Игра с поговорки
С настървено старание – сякаш се отдължавам – непрестанно попълвам ведомостта с малките изпитания. Спешното на „Токуда“, ступорът пред разританите в антрето чехли, нелепото падане на заледения тротоар, леденият игнор на всевластните анонимни сенки, безсилният, всепомитащ плач на детето ми всеки ден, всяка нощ…...