Дългите традиции на добре поддържаната брада в мюсюлманския свят

Преди години имаше една реклама на вече повяхнала, но тогава много успешна компания за мобилни устройства. „Свързва хората“, това беше лозунгът ѝ. Малко и с брадата се оказва така. Свързва хората от библейски времена, та до днес. По този повод ще започна с няколко истории. Гледайте на тях като на клопка, уловка, нещо като „космат“ капан, в който да се заплетете, преди да нагазим по-надълбоко.

Ако се разходите из центъра на София, около Женския пазар и уличките там, ще забележите многото бръснарници, които напоследък се появиха, украсени с характерния за бизнеса „бръснарски полюс“. Знаете го – въртящ се декоративен цилиндър с червен, бял и син цвят, наследен от западната традиция. Някои от местата имат надписи на арабски или на турски. Например „Добре дошли“ на арабица (ахлан уа-сахлан) или „Бръснарски салон“ (салун ал-хилака), понякога и „Бръснарски салон за мъже“ (салун хилака ли-р-риджал), като че ли може да има бръснарски салон за жени.

Клиентите изглеждат ценители на „лицевата растителност“, да употребим този донякъде тромаво звучащ израз, за който английският език също предлага точния еквивалент facial hair. Не зная точния обем на бизнеса в този сектор, както и печалбата, която реализира. Сигурно в София има много бради за вчесване и оформяне, а може и местенцата да обслужват други, по-широки цели. Та именно от оня ден беше и сниманият от мен арабски надпис на едно от магазинчетата там. „Моля, избягвайте да се събирате в магазина. Това е място за работа, а не е кафене.“ Така и с бръснарниците. Очевидно е обаче, че в такива места станалото отскоро модно хипстърско влечение към брадата и ориенталската атмосфера се „снемат“, ако трябва да употребя и аз един термин от Хегел.

Когато преди петнайсетина години работех за арабско посолство, част от дипломатическия персонал също навестяваше района. Имаха любимо място, където работеше някой си Набил Бръснаря (Ал-Халлак). Дотолкова бях почнал да го свързвам с идеята за фризьорски салон, че веднъж, като ме питаха къде е отишла посланичката, казах: „При бръснаря.“ Очевидно това прозвуча неловко и смешно, защото тя ходеше при фризьорка. Коафера – така звучи френската заемка в египетския вариант на арабския.

А пък в Сирия веднъж ни предлагаха да ходим заедно на мъжка баня в Стария Дамаск, където освен всичко ти махали косъмчетата на брадата нагоре по скулите с помощта на конец. Можело и веждите ти да оформят така. Въпреки любопитството ми, учтиво отказах предложението.

Точно се върнах оттам – било е някъде през зимата на 2001 година – и установих, че в езика на моите съселяни се е настанил изразът „Брадясал си като талибан!“. Може да е, защото по онова време Рамбо беше наистина популярен. (Знаете за какво говоря – пиратски видеокасети, дублирани на български в гаражни студиа. Помним, че в третата серия на екшъна добрите афганистански муджахидини помагат на самия Слай, корав щатски ветеран, в борбата му с лошите руснаци.) Или пък защото след атентатите от 11 септември и началото на войната в Афганистан изведнъж талибаните отново се бяха превърнали в тема в новинарските емисии.

А у един талибан най-напред забелязваш брадата, наред с калашника и РПГ-то. Не знам дали познатите ми са правили разликата между брадата на Осама бен Ладен като представител на едноименната саудитска фамилия и движението на афганистанските талибани, но изразът си се въртеше. Къде тук е истината, ви оставям да решите сами чрез най-подходящия в случая логически инструмент – бръснача на Окам.

Но да оставим скучните блогърски спомени и да се гмурнем смело в историята и богословието на мюсюлманската брада.

Да се опитаме да прозрем през гъсталака на лицевата растителност назад в историята на исляма. Дано самият Аллах отвори за нас отнякъде просвет, та да не се заплетем безнадеждно.

Тук отначало ми се струва важно да направим няколко уговорки. Няма да говорим за брадите на православните свещеници (въпреки че изразът спокойно можеше да е „Брадясал си като поп“), за оскубаните бради на царедворците на цар Давид от Ветхия завет (2 Цар. 10:4), за Синята брада от едноименната приказка, за „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“, за педя човек – лакът брада или за пейоративното определение по време на Прехода на градската демократична общност – „ония с брадите“. Да се съсредоточим върху мюсюлманската традиция. И без да се налага да я напускаме, материалът е пребогат.

И тук следва другото уточнение. Талибаните може да имат бради и да забраняват бръсненето и скъсяването на брадите, но не всички мюсюлмани с бради са „талибани“ в строго терминологичния смисъл на думата. И не всички градски брадатковци са мюсюлмани. Идете вечер на дискотека или се разходете по жълтите павета и ще видите.

Но нека обърнем внимание как се говори за брадата в приказките от „Хиляда и една нощ“.

На една улица живеели две жени, научаваме от разказвача. Едната обичала мъж, пестеливо ни съобщава историята. Подразбира се, че е с брада. Брадата явно е част от дефиницията на „мъж“. А другата обичала голобрад юноша. За несъмнено неплатоническия характер на тази любов свидетелства подслушаният разговор на покрива между тях. Онази, която обича голобрадия юноша, запитва другата:

Сестро, как можеш да понасяш грубата брада на твоя мъж върху гръдта си, когато те целува и когато мустаците му бодат устните ти?

Отговорът на приятелката ѝ е показателен и отказва питащата от нейния голобрад любовник. Що за въпрос е това? Нима дървото се украсява единствено от неговия листак? Нима достойнството на краставицата идва само от мъха ѝ? На този свят, научаваме, няма нищо по-грозно от сипаничав и плешив мъж, разбирайте такъв без доволно количество лицево окосмение. Брадата е създадена за мъжете, както къдриците – за жените. Самият Аллах е сътворил на небето ангел, който казва:

Благословен да е Оня, който е украсил мъжете с бради, а жените с – къдрици.

И ако брадите на мъжете не са равни по красота на къдриците на жените, то „Аллах нямаше да съеши мъжа с жената, неразумна глупачко!“.

„Самата истина!“, се изкушават да възкликнат всички привърженици на добре окосмените мъжки лица.

А пък аз ще възразя, че може да сте паднали жертва на логическата грешка, известна като „склонност за потвърждаване“. Тук обаче ясно се вижда, че не говорим за произволна ориенталска естетика, отделена от религиозната повеля. Така намеква и разговорът на една „неволница“ с учени – богослови и прависти, т.нар. улема и факихи, около религиозните задължения. Това са същностните предписания на вярата, без които не може. И най-голямото от тях, твърди учената „неволница“, е да се познава Всевишният. А преди всяко друго задължение идва засвидетелстването, че няма друг Бог, освен Аллах, и Мухаммад е Неговият Пратеник (расул), често пъти превеждано на български донейде погрешно като „Пророк“. Тази изповед на вярата (шахада) е известна като един от петте стълба на исляма. Чрез нея дори се конвертираш официално в исляма. Друго задължение е ритуалното умиване, познато на всички ни от умивалниците в джамиите, неотменна част, предшестваща ритуалната молитва (салат), друг от стълбовете на исляма.

И после, продължава „неволницата“, идва правилото, което е част от всяко друго задължение.

Ноктите да са подрязани, а брадата – подстригана.

Запомнете това предписание. Не се споменава току-така. Както впрочем и историята за стареца, комуто е предложено да си купи поредната „неволница“ с хаплив език. Не става за купувач, по думите на самата жена от историята. Защото имал цели три недостатъка – нисък, дебел и с твърде дълга брада. И за следващия купувач на робинята с язвителен език се казва, че имал твърде дълга брада. Води се за дефект. Който има дълга брада, има къс ум.

Защото и някой си поет бил казал, както гласи българският превод на приказките: 

Щом на мъжете дълга е брадата,
на почит са, защото са богати!
Но щом умът не стига — дължината
се компенсира винаги с брадата!

И също:

            Приятелят ни има си брада,
но няма полза май от дължината!
Напомня тя през зимата нощта
студена, гъста, дълга и космата!

Старите текстове понякога ги разбираме веднага, понякога – не. Понякога ни забавляват, понякога се чудим какво им е смешното. Но винаги крият повече от четеното на пръв поглед.

Ето и няколко „брадати“ опорни точки покрай цялото забавление.

Брадата е трансцедентално удържана същностна характеристика на мъжа, а не просто украса. Хубаво е да я имаш не само защото е красиво, а защото красивото и моралното, сиреч благото, е това, което Аллах повелява. Нали така твърди и преданието на самия Пророк – „Аллах е красив и обича красотата“. И тъй като Той прави брадата да расте, то има начини, по които трябва да се отнасяш спрямо нея, ако искаш да бъдеш благочестив и изряден правоверен. Да я отпущаш да расте е добро, чудесно, изящно и морално, а да я занемаряваш е порицаемо. Отношението към брадата представлява част от целия конструкт на религиозно постановените хигиенни и естетически изисквания заедно с отношението към ноктите например. Или към тоалетната обхода, което си заслужава отделен пространен материал.

И за да не си помислите, че спекулирам излишно, да се върнем към по-сериозни и по-стари от приказките извори.

За жалост, в Корана, върховния извор на мюсюлмански светоглед, етос и доктрина, има много оскъдни споменавания на бради. Единственото място, където се говори за тази лицева украса, е история, в която е предаден гневен диалог между Муса (библ. Мойсей) и брат му Харун (библ. Аарон). Харун се обръща към Мойсей с

„О, сине на майка ми, не ме дърпай нито за брадата, нито за главата!“ (Коран 20:94)

Явно се намеква за някаква, хм, телесна динамика на кавгата и ролята на брадата в нея, дори и без човек да задълбава в някои от подробните по-късни и пространни коментари (тафсири) или в религиозната литература, позната като „причини за низпославането на Корана“ (асбаб ан-нузул).

Тогава да посегнем към другия източник на доктрина – Сунната, тоест преданията на Пророка. Ако и исторически да знаем, че те биват събрани под сегашната си форма някъде през IX век, традиционната догматична гледна точка ги разглежда като достоверно засвидетелствани, запомнени, предадени и записани от устата на самия Пророк през VII столетие сл.Хр. А там вече категорично няма да останем с едната „постна пица“. 

Научаваме, че самият Мухаммад боядисвал брадата си в жълтеникаво, вероятно с къна (хинна’, което вероятно познавате като хена), та така започнали да правят и неговите съратници. Че даже и някъде бил въвел боядисването на брадата като важен разграничителен критерий между мюсюлманите и представителите на другите две монотеистични религии:

Юдеите и християните не се боядисват, та правете обратното на тях!

Има подобно предание и във връзка със зороастрийците огнепоклонници от Персия (маджус). И тук в десетки признати за достоверни разкази Пророкът заръчва нещо много важно, което формира „богословието на брадата“ за векове напред и намира своя отзвук в историите от „Хиляда и една нощ“.

Не бъдете като езичниците, отпуснете брадата да расте, а подстригвайте мустака.

Въвежда се ясно разграничение между мустака и брадата, както и две различни отношения към тях. Ако прескочим много столетия към настоящето, бих се изкушил да ви кажа тук да си мислите едновременно за мустака на Ердоган и брадата на Бен Ладен. Но да не насилваме нормата отсега и да оставим пространство за историческа интерпретация и развитие. А разказът за „неволницата“, която говори с учените – богослови и прависти, всъщност смесва двете и отправя към брадата препоръката, отнасяща се за мустака.

Нещата около лицевата растителност са сериозни. Пророкът имал навик често да прокарва мокри пръсти през брадата си и да я сресва. Веднъж, разказва едно предание, в джамията влязъл човек с разчорлена коса и брада. Мухаммад го посочил с ръка, все едно му повелявал да си оправи косата и брадата. Онзи излязъл и после се върнал, а Пратеникът на Аллах обобщил:

 „Не е ли това по-добре, отколкото някой от вас да дойде разчорлен в главата, все едно е дявол (шайтан)?“

Разчорлен ще да е, ами, архизлодеят от Корана и неговите паднали следовници... Все пак той е онзи, който отказва да се подчини на Аллах, като се преклони пред създадения от него Адам (Коран 2:34, 7:11–12, 15:31–32 и пр.), и като такъв представлява антитеза на установения от Аллах съвършен космологичен порядък. Във всичко, включително и в брадата и външния му вид. Вижте само как го изобразяват в ръкописи на мюсюлманската демонология от XIV век.

Не искате такъв външен вид, нито прическа. Освен ако не работите по обложка на блекметъл група от мюсюлмански имигранти в Скандинавия, което мисля, че може да разбие всички културни предразсъдъци и граници.

По-добре да следвате примерите от живота на Пророка. А той, продължават преданията, имал навика да парфюмира главата и брадата си. Според големия богослов Анас ибн Малик, на главата и брадата на Пратеника на Аллах имало само четиринайсет на брой бели косъма. Според други разкази са малко повече, някои казват, че били предимно в брадичката му, под долната устна.

Бившият противник на исляма Абу Кухафа при завладяването на Мека от мюсюлманите по времето на Пророка имал бяла коса и брада. Затова и самият Мухаммад отправя двусмислената заръка към него – „променете нещо в цвета, но избягвайте черното“. Само че някои съратници на Мухаммад твърдят, че брадата му била „огромна“, че и „много черна“. Аллах знае най-добре, мога да обобщя тук мъдро като един шейх.

Какво ще кажете за тези основания за една богата, плътна, къдрава духовна традиция на брадата? В исляма, а и не само, има религиозни постановки, които исторически се оформят от далеч по-оскъден материал в свещените текстове или направо израстват като тяхно допълнение. Ето ви например станалото стандартно положение за наказанието чрез убиване с камъни на прелюбодейците. Това наказание отсъства от текста на Корана, където се предписват единствено сто удара с камшик (Коран 24:2), но наложилото се в исторически план е друго. Нека обаче да видим какво се случва с брадата.

Бегла разходка из дигиталните хранилища за религиозна литература ме оставя с богат берекет от трактати на арабски.

Има всякакви формати на съчинения – дълги, къси, стари, нови, ръкописни, печатни, самиздати на хартия, електронно публикувани, повечето от които разглеждат темата от една доста еднопосочна, консистентна и традиционна гледна точка. Поздравявам ви с някои красноречиви заглавия. „Постигането на целта на питащия дали някой в Рая има брада“. (Впрочем, това е важен въпрос – ако един ден стигнете в мюсюлманския Рай (Джанна), там ще има ли бради? Тук няма да ви издам какво твърди авторът на трактата.) „Славата на лицето е неговата брада“ е доста недвусмислено панегирично. Това безспорно е така, стига лицето да не е женско. „Отпускането на брадата и свързаните с това религиозни постановления“ е доста стандартно заглавие на пръв поглед. Но пък изглежда обещаващо, защото носи логото на ИДИЛ. Нормално е нейният лидер Абу Бакр ал-Багдади, обявил се за халиф, да се интересува от темата, ако тя е толкова широко застъпена в нормативната база на мюсюлманския свещен закон.

„Възгледите на религиозните учени относно бръсненето и подкъсяването на брадата“ ми звучи суховато, но полезно. „Задължителният характер на пускането на брадата“ ясно застъпва тезата, че ако искаш да си изряден мюсюлманин, брадата не ти мърда. Харесва ми обаче тонът на заглавието „Научен и спокоен диалог относно книгата „Брадата. Едно проучване от гледна точка на мюсюлманските предания и религиозното право“. Разбирайте го като призив да седнем заедно и спокойно да се разберем. Ще я бъде ли брадата, или не. И каква ще да е тя.

„Брадата в Писанието и Сунната, заедно с преданията на праведните предци на общността“ е много добро! Търси основанията на брадата в основните извори на исляма, както и в казаното от т.нар. салаф („праведни предци“). От този термин идва и наименованието на движения като салафизма, връщащи се към буквалните основания на доктрината в текстовете. За наше успокоение и удобство днес наричаме тези движения „фундаменталистки“ и „радикални“. 

Брошурата „Брадата – защо?“ също ми се нрави. За разлика от кроткия призив за дискусия в предното съчинение, тук имаме нюанс на драматизъм. И отговорът „Защото така!“, който много обичам и смятам за края на всяка дискусия, тук не е приемлив. Правно-богословските измерения на мъжкото лицево украшение се разглеждат в по-специализирана литература, като „Брадата в четирите правно-богословски школи“. Става въпрос за популярните исторически течения в правото и богословието – на маликитите, шафиитите, ханбалитите и ханифитите. Нашенското мюфтийство като наследник на основната правно-богословска традиция на Османската империя се числи към последните, затова и официалното име на деноминацията е мюсюлманско сунитско ханефитско вероизповедание. Какво ли смятат за брадата там, се питам, може би някой ден ще има проучвания на терен по този въпрос?

(Следва продължение.)

В рубриката „Ориент кафе“ Атанас Шиников поднася любопитни теми, свързани не толкова с горещата политика, колкото с историята и културата на Близкия изток. А той, древен и днешен, е по-близко до нас и съвремието ни, отколкото си представяме.