Борисов vs. Гешев. Cui bono?
Разпада ли се кулата от карти, която сами си построиха, или някой реши да им я бутне? С бърз и точен коментар Емилия Милчева обяснява какво става в държавата. Предпоследно. Защото нищо не е сигурно и нищо не е финално.
Журналистка. Вярва в критичния ум, любопитството и щипката лудост.
Разпада ли се кулата от карти, която сами си построиха, или някой реши да им я бутне? С бърз и точен коментар Емилия Милчева обяснява какво става в държавата. Предпоследно. Защото нищо не е сигурно и нищо не е финално.
Кои са „добрите“ и кои са „лошите“, когато лека-полека всички започват да викат „Вън Гешев!“? Означава ли това, че просто ни очаква Гешев 2.0? Анализ на Емилия Милчева.
Преговорните въртележки приличат все повече на влакче на ужасите, чийто екстремен маршрут води директно към бездната. Ако на бездната не ѝ писне и не погълне всичко, преди политическият елит да успее да се сгромоляса в нея.
Дали между политическите парадокси, с които, щем – не щем, свикнахме да живеем, ще се намери някакъв „хак“ за реално работещо решение за правителство? Някой трябва да разшифрова възможните варианти за бъдещето, за да не влезем в поредната системна грешка.
Преговорите за съставяне на правителство подозрително приличат на танцова забава, в която партньорите не се стараят да са в синхрон, а да се опазят от болезнено настъпване. А има и такива, които се правят, че нямат никакъв интерес към дансинга, докато всъщност трепетно очакват да ги поканят на танц.
Изтече първата работна седмица след петите парламентарни избори за последните две години. Очертава се съвсем скоро да има шести. Никой не смее да го каже, но действията на политическите партии говорят за това. Анализ на Емилия Милчева
Какво ще покажат на политиците резултатите от изборите на 2 април – че избирателите гласуват с надежда или от гняв, или пък може би с омерзение...? А някои изобщо и не гласуват. Емилия Милчева смята, че е време да се разгневим.