Когато държавата се изправи с цялата си мощ срещу някого, нищо не може да ѝ се опре. Ако иска да се справи с корупцията, би се справила. Ако иска да отнеме нечий бизнес, ще го отнеме.

Цялата държавна машина – от изпълнителната власт до мнозинството в законодателната власт, е задействана да трансформира частните лотарии в държавен монопол.

Васил Божков най-вероятно ще изгуби този бизнес, а в кои медии ще рекламират новите държавни лотарии – можем да предугадим. За да предотврати опит за въздействие чрез феновете на „Левски“ (футболния клуб, който Божков прие да издържа преди година), шефове на фенклуб „Левски-Запад“, който обединява твърдото ядро, били привикани на „профилактична беседа“ в едно РПУ преди седмица. Запознати със случая казаха, че са им връчили и предупредителни протоколи. Да не им минава през ума да правят каквото и да било, в случай че Божков се откаже да издържа „Левски“ с мотива, че няма да разполага с достатъчно средства, ако му вземат лотариите.

Парламентарната опозиция в лицето на БСП и ДПС избягва темата.

Дали защото в 42-рото Народно събрание, при съставения именно от тях кабинет „Орешарски“, бе пробутана законовата промяна, която от 2014 г. насам позволява на Божков законно да плаща по-малко данъци? 250 млн. лв. според сметките на изпълнителната власт. Тези пари биха били платени, ако законът беше различен. Но не е.

Стихнали са и извънпарламентарните сили, сякаш няма такава тема. Също като Пеевските медии.

От становище по войната за хазарта се изплъзнаха и големите работодателски организации. Няма единна позиция, следователно няма да излязат с позиция – това е позицията на Кирил Домусчиев, председател на КРИБ и собственик на „Нова телевизия“. Медията получава 20–25 млн. лв. годишно от реклами на лотариите – сериозна сума, предвид факта, че бюджетът на БНТ например е 70 млн. лв.

Модел „Бащицата“

„Левски“ твърде дълго време се управлява по модел, който ние, феновете, наричаме „Бащицата“. Това повтарят от няколко дни сини фенове по медиите. Гневни, че съдбата на любимия им клуб зависи от благоволението на двама играчи: единият – в политиката, другият – в бизнеса. Единият – „болен левскар“, другият – „болен цесекар“. Повториха го и на срещата си с премиера Борисов в петък, 24 януари, където председателите на четири клуба се явиха в лично качество – и обявиха, че не са готови да поемат клуба.

По модел „Бащицата“ се управляват и другите значими футболни клубове. По традиция от трийсетина години те се разпределят между няколко добре облечени мъже с добри банкови сметки и недотам изяснен произход на капиталите. Ако някой случайно остане без „Бащица“, незабавно му се туря такъв. Всички „Бащици“ са си окей с властта, макар понякога да са фенове на един отбор, а да им се падне друг, бил той и „вечният съперник“. Адвокат Тодор Батков например дълги години управляваше „Левски“, макар да беше цесекар, каквато е ситуацията и при хазартния бос Васил Божков.

„Разпределените“ футболни клубове са компонент от стабилността в държава,

която четвърт век след 1994 г. не помни кабинета „Мултигруп“ и неговия „сламен“ премиер Любен Беров, но помни четвъртото място на Световното по футбол онова лято.

По модела „Бащицата“ се управляват бизнеси, управлява се и държавата. Това не е модел за устойчиво развитие, но е модел на рекламираната от Борисов и ГЕРБ ста-бил-ност. Сега „Бащицата“ начело на държавата е решил, че лотарията ще стане държавен монопол. Странното е, че Борисов, за когото се знае, че не обича преките сблъсъци и конфликти, този път действа така фронтално. Или е действал под външен натиск, или по вътрешна принуда.

За кого ще търкат гражданите

Ако подобна стъпка беше предшествана от обществена дискусия за това дали лотариите да станат държавен монопол и с какъв данък да се облагат, никой не би се изненадал. В африканската държава Кения например през 2019 г. държава и бизнес дискутираха месеци наред размера на налозите. Но в членката на ЕС България, когато преди година и половина вицепремиерът Валери Симеонов предложи за първи път законопроект за ограничаване на рекламата от хазарта, всички, в т.ч. и ГЕРБ, направиха възможното да го „забравят“. А днес се оказа актуална радикалната му идея за отнемането на лотариите в полза на държавата – чрез отнемане на лицензите за тази дейност от частните компании и провъзгласяване на Българския спортен тотализатор за монополист на пазара. Това е не просто непоследователна държавна политика, а липса на всякаква смислена политика.

Работата на държавата е да наложи справедливо облагане, да събира данъците и да създаде конкурентна бизнес среда при спазване на върховенството на правото.

Пет години държавата и по-скоро нейният финансов министър Владислав Горанов, под чиято опека са и Държавната комисия по хазарта, и НАП, и Агенция „Държавна финансова инспекция“ (АДФИ), не само че не забелязва как държавната и частните лотарии плащат различни данъци, но през октомври м.г. се оказва, че дори не контролира продажбите на лотарийни билети. А след 3 месеца следва обрат на 180 градуса.

Държавата мотивира акцията си срещу частните лотарии с доклади на АДФИ, с прокурори и полиция на проверка в Държавната комисия по хазарта, с декларативни изявления на Борисов от Министерския съвет, че ще бъде записано как държавните лотарии няма да се предоставят никому чрез концесия или др. Понеже се промъкна публично предположението, че Делян Пеевски си е харесал (и) този бизнес.

А премиерът рече, че „изрично трябва да бъде вписано, че не може да се отдава на концесия, да се аутсорсва и преотдава, да бъде в забранителния списък за приватизация,

за да може да бъде абсолютно сигурно, че освен държавата никой не може да се занимава с тази дейност“.

Министърът на вътрешните работи Младен Маринов даде доста неубедително и нелогично обяснение защо чак сега се правят проверки в Комисията по хазарта. „Работа се върши, когато сме готови, когато има необходимост, и така работим. Ние не избираме момента, моментът се избира от ситуацията, в смисъл, ако има данни, постъпят данни.“

Очаквано от компанията на Божков – „Нове холдинг“, обявиха, че ще потърсят правата си в съда. „Противоконституционно отнемане на действащ лиценз носи своите правни последствия и потенциални финансови обезщетения в размер на милиарди.“

Според Валери Симеонов, когато държавата стане монополист, ще наложи ограничения за продажбата на билети и по-строг контрол, за да не „разболяваме нацията“ (каза го в предаването „Лице в лице“ по bTV). Дали?

В действителност от огромните приходи за пет години става ясно, че нацията е тежко болна.

Така че, ако действително искат лек, управляващите могат да поставят на обсъждане като цяло темата за хазарта. Например казината да отварят в 22 часа; да се ограничи рекламата само на сайтовете, където може да се играят онлайн хазартни игри; да има по-строги изисквания към хазартните оператори за идентификация на онлайн потребители, които са в зоната на риска. Защо не и изваждане на казината от населените места и обособяването им в крайградски зони? Но Борисов не премахна казината от Студентския град, когато беше кмет на София, камо ли сега.

А и държавата очевидно не иска това. Иска само лотариите, за да пренасочи парите от реклама към определени медии, така както прави с европейските средства например, и да харчи останалото, както винаги е правила – по усмотрение на Борисов и още неколцина приближени. (Разбира се, няма да получава средства в този обем, в който го правят частните лотарии, но и наполовина на 600 милиона да влизат, ще е сериозна сума. Магистрала „Струма“ ще се достроява с пари от бюджета, че и „Хемус“.) Нещо повече – дори Министерството на финансите щеше законно да наложи по-ниското облагане, за което критикува Божков, но ден по-късно се поправи.

Не издържат аргументите, че парите са необходими за спортни проекти на Министерството на младежта и спорта.

Всеки родител в България, който плаща сметките на детето си за спортни занимания, е наясно с нищоправенето в тази сфера. Така че преди да иска, ведомството, управлявано от Красен Кралев, да каже как работят за откриването и подпомагането на спортни таланти, за развитието на детско-юношеския спорт.

Един от резултатите от цялата патаклама е, че човекът, чието име не се споменаваше, за когото не се говореше – и самият той не говореше, излезе пред прожекторите. И дори даде интервю за „Свободна Европа“, макар да не проговори пред медии дори когато за първи път показа част от уникалната си колекция – „Златното руно. Пътят на аргонавтите“.

В крайна сметка Васил Божков няма да изгуби златното си руно. Само лотариите. А в страната, където властват игрите на щастието, все така ще си живеят най-много нещастни хора.

Заглавна снимка: Стопкадър на реклама на „Национална лотария“

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни