Тази седмица започваме с редакционен материал. Поводът е, че въпреки скромния ни брой дарители, от време на време се случва да загубим един или друг заради теза на наш автор, която се разминава с някакви първоначални очаквания. Разбира се, да ни подкрепя финансово или не е индивидуално решение на всеки наш читател, но преди да ни „накажете“ с прекратяване на дарението си, ви призоваваме да прочетете и нашата гледна точка.


Иначе… седмицата беше „пунта мара“. Няма как да не се съгласим този път с премиера. И за пореден път трябва да се замислим как можем да постигнем някаква реална промяна. И в живота на обикновените хора, и в българската политика. Според Венелина Попова промяната „вече не е във възможностите и по силите само на поколенията, прекарали половината от съзнателния си живот в предишния режим.“ Нужни са почтеност и кураж от по-младото поколение. Прочетете повече в нейния политически коментар.


В четвъртък вечерта Военният клуб в София не успя да събере желаещите да присъстват на премиерата на мемоарната книга на бившия премиер Иван Костов, озаглавена „Свидетелства за прехода“. Емилия Милчева беше там и споделя най-важните акценти от книгата и представянето ѝ.


🎧 Преходът е тема и на новия епизод на нашия подкаст „Паралели и меридиани“. Този път събеседник на Александър Детев е журналистът Георги Тошев. Двамата се опитват да разгледат темата през очите на българите в чужбина. И разбира се, не може да не стане въпрос и за потенциала на разпръснатите по целия свят българи, и за това как се промениха диаспората и емиграцията напоследък.


В рубриката ни „Проектът Европа“, посветена на предстоящите евроизбори, тази седмица ви предлагаме нов текст, който представя взаимоотношенията между държавите в органите на ЕС. За възможните допирни точки при търсене на консенсус, за „договорките“ при гласуванията и за „демаркационните линии“ между различните сечения в Съюза прочетете статията на Иглика Иванова „Търкалящите се трупи в Европейския парламент“.


В този брой първо имахме идея да анонсираме нов автор, но след като получихме материала му, осъзнахме, че направо е време за нов публицистичен жанр. За мелодичност и съзвучие с нравоученията решихме да го наричаме правоучение, но иначе казано, е нещо като фейлетон, от който обаче не те напушва смях, а ти се доревава. Поне докато не започнат да те наболяват някои задни части. Не пропускайте текста на Румби Де Киро „Корупционните службогонци от площад „Независимост“ в новата рубрика „Темида в потайните стаички“.


И накрая, за да излезем поне малко от контекста на ежедневието… Нева Мичева се разходи до Белуно и родната вила на италианския писател, журналист и художник Дино Будзати в подножието на Доломитите. Времето не ѝ беше съюзник, но въпреки това тя се завърна с дъждовен пътепис, който не бива да пропускате.


Приятно четене и слушане!