Времето е особено. Полуграмотните са на почит. Безчестните са богати. Честните – нечути…
На днешния ден преди три години почина брилянтният оратор с непримиримо към несправедливостта сърце, преподавателят по гражданско, семейно и търговско право доц. Кристиан Таков. Започваме тази редакционна статия с цитат от негова реч през 2010 г., за да почетем паметта му, но и защото събитията от отминаващата седмица показват, че времената не са се променили много оттогава насам – че бездната е още тук и дори е станала по-голяма.
Тази седмица обаче ще остане в историята с най-забележителната политическа акция от последните две десетилетия. Лидерът на „Да, България“ Христо Иванов нагледно показа беззаконието, в което сме потопени напоследък. Случката разплиска спокойствието в българското политическо блато, а площадите се напълниха с хора от целия обществен спектър. Емилия Милчева задава най-важния въпрос, който вълнува всички: Какво следва? Прочетете повече в нейния коментар „Мутри, вън“ vs. синдрома на сварените жаби.
Не пропускайте и саркастичния ѝ коментар на останалите теми от седмицата в редовната ни рубрика „Вместо новини“. Колкото и да не е лесно да побереш в един материал Толстой, ERM II, президента Радев, главния прокурор Гешев (и най-вече каскета му), заедно с други анимационни герои – Емилия успява. Заглавието на тазседмичното четиво е „Мики Маус“ министри, в чакалнята на еврото сме, мишената НСО – и Радев, обединителят.
„Инцидентът“ на плажа пред „Догансарай“ илюстрира нагледно още един болезнен проблем. Той бе излъчен на живо и разпространен от социалните мрежи. Това предизвика по-голям ефект от всички материали и разследвания по темата от години, които не намираха отклик в националните медии досега (с известно изключение на БНР). Заобикалянето на важните теми от националните медии постепенно ги обезсмисли като фактор.
Всички се отклониха от пътя, вкупом негодни станаха.
Рим. 3:11–12
Венелина Попова разговаря с поредната жертва на войната срещу журналистиката у нас. Той е познат като един от водещите на „История.БГ“ и автор на предаването „Вяра и общество“ по обществената телевизия. Пред Венелина журналистът Горан Благоев споделя виждането си, че за генералния директор на БНТ Емил Кошлуков „двойните стандарти са норма за професионализъм“.
„Колко доказателства се побират на върха на един гигабайт“, се пита Светла Енчева, провокирана от остойностяването на „Война и мир“ в гигабайти от главния прокурор Гешев – както и от намеренията му да инициира законодателни промени, така че обвинителните актове да станат по-кратки и да се намали тежестта на доказателствената част… Е, имате ли готовност да сте „най-вероятно“ виновни?
Новият текст от съвместната ни рубрика „Хроники на инфодемията“ с Асоциацията на европейските журналисти е на Велина Барова. Той е посветен на дилемата колко полезно или вредно е прибързаното споделяне на недоказани или нововъзникнали научни хипотези, при което решенията за достоверността им се оставя на недостатъчно квалифицираната публика. Прочетете материала на Велина „Лек или отрова“.
Под влияние на темите от последните седмици е и новият текст на арх. Анета Василева, озаглавен „Бетономорие или xenia“, в който тя разказва за два добри примера на крайморска курортна архитектура – единият очевидно е от съседна Гърция, а другият, съвсем изненадващо, е от България. Статията провокира размисли за личния морален избор на архитектите днес. Избор, от който всъщност може да зависи много.
Не е нужно да убеждаваме никого в значението на изкуството, нали? Затова нека завършим с няколко препоръчани от Марин Бодаков нови издания в неговата рубрика „По буквите“.
Тази седмица едното заглавие е фотографско. Palermo. Box. Me. е фотокнига на Фелия Барух, съпътстваща едноименната ѝ изложба, която е част от тазгодишното издание на фестивала „ФотоФабрика“. Втората книга е на Нийл Геймън – за изкуството в образованието, която Марин силно препоръчва да мушнете небрежно в раницата на детето си. Третата е сборник от три отделни книги на австрийския поет Райнер Мария Рилке.
И преди да ви оставим да четете… Броят на заразените с новия коронавирус напоследък се увеличава. Затова бъдете умни и внимателни, пазете себе си и близките си. И не забравяйте, че да живеем по-добре и в по-справедлива държава зависи от всички ни. Да спрем да се взираме в бездната и да се измъкнем от ситуацията зависи и от нас, а не само от тези, които ни дърпат надолу.
[Тези хора] ги разобличавайте. С мъдрост, смелост и неотклонност. Така от безсилната ярост ще преминем към справедлив гняв. Не когато сме много. А когато сме достатъчно.
Кристиан Таков