България на картата на… анимациите?

Някои може би още си спомнят за българските анимационни филмчета от времето на социализма – от сатиричната поредица „Тримата глупаци“ до кратките филми, като „Женитба“ на Слав Бакалов, който печели награда на Фестивала в Кан. Всъщност данни за първия български „карикатурен филм“ се появяват още през 1915 г., само седем години след първия в света.

С настъпването на Прехода обаче държавата престава да финансира киното и на местната анимация ѝ отнема дълго време, докато се адаптира към новите реалности. Успехите на България в сферата през този период (от началото на 90-те до 2017 г.) се крепят на личните постижения на сънародници в чужбина и на интернет сензации като „Българ“ на Неделчо Богданов. 

Тогава чуждестранни поредици започват да доминират в ефирното време по телевизиите. Повечето са насочени към детската аудитория и това създава своеобразна стигма в обществото, че всички рисувани филми са с инфантилни сюжети.

Умишлено отбелязвам 2017-та като край на тази част от историята – тогава „Сляпата Вайша“ на Теодор Ушев получава номинация за „Оскар“, а българското студио „Змей“ започва сериозна работа по пилотен епизод на авторския си проект „Златната ябълка“ – анимация, чиято история е изградена върху български фолклорни мотиви.

Змейове и ябълки

Студио „Змей“ е основано през 2015 г. в София – именно с цел създателите му да реализират идеята си за поредица. До 2018 г. те успяват да финансират пилотния ѝ епизод със средства от БНТ и от дарители. След излъчването му по националната телевизия новините около проекта временно затихват. Възможна причина за това е, че намирането на финансиране за 20 серии е много по-трудно, отколкото за една.

През 2019 г. аниматорите от „Змей“ за първи път представят България на международната сцена като подизпълнители на „Аз, Елвис Риболди“. Това е френско-испански анимационен сериал, излъчен по Cartoon Network и Disney Channel в някои страни (не и в България, за съжаление).

По-големият им успех идва през следващите години, когато получават възможността да работят върху най-новата засега анимация на Генди Тартаковски (създател на „Лабораторията на Декстър“ и „Самурай Джак“) – „Орденът на Еднорога“, станала известна със задълбочената си история и красивия си визуален свят.

Пред CBNBFANS Станислав Цветков от „Змей“ казва:

Може да се научи много от Генди – от това как някои установени правила в анимацията могат да бъдат нарушавани и това да не понижава качеството, а напротив, да ѝ придава изключителен и уникален вид, до това колко важна е намесата на режисьора във всяка една сцена. Това, което отличаваше Генди от останалите режисьори, с които сме работили, е, че той лично проверяваше и рисуваше примерни рисунки за всяка сцена – как иска да изглежда тя и каква емоция трябва да изразява всеки персонаж…

Студиото се завръща и към българския фолклор с идеята си за филм „Мила и Марко“, който се очаква да бъде реализиран съвсем скоро.

Историята се върти около малката Мила, чиито родители се завръщат в родното Габрово, след като са живели в чужбина, и тя получава културен шок от живота у нас. Мила успява по случайност да призове Марко (той е като Крали Марко, но просто Марко), с чиято помощ може да придобие всички нужни знания за справяне с живота в България... обаче отпреди няколко века. Изглежда, че епизодите ще бъдат детски и образователни.

Във вече излъчената по БНТ поредица „Хрусковците“ от 2024 г. пък се разказва за група тролчета, които живеят в източноевропейския квартал „Кибритена кутийка“. Сериалът е копродукция между българското студио и аниматори от Италия и Франция, но историята е българска по дух. Този квартал вероятно е някъде между „Дружба“ и „Младост“, а хуморът в епизодите предизвиква асоциации с популярни детски сериали, като „Невероятният свят на Гъмбол“ и „Големият град на Грийнс“, но с лек оттенък на „трябват ни европейски средства“.

Анимацията в Европа се финансира от ЕС чрез различни програми и грантове.

Селекцията в тях фаворизира копродукции между няколко страни и сюжети, които отразяват ценностите и дневния ред на Съюза. „Хрусковците“ е точно това, тъй като разказва история за приобщаване към чуждо общество. Но понякога изглежда, сякаш е имало списък с неща, които е трябвало да се включат, и част от шегите звучат неуместно или сякаш са добавени впоследствие.

Друга копродукция на „Змей“ – „Подземия и котаци“, ще се излъчи тази година по БНТ в България и по BBC в Обединеното кралство. В 12 серии по 22 минути ще можем да видим как Глезан, Лъжла, Рошла и Пук тръгват на пътешествие обратно към Кралството на котките.

Най-очакваният проект на „Змей“ – „Златната ябълка“, вече има нов мажоритарен собственик – френското студио Dandeloo, и се очаква скоро да разберем повече за напредъка на работата по него. Тийзърът показва значителна промяна в стила на анимиране и историята. Интуицията ми подсказва обаче, че дългото чакане вероятно ще си заслужава. В цитираното интервю Цветков казва още:

За да се реализира един такъв сериал с качеството, което всички фенове на анимацията сме свикнали да гледаме, са необходими между 5 и 7 милиона евро. Това са огромни суми, непосилни не само за нашите стандарти, но и за повечето държави и студиа в Европа, и затова начинът да се реализира една такава продукция става посредством международни партньорства, копродукции чрез европейски програми за финансиране, но и до голяма степен с подкрепа на държавно ниво – не само чрез финансиране, но и чрез разпространение и подкрепа на националните телевизии. През последните години има огромно развитие на държавните институции в тази посока.

Отряд… българи?

Друг напълно неочакван момент на гордост за мен беше, когато си пуснах новата анимация от DC вселената „Отряд чудовища“ (Creature Commandos) по HBO и чух да се говори... на български.

Оказва се, че актьорите Мария Бакалова и Юлиан Костов озвучават част от героите в оригиналния запис и съответно роден език на персонажите от фикционалната държава Поколистан е станал именно българският.

Миналата година имах възможността да интервюирам Юли, както Костов каза, че предпочита да го наричат. Ето какво ми разказа той:

Поколистан съществува в DC lore-а [историята – б.а.] и го има в комиксите още от 70-те, 80-те, и това е все едно… Чехословакия. Обаче, понеже Джеймс Гън иска да работи с Мария, изведнъж в Поколистан всички започват да говорят на български. [...] Това, че Гън е харесал Мария в една роля и решава да я вземе в друга, променя историята на Creature Commandos и заради нея тя се развива в Поколистан.

„Отряд чудовища“ е оценен положително от 95% от критиците според сайта Rotten Tomatoes. Той е и първият каноничен проект от новата DC киновселена на Джеймс Гън.

Трябва да мислим, че тук е центърът на всичко, България е в центъра на всичко – за нас самите. Не може да мислим, че той е някъде там и ние не заслужаваме да сме на това ниво. Защото няма достатъчно българи успели, не значи, че ние не можем. Напротив, така беше за мен, наистина нямаше други примери,

каза още Юлиан Костов в интервюто.

България вече е на картата на анимациите – буквално и преносно.

Супергероите на DC говорят български, а Асоциацията на българските анимационни продуценти разполага със собствен щанд на Фестивала в Анси (нещо като Фестивала в Кан за феновете на анимации). Тези два факта може би изглеждат като щастливи случайности, а може и наистина да са, но оставам оптимист за още по-силно българско влияние в анимацията в бъдеще.

Успехите на България идват на фона на масови съкращения на аниматори в САЩ след пандемията и застой в сектора. Но искрено се надявам тези трансформации да дадат възможност на нашите студиа да престанат да бъдат просто подизпълнители, а да създават своя интелектуална собственост. Докато световните корпорации се борят с неправилните си финансови решения от предишни години, малките български студиа получават шанс да пробият – търсенето на добри анимации няма да намалее, а в момента намалява предлагането.

Така че следващия път, когато гледате анимация, дали някоя с рейтинг R, или пък детско сериалче, може да обърнете внимание на финалните надписи. Има голям шанс някои от имената да са ви познати.