава буквално „стрелба с висока скорост, огромна бързина“ – на български имаме прилагателното скорострелен. Rapid-fire могат да бъдат например шеги на комедиант, които идват една след друга; такива могат да бъдат и въпроси в съда. Rapid-fire са и новините, които произвежда Америка – rapid-fire е и нейният президент, за когото дори потребителите в консервативния събредит понякога казват, че трябва да говори по-малко и да работи повече (защото и без това говори глупости – пак думи на потребителите). 

Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс беше освиркан по време на зимните олимпийски игри в Милано. 

По-рано този месец в града имаше протести срещу присъствието на имиграционната полиция на САЩ в Италия, която според Reuters е изпратена, за да „защитава американците“. Официалната позиция на италианската власт и на Олимпийския и параолимпийски комитет на САЩ е, че такива агенти на имиграционната полиция (ICE) няма; има единствено оперативни служители на Департамента по държавна сигурност, базирани в американските дипломатически мисии в Италия.

Едва ли някой може да обвини имиграционните, че имат нужда от разнообразяване в Италия след убийствата на Рене Гуд и Алекс Прети. По време на изслушването по двата случая във вторник Тод Лайънс, настоящият ръководител на ICE, както и Родни Скот, шефът на американската гранична полиция, отказаха да отговарят на въпроси за убийството на двамата американски граждани. Лайънс отказа да се извини от името на администрацията на Тръмп, която нарече жертвите „терористи“. 

На паралелната армия на САЩ вероятно ще ѝ бъде необходимо повече от едни зимни олимпийски игри, за да отмори и да се подготви за „национализацията на изборите“, за която призова президентът Тръмп. Разбира се, симпатизантите на Тръмп ще кажат например, че той просто се шегува и дразни либералите, които, както винаги, му се връзват, защото са точно толкова глупави. 

Дали това е така, или не, няма да коментираме – факт е, че през изминалите седмици агенти на ФБР иззеха бюлетини и документи за изборите през 2020 г. от окръг Фултън, Джорджия. Президентът и симпатизантите му твърдят, въпреки наличните доказателства, че именно там е имало изборни измами, които са му коствали поста. Както всеки съвестен лидер, президентът Тръмп разговарял с агентите на ФБР по време на акцията – изразил благодарността си и им направил комплименти. Какво по-нормално от това в крайна сметка? 

Напълно в реда на нещата е и изискването на Департамента по правосъдието от множество щати, сред които и Минесота, да предадат избирателните си списъци на федералното правителство, тъй като администрацията на Тръмп се опитва да създаде федерални (национални) избирателни списъци. Според принципите на разделението на властите в САЩ изборите се организират на местно, щатско ниво. Но едва ли има по-подходящ пример за спазването на десния принцип за „малка държава“ и „права на щатите“ (states’ rights) от желанието на президента да национализира изборите. В крайна сметка през март миналата година същият президент подписа указ, с който се опита да направи мащабни промени в изборния кодекс – повечето от тях на този етап са спрени или напълно оборени в съда. В миналото президентът Тръмп е публикувал в социалните мрежи, че иска да ограничи гласуването по пощата, както и изборните машини. Ако сте се объркали дали става въпрос за САЩ, или за България, не сте единствени. 

Преначертаването на картите на избирателните райони, което е традиция в САЩ от дълги години насам и се практикува и от двете партии, е в своя апогей. В интервю за The New York Times пък президентът заяви, че е съжалил, че не е пратил националната гвардия да конфискува машините след изборите през 2020 г. Лидерът на най-мощната държава, на свободния свят и т.н. в крайна сметка просто се шегува. Ха-ха-ха! 

Междувременно администрацията празнува премахването на почти всички държавни регулации, свързани с климата. Успехът е дело на хора, които са възмутени от „климатичният алармизъм“ и „ленинисткия заговор“ на опазващото климата законодателство. Вероятно именно заради подобни заключения всяка втора статия в The New York Times съдържа някаква вариация на изречението 

В света има научен консенсус, че въглеродният диоксид, метанът и други парникови газове опасно загряват планетата и стават причина за появата на суперурагани, суши, горещи вълни и повишаване на нивото на Световния океан.

Нещо подобно на надписите върху етикетите на дрехите, които ни предупреждават да не ги ядем, да не ги палим и да не използваме ръкавите им, за да се обесим например. Умните политици в крайна сметка са отражение на умните си избиратели – така работи представителната демокрация, ако все още изобщо можем да говорим за такава. 

А и конспирациите престават да бъдат интересни, когато се окажат истина. Кой да знае това по-добре от световния политически и икономически елит, който с години се е събирал на купони с малолетни и непълнолетни в именията на осъден сексуален престъпник. Три милиона страници, 180 000 изображения и 2000 видеоклипа бяха пуснати шест седмици след крайния срок, обявен от закона, както и след много закани за превземане на Гренландия (Какво стана с Гренландия? Кой изобщо помни Гренландия?). Разбира се, както след всеки купон, накрая всички отричат, че са били там. Сигурно е, че президентът на САЩ никога не е бил там, разбира се. Разбира се. 

Гласовете на Америка – брой 11

Какво стана във Венецуела и ще продължи ли да се случва и на други места по света? В първия за годината брой на бюлетина, посветен на Щатите, Йоанна Елми прави анализ на събитията от 3 януари и на това, което стои зад тях.

ТоестЙоанна Елми

Да се върнем на гейовете, имигрантите и цветнокожите, които, както добре знаем, са виновни за всичките мъки на човешкия род и най-вече на средностатистическия републикански избирател, който се отъждествява повече с големите богати мъже, концентриращи богатство и ресурси, отколкото със съседите си, които – ако не дай си боже не мислят като него – са розови либерали, марксисти, комунисти, национални предатели, терористи и т.н. 

Флагът на прайда бе премахнат от монумента в Стоунуол, Ню Йорк. Мястото е част от мрежата от национални паркове и исторически паметници в САЩ. Стоунуолските бунтове са сблъсъците между хора от ЛГБТ общността и нюйоркската полиция през 1969 г. и се смятат за повратната точка в борбата на хората с различна сексуална ориентация за равни права. 

Премахнати бяха и табелите с историческа информация за робството в САЩ от Филаделфия, където е живял първият президент – Джордж Вашингтон, който е бил и робовладелец. Причината? „Антиамериканска идеология“, разбира се. 

Над 18 000 жалби са постъпили в съдебната система на САЩ от имигранти, които твърдят, че са били обект на незаконно и неправомерно задържане. Екип от журналисти „влезе“ в лагера за задържани в Дили, Тексас, и проведе видеоразговори със задържаните деца. 

Важното е, че американците са в безопасност – най-вече от реалността, която не им допада. Консервативното движение дори измисли алтернатива на легендарното шоу в полувремето на „Супербоул“. Така някой може би е слушал Кид Рок и е гледал Ерика Кърк, а е пропуснал рекламата, която взриви интернет. Камерите Ring, работещи на принципа на система за разпознаване на сладки кученца (и човешки лица), ви заснемат и разпознават при всяко преминаване, благодарение на което, радват се потребителите, малката държава ще може да става все по-малка – Ring предоставя данни на местната полиция, която потенциално си сътрудничи с федералната власт и ICE. 

Разбира се, повод за притеснения няма и това може би просто е поредната буря в чаша вода – все пак Ring е собственост на Amazon и Джеф Безос, който предприе мащабни съкращения в The Washington Post, като кореспондентът в Украйна например научи, че вече не е кореспондент в Украйна, докато беше на терен в Украйна. Когато подобни мощни технологии са собственост на филантропи и трезвомислещи хора, повод за притеснения най-общо няма. Така че стига с либералната истерия? Все едно когато Мъск купи Twitter и всички предупреждаваха, че социалната мрежа ще се превърне в кошер на пропаганда, дезинформация и измамни реклами, това се случи. 

А като стана дума за Илън Мъск, който щеше да направи американските институции ефективни отново, само че му стана скучно, тази седмица той призна, че в крайна сметка няма да стигне до Марс, а само до Луната. Ето един клип на Мъск, който обещава автономни тесли до следващата година: 

Институциите може да не са ефективни вече, но Америка със сигурност вече е велика.

Големите пари от съвременната икономика отиват при капитала, не при работниците

Това не е подглава от „Капиталът“ на Маркс, а заглавие в десния The Wall Street Journal. Джърнъл, джърнъл, колко пък да е джърнъл – ще го направим и него на алтернативен вестник, както направихме алтернативно шоу и както опраскахме и The Washington Post. 

И колкото и да не съм вярвала, че някога ще го кажа, Америка върви толкова на зле, че дори и либертарианците започват да звучат разумно. В пространно есе за The New York Times главният редактор на водещото либертарианско списание Reason предупреждава за злоупотребата с власт – която е възможна само след злоупотреба с истината – и подчертава, че въпреки бомбастичните намерения и заявки на администрацията на Тръмп резултатите са повече от плачевни от гледна точка на свободата, справедливостта и изобщо на цялото величие на въпросната Америка. 

Редакцията на The New York Times пък е публикувала доста интересно есе за проблемите след легализирането на марихуаната: употребата на веществото е скочила главоломно, причинявайки проблеми със зависимостта и различни свързани заболявания. Редакцията не призовава към повторна забрана, но отчита, че експериментът с легализацията може би има нужда от корекция. 

Този rapid-fire може да продължи до безкрай и вероятно поне още три години, докато трупът на Велика Америка не изкърви. Днес обаче бюлетинът ще се вмести в рамките си – понякога голямата история, която може би носи някакво успокоение, трябва да остане настрана и просто да обърнем внимание на историята, която пишем в настоящето. За мен все още е трудно да повярвам, че изборът на толкова хора е да пишат именно тази история – колкото и да разбирам сложността и пластовете на настоящето, както и какво формира възгледите на всеки отделен човек. 

Но може би именно това е най-ужасяващото: че най-немислимата жестокост и абсурди се поддържат не от чудовища, а от хора, които са също като нас. Затова ви оставям с един скорошен скеч на Saturday Night Live – не се засмях, но поне се усмихнах. Някои дни и това е нещо. 

Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!

Вече сте регистриран потребител на Toest.bg? Може директно от настройките на бюлетините в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:

Още нямате профил в Toest.bg? Регистрирайте се само с няколко клика: