Тодор Толев е известен български психиатър, доктор на медицинските науки. Ръководил е психиатричната болница в Раднево от 1987 г. до пенсионирането си през 2015 г. Създател е на първото „защитено жилище“ за хора с психични разстройства през 1988 г. Понастоящем е главен редактор на „Българско списание за психиатрия“ – издание на Българската асоциация по психиатрия.
За последствията от настоящата извънредна ситуация на пандемия за човешката психика с д-р Толев разговаря Венелина Попова.
Доктор Толев, в условията на пандемия от COVID-19 увеличава ли се интензивната тревожност у хората, поставени в социална изолация?
Като всяко нещо, зависи от гледната точка. Пандемията е епидемия с планетен обхват. Аз, откакто съм човек, такова нещо не помня. От друга страна, всеки един от нас е имал множество случаи, когато е бил изправен пред различни ситуации на опасност и се е справял с тях психически.
Каква е приликата и разликата между сегашната ситуация и всички други, в които сме попадали? Общото е, че пред нас стои някаква заплаха, а тревожността е защитната ни реакция. Разликата е, че в други ситуации всеки реагира сам за себе си, защото те са индивидуални, могат да са семейни и много рядко групови. Едно е човек да се безпокои за последици от дадена болест, която е специално за него, или да е хипохондричен, да кажем, на тема сърдечносъдови инциденти, докато в настоящия случай ситуацията е всеобща и сюжетът е еднакъв за всички. Вижте как гледната точка променя нещата – усещането, че това е еднакво за всички, в едно и също време, по един и същи начин, създава усещането за уникалност.
А като психична технология на справяне нещата са еднакви – човек посреща заплахата такава, каквато е, и реагира така, както може. Тревожността е като музикалността – всички я имат, но не в еднаква степен. Става дума за защитно-приспособителна реакция с поне 150 милиона години давност, за еволюционни способности на човека да се справя с безчет ситуации.
Какви реакции провокира страхът в човека?
Разсъждавам за конспиративното мислене, което е нещо като защитна технология на човешката душевност, на мозъка. Когато попаднем в ситуация на заплаха с неизвестен размер и неизвестен край, ние сме склонни да се опитаме да си я обясним, да намерим връзката между причина и следствие – това е каузалното мислене. А в ситуация като сегашната конспиративните теории се развихрят. Те са любопитни сами по себе си, защото са продукт на нашия опит да се справяме с тревожни ситуации, които крият заплаха. С тях човек намира някакво обяснение и има чувството, че е защитен от неизвестността.
От друга страна, хора, споделящи една и съща конспиративна теория, се възприемат като сплотени и при тях настъпва явление, сходно на реакцията на овцете, които при заплаха се скупчват по-плътно в стадото – „да бъда един от всички, един от многото“. Има и още един защитен елемент – чрез такова мислене човек добива усещането, че увеличава престижа си, защото по този начин той заявява на околните: „Аз знам това, което ти не знаеш!“ А знанието води до власт и до чувство за сила. В ситуации на несгоди конспиративното мислене много остро се засилва.
По отношение на сегашния сюжет главните герои са китайците и американците. Американците казват: „Това е китайски вирус“ и по този начин се себезаявяват, че са солидарни с Америка. Но друга част от човечеството казва, че това е американско биологично оръжие, като се позовава на историята на Щатите, когато чрез различни инсценировки те са намирали претекст за започване на някаква война. Руснаците този път останаха някак в сянка. Това всъщност е отражение на делението „ние“ и „другите“. Ние сме добрите, онези са лошите, ние ги заклеймяваме, като аргументираме отношението си с някаква теория.
Имаме и разделяне на управлявани и управляващи и сега масово се шири теорията, че чрез пандемията финансовата олигархия на планетата търси начини да си намери алиби за предстоящата криза, с която да доограби онези, които нямат, и богатите да станат още по-богати, а бедните – още по-бедни.
Ако пандемията продължи, както и наложеното в много страни извънредно положение, може ли да се очаква увеличаване на психичните разстройства и на самоубийствата, тъй като социалната изолация предшества депресиите и суицидните мисли и намерения, или по-скоро, когато е заплашен животът на човек, автоматично се задейства неговият инстинкт за самосъхранение?
Човекът е еволюирал прекалено дълго, за да бъде незащитен. Такъв тип събития не увеличават честотата на психичните разстройства. Има много ценни изследвания, които показват, че след голяма война, след пребиваване в концентрационен лагер или в други подобни ситуации броят на засегнатите не е голям, тоест няма доказана такава причинно-следствена връзка. Тогава се включват други форми на психологическа защита, самоубийството не е такава форма.
Освен конспиративното мислене и „конформиране“ със стадото, има и фаталистично мислене, или „каквото съдбата каже“, но това е друга опера. Има цяла апокалиптична, катастрофична „белетристика“. Но психичната болест е разстройство във функционирането на органи или на цяла система. И някак си е много голям скокът между едно социално явление, колкото и дълготрайно да е то, и психичното разстройство. Като помислим сериозно, броят на пострадалите от коронавируса към сегашния момент е много по-малък от броя на жертвите от транспортни злополуки, обаче напрежение около броя на катастрофите няма, нали?
Паниката ли е причина за засиленото търсене и купуване на оръжие в САЩ след избухване на епидемията от COVID-19?
Те са си такъв народ, затова си купуват оръжие. Има психологически изследвания, в които се наблюдава в случай на бедствие – да речем, пожар – кой какво ще изнесе от горящото жилище. И се оказва, че хората гравитират към различни неща, но не всеки на първо място би изнесъл децата си, което е жалкото. И ето, в ситуация, в която не знаят какво да правят, американците купуват пищови – това им е културално присъщо.
А тоалетна хартия купуват масово навсякъде по света и това ми е много интересно. Има известна логика – човек еволюционно е настроен против мръсотията в буквалния смисъл на думата, защото е установил, че между нея и здравословните проблеми има много близка връзка. Тоест човекът, както и котката, е чисто същество.
А за американците излезе виц, че си купували оръжие, за да си пазят тоалетната хартия.
Възможността хората да общуват чрез мобилните си устройства и социалните мрежи разтоварва ли напрежението, или обратно – противоречивата информация и апокалиптичните прогнози го засилват, особено през медиите?
Имам особено отношение към социалните мрежи. Мобилните устройства, например телефоните, са приспособления, с които да се чуваме, когато не можем да се виждаме. Но това е заместител на нормалното общуване. Лошото е, че днес прекалено много хора обърнаха подредбата и смятат общуването през социалните мрежи за най-важно, а то не е пълноценно физиологично общуване. При нормалното еволюцията е оголила човешкото лице, за да се вижда мимиката, и трябва да има очен контакт – докато в социалните мрежи това не е необходимо.
От сума ти бозайници само човеците и маймуните имат неокосмено лице, за да се вижда мимиката, и само те имат мимическа мускулатура. Което означава, че за общуването от ключово значение е виждането. Затова когато говорите с някого, а той гледа някъде встрани, усещате как нещо в общуването започва да се чупи, което понякога е с ранг на психиатричен симптом. Така че ако социалните мрежи заменят нормалното общуване, толкова по-зле за общуващите. Те трайно ни насочват към сурогат вместо към автентичното.
Да Ви върна отново на въпроса как ще се отрази изолацията за по-дълъг период от време на хората, които и без това започнаха да губят способността си за нормално общуване?
Дали е вредно това затваряне, е пак въпрос на лична преценка. На мен никога не ми е харесвало, когато хората се мотаят насам-натам, защото и излизането, и екскурзиите се превърнаха в част от потребителския спектър. Хората пътуват не за да си починат, не за да се разведрят, а просто за да се покажат и да се снимат тук и там. Това са едни, общо казано, неконструктивни привички, които е хубаво да изчезнат.
Искате да кажете, че сега природата поставя нещата по местата им?
Винаги ги поставя и всичко онова, което не върви в общата, в правилната посока, отпада.
Как оценявате поведението на управляващите елити – и у нас, и по света, в управляването на кризи, каквато представлява и пандемията от коронавируса?
Те гледат единствено да си запазят властта. Няма елит, който в такъв момент да зареже основната си грижа.
Заглавна снимка: Priscilla Du Preez
Искате да четете повече подобни статии?
„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.
Подкрепете ни