Да преведеш пари по заръката на Аллах

Някои явления и практики, колкото и да са гъвкави спрямо контекста, като че ли проявяват удивителна устойчивост в исторически план. Протягат пръста си през вековете към нас. Ако сте чели „Името на розата“ от Умберто Еко, може да си го представите. Ето например, ако тук съм в ролята на един инфлуенсър или корпоративен коуч, мога да ви припомня историята за задните части на коня. Знаете я, върти се из социалните медии и свързва измеренията на конската задница с космическата програма и совалката в САЩ. 

Според тази история широчината на оста между колелата на древноримските колесници се определяла от широчината на задниците на два бойни коня. Впоследствие стандартът за ширина на оста залегнал в определянето на широчината на междуосието на британските фургони и каруци. Това пък определило и разстоянието между релсите на британските, а после и на американските железници. Оттам и транспортната инфраструктура, включително размерът на тунелите, са определени от този стандарт. Което пък на свой ред диктува размера на ракетоносителите на космическата совалка в американската програма. 

Ето, твърди историята, конските задници имат решаваща роля в дизайна на една от най-напредналите технологии, познати на човечеството. 

Тази история, разбира се, носи белезите на изкуствено украсено и напомпано представяне, чиито фактологични недостатъци могат да бъдат разгледани като предмет на отделно упражнение в стила на предаването „Ловци на митове“. Днес обаче съм решил да ви напомня за нещо по-прагматично в исторически план. Нещо, което не е толкова познато. Не е и толкова инфлуенсърско, с привкус на жълтевина, но пък има връзка със съвремието и би могло да се мисли като злободневно.

Нека сега прибегнем до мисловна спекулация и се опитаме да направим връзка между трафикантите на бежанци през България, ИДИЛ, бившия главен прокурор Иван Гешев, философа от XII век Ибн Рушд, известен при нас като Авероес, и самия Пророк на исляма, „прекрасния образец“ за човечеството – Мохамед. 

Знам, че за много от нашите съвременници възможността нещо, писано през седмото столетие по нашето летоброене, да породи размисъл някъде около дванайсетото столетие, което пък да продължи да се обговаря и практикува до днес, е скандална. Да, знам и че прокарването на паралели между на пръв поглед толкова раздалечени исторически и културни реалии може да изглежда, като да насилваме мисловния процес. Но пък защо да не го насилим – може да излезе нещо забавно или полезно. А и в класическата мюсюлманска образователна литература се казва, че невинаги става „со кротце, со благо“. Там при „акуширането“ на мисловния процес, известно в средите на философите като сократическа майевтика, пръчката и чепикът са незаменими помощници. 

Да започнем с по-скорошните свидетелства. 

В началото на юни тази година Европол излезе с интересна новина. След координирана акция под ръководството на българските власти е разбита криминална мрежа, която се занимава с трафик на предимно сирийски мигранти от Турция към Западна Европа. Според информацията от Европол всеки, който иска да стигне по този канал нелегално от Сирия до Европейския съюз, плаща сума, възлизаща на около 8500 евро. Обикновено мигрантите дават между 2000 и 2500 евро, за да бъдат превозени от Сирия до Турция. След няколкомесечен престой в Турция те плащат между 5000 и 6000 евро, за да влязат в Европейския съюз.

Връщаме се малко по-назад и четем прессъобщение от 2023 г. на Министерството на финансите на САЩ и тяхната служба за контрол на чуждестранните активи. САЩ и Турция предприемат съвместни действия, за да прекъснат финансирането на ИДИЛ. Защото, съгласете се, всичките канали, по които вече бившето образувание, издигащо претенции за халифат по смисъла на ислямския свещен закон (шари‘а), продава археологически паметници, за да се самофинансира, няма как да са прозрачни. Но са реални.

През 2019 г. пък в България са задържани шестима души за финансиране на тероризъм, които се занимават с изпращане на коли за продажба в Близкия изток. От тях петима са сирийци, твърди се в нашенските медии, а една – българска гражданка. Нейната задача според арабиста проф. Чуков, когото често гледаме тези дни покрай войната в Газа, е да търси посредници и купувачи, а останалите участници способстват за транспорта на автомобилите.

Какво е общото между тези няколко новини?

Имах един английски директор от Нюкасъл, който на подобен въпрос винаги отговаряше с „много“. И толкова. Това беше много дразнещо. Може да направим лесно формални паралели. Например по какво си приличат Земята и портокалът? По кръглата форма. По какво си приличат мюсюлманското религиозно училище (мадраса) и западният университет? И двете са образователни институции, възникнали в Средновековието. По какво си приличат Коранът и Библията? Ами и двете са свещени писания. Но както казваше и друга моя бивша шефка от Венецуела в духа на корпоративното клише, „Хора, нека сравняваме ябълки с ябълки“.

Естествено, може да кажем, че става въпрос за дейности отвъд позволеното от закона. Това е лесна аналогия. Може да кажем, че става въпрос и за транснационални криминални мрежи. Това също не е трудно да се заключи. Може да ги свържем и с Близкия изток. Не е толкова интересно. Но тук предлагам да мислим за тях през нещо по-конкретно, не толкова отвлечено. Проблемът за прехвърлянето на парите. Нали не си представяме как сирийските бежанци прилежно попълват платежно нареждане със сумата от 8500 евро, на което в основание за превода пише: „Такса трафик Сирия–ЕС“? Или пък някой си британски търговец на исторически старини превежда няколко десетки хиляди долара от банковата си сметка на получател на име Абу Бакр ал-Багдади, халиф, в Рака, Сирия, с основание „Трансфер покупка на антична статуя“? 

Затова си има друг механизъм, много удобен и достатъчно непрозрачен. За него ислямското право и практика са измислили термина хауала. И за него не е нужна формална банкова система.

Хауала на арабски идва от тройния корен, съставен от буквите ха’-уау-лам. Обозначава неща като „прехвърляне“, „трансформация“, „превръщане“, „преобръщане“.

Почти като „джуркането“ на делата и „превъртането на файловете“ на бившия правосъден министър Данаил Кирилов. Оттук и паричен „трансфер“, но не точно. Защото в терминологичното си значение според теорията и практиката на мюсюлманското право и финанси означава следното.

Да речем, че съм Хасан, новоприел исляма български гражданин от ромската махала в Пазарджик, който възприема себе си като част от глобализираната мюсюлманска общност (умма) по света. Използвам социални медии, ходил съм на курс по класически арабски, Коран, Сунна и право (фикх) в Йордания, смятам традиционния ислям в България за невернишки, защото мюсюлманите в България пият ракия и ядат свинско, и имам своя мрежа от международни контакти. Искам да изпратя пари на Ахмед, преподавател в религиозно училище (медресе) в Кандахар, Афганистан, за да купи нови корани или да финансира кухня за бедни, т.нар. имарет, откъдето идва и името на втората джамия в Пловдив – Имарет джамия. Или пък искам да пратя пари за калашници, произведени в Казанлък, за благочестивата духовна борба и върховно усилие (джихад) на талибаните срещу неверниците от САЩ на терен. 

Тогава тук в играта влиза фигурата на Муса от Пазарджик, примерно. Известен в неформалните среди като хауаладар, т.е. посредник на хауала. Брокер. Агент. Отивам при Муса и му казвам, че искам да пратя 250 долара на Ахмед в Кандахар. 

А Муса, представете си, върти пари от малък бизнес – магазин за халално месо и млечни продукти. (Като онзи на входа на махалата в Пазарджик, в който преди няколко години под пластмасовия часовник с цитат от сура 112 на Корана попитах продавачката: „Имате ли телешки дроб?“ А тя ми отговори: „Имаме, даже е от теле!“) Но междувременно въобразеният за целта на примера Муса се оказва изпечен международник. Познава друг хауаладар в Кандахар на име Мустафа. Давам 250 долара на Муса и му казвам кодова дума. Пращам кодовата дума и на Ахмед. Муса се свързва с Мустафа и му казва кодовата дума. Ахмед отива при Мустафа и срещу кодовата дума получава 250 долара. За услугата се плаща и малка комисиона. 

След това се оказва, че Муса дължи на Мустафа 250 долара. И тъй като са добри познати, знаят се от много години, изяли са много хумус, пилета и дюнери заедно, си уреждат задълженията когато и както могат по линията Пазарджик–Кандахар. Няма реален физически трансфер на пари. Доверието е определящо. Защото Муса и Мустафа поддържат контакти с други свои „колеги“ в Мумбай, Карачи, Истанбул, Кайро, Маракеш и на още десетки други места. Няма следи, няма запис от превода. Най-много някой тефтер на хауаладар да съдържа в таблица бележки за кодови имена на клиенти, други колеги, дати, часове, суми. Да речем, „Абу Мазен (кодовото име за Мустафа от измислената ни история), 6 октомври 2025 г., 250 долара“. 

А как хауаладарите после ще си уредят сметките, си е тяхна работа. Дали по някое време в неопределеното бъдеще ще си пращат пари в плик, пъхнати между страниците на Корана по поща, дали ще втъкнат банкноти в замразен телешки шол, по камили, гълъби, патици (като във филма „Мисия Лондон“), или пък ще действат с нормален банков трансфер с основание „превод“ по друг повод, дали единият ще купи на другия стоки или услуги на съответната стойност – не ни интересува. И Хасан от Пазарджик, и Ахмед от Кандахар не ги интересува. Точно както в момента, в който пиша този текст, не ме интересува как работят софтуерът на текстообработващата програма, сървърите на социалните мрежи, операционната система на мобилния ми телефон или мрежата SWIFT за междубанкови операции. 

Така работи международният обмен на пари според традиционната система на хауала. Типичен пример за трансфер на парично задължение. А това, както е ясно от горния спекулативен и анекдотичен пример, отваря пространство за много транзакции на тъмно и за пране на пари. Примерите са безброй – вижте само доклада на службата по наркотици и престъпления към ООН от 2023 г. за търговията с наркотици в Афганистан¹.

Хауала дори попада в полето на академичните занимания на самия (вече бивш) главен прокурор на България Иван Гешев.

През 2020 г. той, тогава докторант по международно право и отношения, заедно със съавтор Николай Марин, публикува статията „Системата „хавала“ – между обичайното право и организираната престъпност“. След като е предпочетено хавала, другото разпространено четене на оригиналното арабско хауала, „брокерите“ се превръщат в хаваладари. Любопитно е, че практиката е сравнена с блокчейн технологиите и биткойн заради децентрализацията, връзката тип потребитeл-към-потребител и анонимизацията на транзакцията. Дава се пример с разкриването през януари 2019 г. на мрежа от лица, които участват в хауала „за прикриване на особено тежки престъпления“. Това се смятало за първия сблъсък на правозащитните органи с явлението, и то в контекста на организираната престъпност. Като утежняващо обстоятелство се отчита фактът, че по този начин се предоставяла логистична подкрепа на терористични организации. Очевидно е, че така се нарушават не само банковото законодателство, законите за кредитните институции, за плащането в брой и за пренасянето на парични средства през граница. Затова и практиката е определена като „явление с висока степен на обществена опасност“. 

Признавам си, изпитвам известни трудности да мисля за бившия главен прокурор в неговото чисто академично амплоа, но пък с любопитство изчитам докторантската му публикация. 

Очевидно България като транзитна територия по пътя между Близкия и Средния изток и Западна Европа предполага интерес към темата за паричните потоци в нейните актуални аспекти. Според Гергана Йорданова, автор на монография по въпроса², хауалата си е хауала, че и сиренето е с пари. Ако трябва да поиграем с българската поговорка, може да използваш първото, за да си купиш второто. И не само сирене. В случай че искаш да почерпиш приятелче или да помогнеш на роднини, нещо като петолевка в картичка по „Български пощи“ (не го правете), също може да използваш хауаладар. Това според българската изследователка попада в категорията „бяла хауала“ – издръжка на домакинства, образование, лечение, помощ за мигранти, светски, религиозни събития, поклонение (хадж), милостиня, издателска дейност. Всички онези случаи, при които може да се докаже законен произход и предназначение на парите. Но в този „Ин-Ян“ на шариатските транзакции е логично да очакваме и „черната хауала“. Там нещата загрубяват. Туристически услуги, агенции за самолетни билети, търговия с автомобили, таксита, лизинги, обмен на валути, трафик на хора, органи, търговия с бижута и наркотици³. 

Но стига думскролинг. Този хубав термин, който обозначава нашата слабост ненаситно да превъртаме злокобно съдържание на екрана на устройствата си. Не искаме да дълбаем твърде много в горещите аспекти на хауала. За тях са писали и продължават пишат други авторитетни гласове, че даже, както се видя, и бивши главни прокурори на България. Очевидно е, че хауала попада в полезрението на законодателството, на дейностите по превенция на прането на пари и така привлича вниманието на властите. Но нека оставим злободневието настрана. Предлагам да отстъпим няколко крачки назад във времето. 

Къде са старите религиозни основания на хауала?

(Следва продължение.)

В рубриката „Ориент кафе“ Атанас Шиников поднася любопитни теми, свързани не толкова с горещата политика, колкото с историята и културата на Близкия изток. А той, древен и днешен, е по-близко до нас и съвремието ни, отколкото си представяме.