Да преведеш пари по заръката на Аллах (продължение)

<< Към първа част

Къде са старите религиозни основания на хауала? 

Все ще да има такива. Ще кажете, че механизми, подобни на системата хауала, съществуват и извън предвиденото от мюсюлманския Свещен закон. Практиката може да се проследи до Южна Азия или Индия, подобни неща се срещат и при еврейските финансови системи, откриват се и в Античността. Както казва и библейският класик Еклисиаст, син Давидов: „Случва се да казват за нещо: „виж, на, това е ново“; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.“ Ала дори и да откриваме сходни механизми за парични преводи в други нормативни системи извън шариата, сега нас ни интересуват строго мюсюлманската мотивация и основания.

Нали така казва и Аристотел. Възможно е да имаме едни и същи следствия, породени от различни причини. Това не отменя каузалната връзка между тях. Или пък е възможно да има привидна корелация между два феномена, без непременно единият да бъде причинен от другия. Доста подхлъзващ сценарий, изнервящ всички анализатори. А е възможна и практика, оправдана от по-късна нормативна рамка, израснала на базата на практиката, която просто я описва и превръща в правило, казано на прост език. Модерният човек обича този тип подход. Щом нещо съществува и всички го правят, значи като цяло е „нормално“, ерго може да се превърне в „норма“.

Или пък най-класическият, желан религиозно-правен сценарий по шариата: практика, породена от устойчива отвъдна рамка извън човека или общността. Която рамка е удържана от Самия Съдия (Ал-Хакам), Правещия равносметка (Ал-Хасиб), Свидетеля (Аш-Шахид) на цялата вселена , тоест Аллах. Обаче със сигурност, мисля си, ще да има някаква религиозна норма, на фона на която се разгръща хауала и с която се обосновава. 

И тук личното ми прозрение идва, докато прехвърлям други текстове по различен повод. В това е част от красотата на работата с оригинални извори на арабски, някои от които в ръкописи. Тръгваш да четеш съчинения за традиционното мюсюлманско образование и религиозните училища, а пък намираш достатъчно материали за възпитанието чрез чепика и тоягата. Възнамеряваш да обогатиш знанията си за педагогиката, а пък намираш неща, писани за глупците и брадите им. Обработваш „огледала за владетели“ – литература, която съдържа напътствия към управляващите, а пък откриваш предписания как се пие вино в двора на везира от XI век, по време на династията на Абасидите.

И сега се случва нещо подобно. Чета Авероес от XII век, чието арабско име всъщност е Ибн Рушд. Може би го познавате предимно като философ. Ако сте учили арабистика в България, е много вероятно по време на часовете по история на арабската философия да сте се сблъсквали с неговото съчинение за отношението между вярата и разума, философията и Свещения закон. Ако сте учили история на философията пък, ще го познавате от съчиненията на Тома от Аквино, който го нарича просто „Коментатора“ на философа, който е самият Аристотел. 

Само че Ибн Рушд по професия не е бил философ. Философията, както бихме казали днес, му е била хоби. Заядлив философски инфлуенсър без социални медии, противоречива личност, без много лайкове, че даже от време на време са му горили книгите. Покрай всички други неща е работил като кадия – мюсюлмански съдия. На него принадлежи маститата компилация по сравнително право, озаглавена с гръмко звучащото „Началата на авторитетния тълкувател и крайната прицелна точка на онзи, що се стреми“. Това, разбира се, е мой забавен превод на нещо, които сигурно може да се преведе много по-сухо и сбито. Но така или иначе, предаването на заглавията на старите арабски съчинения винаги ще си остане предмет на отделно разсъждение в областта на преводаческата теория и практика.

Самият Ибн Рушд твърди, че пише този сборник, за да събере на едно място казуси – предмет на ислямското право, като изложи различните гледни точки върху тях. Затова и си позволява да разсъждава за яденето на конско месо или месо от муле например. За пиенето на различни видове ферментирали напитки. За употребата на възбранени от Свещения закон неща, ако има абсолютна необходимост. За брака. За прелюбодейството. Обхватът на религиозната регулация е много широк. Дори не може да си представите колко, преди да разлистите наръчниците по фикх, тоест по мюсюлманско право. Ако пък можете да ги разлистите на арабски, толкова по-добре. И там някъде,

посред правни казуси за финанси, Авероес списва кратък раздел за хауала.

За него изглежда напълно нормално да обсъжда темата. Хауала, казва той, си е напълно изрядна транзакция (му‘амала сахиха), при която се обменя дълг. За Гешев незаконно – за Аллах изрядно. Защото самият Пророк от VII век по нашенското летоброене е казал в своето Предание, че ако богатият се забави да изплати пари, то това е „угнетителство“. На арабски е зулм, откъдето идва и нашето золум през турски. Да не си изплащаш парите, при условие че имаш възможност, е золум. Това, убеден съм, важи за всички, по всяко време, независимо от културата. А ако някой от вас, продължава Пророкът, бъде насочен за изплащане на дълга му към някой богат, да приеме. 

Ето това е нормативното основание за практиката. И Ибн Рушд разсъждава при какви условия транзакцията е валидна. Много бързо се открива откъде е разказът за живота на Пророка, превърнал се в мюсюлманското основание за съществуването на този финансово-икономически механизъм. Със сигурност го има в сборника с авторитетни предания на Пророка, съставен от Ал-Бухари през IX век. Той съдържа раздел, свързан с пренасянето на дълг от един човек към друг. И да, там терминът е хауала. Там са и думите на Пророка, с които се занимава Авероес от финансово-правна гледна точка. Но в същия раздел на сборник с предания на Ал-Бухари има и друг текст, по-обширен. И той върви така.

Докато съратниците на Пророка седели веднъж с него, внесли починал човек. Мохамед трябвало да отслужи погребална молитва. Преди това обаче Пратеникът на Аллах запитал дали този човек е бил длъжник. Отговорили му, че не. А дали бил оставил някакво богатство? Не, казали приближените. Тогава Пророкът отслужил молитвата. Сетне внесли друг починал. Преди да произнесе погребалната молитва, Пророкът отново задал същия въпрос. Този път му отвърнали, че има дългове. А дали бил оставил богатство? Да, три динара, оказало се. Мохамед отслужил молитвата. Накрая донесли трети мъртвец. Оставил ли е богатство? Не. Има ли дългове? Да, отвърнали, дължи три динара. Тогава Пророкът отказал да се помоли и накарал останалите да се помолят за него. 

И тук идва интересният момент с прехвърлянето на дълга. Абу Катада, известен съратник на Пророка, казал: „О, Пророче на Аллах! Помоли се за него, а аз ще поема неговия дълг.“ 

Лоша работа е да умреш длъжник, отказват ти застъпничеството на Пратеника на Аллах на земята. „Чисти сметки – добри приятели“, казва народът по нашите земи. Ала също и „Никой нищо не е занесъл на оня свят“. Само че тук явно не важи съвсем. Защото дълговете ти те следват и отвъд. Могат да възпрат Пророка да се застъпи за теб.

А когато нещо се намира в Сунната, вероятността то да породи разсъждение относно приложението му на практика е много голяма. Кой е онзи, който прехвърля дълг. Към кого се прехвърля. Какво означава „богат“ по смисъла на преданието. Дали веднъж поръчана, транзакцията няма някаква давност във времето. Какви са условията за всеки участник, за да бъде призната операцията за легитимна по смисъла на религиозния закон. Съществуват ли позволени и непозволени употреби. Какви са практическите механизми за осъществяване на операцията. Как може „брокерите“ впоследствие да си уредят сметките. 

Няма мърдане. Авероес не си измисля. Не открива топлата вода. Пророкът е казал това, което е казал, далеч преди съвремието на съдията от Кордоба. Но неговата цел е да събере тълкуванията, за да може една такава финансова транзакция да бъде максимално изрядна и да улесни работата на колегиума. Та така и въпросът за регулацията на хауала може да бъде открит в повечето стари наръчници по право, където се говори за пари. 

А за да не си помислите, че всичко това е прашасала теория, имаме и днешни нормативни разсъждения по въпроса. И то не от шейховете на терористични организации, а от съвсем легитимни авторитети. Вижте например египетското Главно мюфтийство. Какво било значението на преданието „отлагане на плащането от богатия“? Отговорът е доста типичен за официалните казионни дискурси и се отличава с дипломатичност. Лошо е богатият да не плаща задължението си, но пък може да има моменти, когато богатият да се окаже способен. Ама бил възпрепятстван в конкретен момент... Тогава това не е „угнетителство“ (въпросният золум) и не е грях. Между другото, отговорът съдържа позоваване на такива титани на правото, като имам Ан-Науауи от XIII век и Ибн Абд ал-Барр от XI век, за да си набави допълнителна легитимност. 

Сайтът за фетви, спонсориран от Министерството на религиозните дарения и ислямски дела в Катар, също предоставя интересен коментар. Дали хауала е утвърдена практика в Корана, пита читател. Не, не е, гласи авторитетният отговор, няма го в Свещения Коран. Но е утвърдена от Сунната и консенсуса на богословите, а това, трябва да отчетете, са основни стълбове на мюсюлманското право. Следователно така може да придобие и практически измерения. Също като друго запитване. „Имам пари при един човек – казва читател, – ала той не може се изплати.“ Питащият иска да си купи кола втора употреба. Тогава длъжникът му казва: плати колата в брой, а пък аз ще преведа остатъка, който не ти достига, към продавача. И тогава, гласи отговорът на богослова, имаме класически случай на хауала, тоест пренос на задължение от един човек към друг.

Така излиза, че обратът в настоящия мисловен експеримент, който ни води от България през ИДИЛ и Авероес до Пророка Мохамед, не е чак толкова изненадващ. 

Хауала не е непременно „подземна система“ с криминален привкус, както нашумява в тукашните медии.

Подобно на понятието фетва (ар. фатуа), което може и да става популярно покрай „Сатанински строфи“ на Салман Рушди и да си мислим, че значи „смъртна присъда“, но реално означава „мнение на религиозен авторитет“ по даден въпрос. И този въпрос може да бъде всякакъв, включително и свързан с позволените начини за посещение на тоалетната. 

Тук ситуацията е сходна. Хауала може да бъде напълно легитимен механизъм в сложната структура на ислямските финанси. Начин да избегнеш мъкненето на тежки торби със златни динари и сребърни дирхами по Пътя на коприната. Метод да прехвърлиш събраните пари от данъци в Османската империя към централната хазна. Средство да пратиш пари на баба си в Танжер, за да си плати сметките. Но да, в хауала е заложен потенциал за избягване на официалните международни канали за превод на пари, включително и по въобразената в случая ос Пазарджик–Кандахар. А за какво ще преведеш пари, си е твоя работа. Естествено, ако трябва да сипя сол в раната, от една отвъдна, свише удържана шариатска гледна точка, най-добре ще е да бъде за борба (джихад) „по пътя на Аллах“ (Коран 2:218). Особено след като така и така си поел риска на вратата ти да похлопа някой бивш, настоящ или бъдещ главен прокурор... Поне да си струва. 

В рубриката „Ориент кафе“ Атанас Шиников поднася любопитни теми, свързани не толкова с горещата политика, колкото с историята и културата на Близкия изток. А той, древен и днешен, е по-близко до нас и съвремието ни, отколкото си представяме.